Решение № 44 от 21.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д. при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Търговско дело №

20234100900126 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два иска в условията на евентуалност – първи иск за прогласяване нищожност на решения на общо събрание на съдружниците, поради липса на такава воля и втори в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците поради противоречие със императивни норми на закона и устава.

ИЩЦАТА Н. Ц. Ц. твърди, че е съдружник в „Е..“ ООД ЕИК .. и притежава 25% от капитала на това дружество. На 17.09.2023 година била подала в деловодството на ОС Велико Търново искова молба по реда на чл. 155, ал. 1 ТЗ, с която иска от съда да прекрати „Е..“ ООД ЕИК .. и същото да бъде обявено в ликвидация. Било образувано ТД № 93/2023г. по описа на ВТОС. В хода на това производство узнала, че на 12.10.2023 година било проведено Общо събрание на съдружниците, на което било взето решение за изключването й от дружеството. Било подадено заявление за вписване на това обстоятелство в ТР, по който ДЛР постановило отказ. Последният бил предмет на обжалване по ТД № 111/2023г. на ВТОС. Последвало ново заявление обр. А4 № 20231120155818 и представен протокол от общо събрание на съдружниците със нотариална заверка рег. № 2920 и рег. № 2021 с взети решение на ОС на съдружниците от 20.11.2023 година: за изключването й като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, за поемане на дружествените дялове на изключения съдружник Н. Ц. от съдружника Р. И. В. и решение, с което е приет нов дружествен договор. Ищецът оспорва тези решение на ОС съдружниците, като ги счита за нищожни, а ако съдът не приеме тази теза, твърди, че те са незаконосъобразни – 1 противоречащи на императивни норми на ТЗ и учредителния договор, нарушени са и процесуалните правила и материалния закон. Нищожността на решенията обосновава с това, че не било провеждано Общо събрание на съдружниците и следователно не са вземани такива решение; тези решения са повторно взети и са идентични по съдържание с решения на ОСС от 12.10.2023 година. Оспорва да са били налице посочените за изключването й основания. Общото събрание не било свикано по предвидения от закона ред, решението по изключването не е съобразно предвидената в ТЗ чл. 126 и чл. 137 ал. 3 от ТЗ – липсва решение на ОСС, на което да е взето решение за отправяне на предупреждение до Ц. за изключването й; не са налице материалните предпоставки за изключването й, както и посочените нарушения. Аргументира се с постановения от ДЛР отказ за вписване в ТР на промени по заявление обр. А с вх. № 20231013110127/13.10.2023г. Оспорва законосъобразността на решенията за изключването й, тъй като не било взето предварително решение на общото събрание да бъде оправено предупреждение за изключването й, не е надлежно предупредена за възможността да бъде изключена и на какви конкретни основания – в какво точно се изразява нейното поведение, представляващо неизпълнение на задълженията й да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите му и не й бил предоставен срок за защита. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на оспорените решения на Общото събрание на съдружниците от 20.11.2023г., ако не бъде прието, че решенията са нищожни, то да бъдат отменени като незаконосъобразни.

ОТВЕТНИКЪТ „Е..“ ООД ЕИК .., чрез пълномощник адв. Г. Г., оспорва предявения иск като неоснователен. Изразява и становище за недопустимост на иска за прогласяване на нищожност, тъй като същият следвало да бъде разгледан като установителен иск по чл. 124 ГПК. Считат наведените оплаквания относно незаконосъобразност на атакуваните решения на проведеното на 20.11.2023 година Общо събрание на съдружниците за неоснователни.

Твърди, че събранието е законно свикано и е спазена процедурата по чл. 126, ал. 3 от ТЗ относно изключването на съдружник. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищцата е съдружник в „Е..“ ООД ЕИК .. и притежава 25% от капитала на дружеството.

На 17.09.2023г. е подадена от ищцата искова молба, с която е предявен от нея против „Е..“ ООД със седалище с.А.., конститутивен иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на ответното търговско дружество по иск на съдружник, притежаващ повече от 1/5 от капитала – ¼, с твърдения, че важни причини налагат това. Това производство на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК е спряно до приключване с влязло в сила съдебно решение на производствата по ТД №114/2023г., ТД №148/2023г. и ТД №126/2023г., трите по описа на ОС – Велико Търново. Тези три производства са образувани във връзка с предявени искове по чл. 74 от ТЗ и установителни искове за прогласяване нищожност на решения на 2 общите събрания на съдружниците, проведени 12.10.2023 година, 20.11.2023 година и 20.12.2023г. Всички изложени факти са служебно известни на съда съгласно чл. 155 ГПК.

Предмет на производството по настоящото дело е оспорване законосъобразността на решения на общо събрание на съдружниците проведено на 20.11.2023 година, което взело решения за изключването й като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, за поемане на дружествените дялове на изключения съдружник Н. Ц. от съдружника Р. И. В. и решение, с което е приет нов дружествен договор, идентични с решенията на проведено извънредно събрание на съдружниците от 12.10.2023г., които пък са предмет на оспорване по ТД № 114/2023 година по описа на ВТОС. По отношение вписване на решенията на ОСС от 12.10.2023година е постановен отказ, който е обжалван пред ВТОС и същия е потвърден.

Съгласно определение № 401 от 07.12.2023г. по ЧТД № 127/2023г. на ВТОС е спряно регистърното производство по партидата на „Е..“ ООД, ЕИК .. по заявление А4 с вх.

№20231120155818, до приключването на спора по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.

Във връзка с провеждане на ОСС на 20.11.2023г. по делото са представени поканите за свикване на събранието, като към поканата до ищцата като съдружник е приложено и писмено предупреждение за изключване й на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ и в него са изложени фактически основания. Връчването на поканата за свикване на събранието и писменото предупреждение отправени до ищцата е извършено чрез нотариус Денчо Денчев, рег. № 145 с район на действие РС Велико Търново и приложена разписка за получаването, от която се установява дата на връчване 13.11.2023 година. Представен е протокол от общото събрание на съдружниците, проведено на 20.11.2023г. с нотариална заверка на съдържанието и подписите от 20.11.2023г., от което е видно, че ищцата не е присъствала, а са присъствали само другите двама съдружници Р. В. и Н. В.а. В протокола е обективирано съдържанието на оспорените решения.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 74 от ТЗ предвижда правото на всеки съдружник да иска отмяна на решение на общо събрание на търговско дружество чрез предявяването на иск пред окръжния съд, когато то противоречи на повелителни разпоредби на закона или на учредителния акт, съответно на устава на дружеството, като искът следва да бъде предявен в преклузивния 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месечен срок от деня на общото събрание. Такъв иск е предявила ищцата, но го е обусловия от изхода на предявения главен иск за прогласяване нищожността решенията взети от ОСС, проведено на 20.11.2023 година. Допустимо е предявяването на иск за установяване нищожност на решенията на общото събрание на търговските дружества, но само по критериите на ТЗ. Предвид правната характеристика на решенията на общото събрание, които не са нито едностранна сделка, нито договор, нито сделка между членовете на ТД, а произтича от членственото правоотношение в дружеството, то ТЗ предвижда 3 изрично посочва хипотезите, в които е налице нищожност на решенията на общото събрание на дружеството. Такива са решенията посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ и тези в нарушение на чл. 137, ал. 5 вр. с ал. 4 от ТЗ. Нищожно е и липсващото решение, отразено в протокол на ОС или в протоколната книга на дружеството и съдружникът може да защити правата си чрез предявяване на установителен иск по чл. 124 от ГПК и това негово право не е ограничено със срок, за разлика от иска по чл. 74 ТЗ. Нищожно ще бъде решение на общо събрание на съдружниците, което е взето извън пределите на неговата компетентност.

Имайки предвид изложеното очевидно оспорените решения не попадат измежду хипотезите на нищожност, посочени изрично в ТЗ. Това налага отхвърляне на иска за установяване нищожност на решенията на ООС, проведено на 20.11.2023г.

Неоспорим факт е, че решенията от 20.11.2023г. са идентични по съдържание с взетите от проведено предходно събрание на съдружниците на ответното дружество от 12.10.2023г. и които са били оспорени от ищцата по съдебен ред с предявяване на иск по чл.

74 ТЗ и образуване на ТД № 114/2023 г. по описа на ВТОС на 01.11.2023 година.

Следователно към 20.11.2023 година вече е имало взети решения, предмет на оспорване и свикването на ново ОСС за 20.11.2023 година е било без основание и без оправдан интерес на дружеството. Вместо да се изчака да приключи възникналия спор относно валидността и законосъобразността на тези решения, които всъщност във вътрешните дружествени отношения, според тълкуването на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, прието и в съдебната практика, имат действия, а спрямо трети лица - едва от вписването в ТР, се предприемат действия за свикване и провеждане на ново общо събрание на съдружниците с идентичен дневен ред и това ново общо събрание на съдружниците взема идентични по съдържание решения.

Общото събрание вече е упражнило правото си по чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ още с вземане на решенията си на 12.10.2023 година. Без да е изчакан резултатът от оспорването на първоначалните решения и законосъобразно ли е упражнено право на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал.1, т. 2 от ТЗ по отношение на ищцата, е свикано ново общо събрание за упражняване на същото право по отношение на същия съдружник, по отношение на който вече има произнасяне относно съществуването на членственото му правоотношение. Очевидно е налице незаконосъобразно взети решения без основание.

Дори и да не е налице горепосоченото основание за незаконосъобразност на решенията на ОСС от 20.11.2023 година, то те се явяват незаконосъобразни и поради нарушаване чл. 139, ал. 1 от ТЗ – не е спазен 7-мо дневния срок за връчване на писмената покана до всички съдружници, а именно до ищцата. Поканата и предупреждението за изключване е връчено на 13.11.2023 година и 7мо дневния срок изтича на 20.11.2023г. – датата, когато се провежда ОСС. Съдът не споделя доводите на ответника, че срокът е спазен. Той изтича в деня на събранието и съгласно броенето на сроковете по дни, денят на връчването не се брои.

Освен това няма посочени и събрани никакви доказателства за конкретно поведение на ищцата, такова каквото е описано в писменото предупреждение, от което да може да се направи извод, че ищцата като съдружник не е изпълнявала задълженията си да оказва 4 съдействие за осъществяване дейността на дружеството и да е извършвала действия против неговите интереси.

Имайки предвид всичко изложено съдът приема за незаконосъобразни всички оспорени с исковата молба решения и следва да ги отмени.

Предвид изхода на делото ответникът следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да бъде осъден да заплати в полза на ищцата направените по делото разноски в размер на 2530,00 лв., от които 80 платена държавна такса за образуване на делото и 2450 лв. – разноски за един адвокат. Неоснователно е възражението на ответника относно прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.