Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 719 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 462/2026
Вид
Решение № 719
Подписан
03.06.2026
В сила
02.09.2026
Състав
Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря П. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300500462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750, представлявано от управителя П. Н. К. против решение № 481/22.12.2025г., постановено по гр. д. № 504/2023г. по описа на Карловски районен съд, с което отхвърля исковете, предявени от „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750, представлявано от управителя П. Н. К. против С. П.

Б., ЕГН **********, за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата от 15743, 45 лева, явяваща се причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са резултат от неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й, като управител на дружеството, произтичащи от сключения договор за управление и действащото законодателство, ведно с мораторната лихва за забава, считано от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 9865, 94 лева, както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750, 1 представлявано от управителя П. Н. К. да заплати на С. П. Б., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1800 лева.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно. Оспорва се извода на решаващия съд по възражението на ответницата, че исковете са погасени по давност.Този извод бил направен, без да се извърши преценка на всички събрани доказателства по делото и без да се обсъдят доводите на ищеца. Не било взето предвид и възражението за прихващане със вземането за констатирани липси, направено по предходно заведено гр. д. № 1459/2018г. по описа на Карловски районен съд, с което била прекъсната погасителната давност за същото вземане. Отделно жалбоподателят поддържа, че с решение № 13 от 30.11.2023г. на Общински съвет Карлово, осъществяващ правомощията на едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, били санирани предприетите действия от управителя на последното за реализиране на имуществената отговорност на ответницата по настоящето дело. Поради това жалбоподателят счита, че производството по настоящето дело е заведено при прекъсната погасителна давност, за която не е приложима нормата на чл. 116, б. „б“, пр. второ от ЗЗД и съответно предявения иск не е погасен по давност. Моли се за постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

С постъпилия отговор по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна.Моли се същата да се остави без уважение по подробно изложени съображения, съотв. обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че 2 същото е валидно и допустимо.То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично въведено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. ОСГТК.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 145 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да възстанови на ищцовото дружество сумата от 15 743, 45 лева, явяваща се причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са резултат от неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й, като управител на дружеството, произтичащи от сключения договор за управление и действащото законодателство, сумата от 9865, 94 лева от 01.01.2017г. до 06.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен, като при решаването на спора районният съд е взел предвид, че задължително условие за реализиране на отговорността по чл. 145 от ТЗ е наличие на решение на ОС за ангажиране на отговорността на управителя, съгласно разпоредбата на чл.

137, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Приел е, че в случая формално такова решение е взето № 13 с протокол № 3 от заседание на Общински съвет Карлово, проведено на 30.11.2023г., поради което задължителната предпоставка е налице. В тази насока е съобразена по-новата практика на ВКС – решение № 50141/10.01.2024г. по т. д. № 1977 по описа за 2022г. на ВКС, I т. о., в което е прието, че няма пречка решение на ОС на дружество за ангажиране отговорността на управителя чрез завеждане на иск по чл. 145 от ТЗ, да бъде взето във всеки един момент на производството по предявен такъв иск, с което по същество би се санирала началната недопустимост на иска и доколкото липсва правна норма, която да обосновава валидност на това решение, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 145 от ТЗ, единствено и само ако е взето до датата на предявяване на иска.В този см. е взета предвид непротиворечивата практика на ВКС, че осъществяването на процесуални предпоставки за допустимост на иска в хода на производството и преди прекратяването му, аналогично и отпадането на процесуални пречки за същата, са съобразими от съда, аналогично на съобразяване възникването на факти, значими за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.

3

По същество районният съд е приел въз основа на направения анализ на доказателствата по делото, вкл. заключението на съдебно-икономическата експертиза, че фактическият състав на чл. 145 от ТЗ е осъществен.Обосновал е извод, че ответницата като управител е причинила вреди на дружеството, подлежащи на обезщетяване – предоставени са й били за опериране средства, но е налице липса в размер на 15 743, 45 лева, без наличие на основание за нейното задържане, неотчитане обратно в дружеството или неотчитане на насрещно получена стока.Поради това решаващият съд е приел, че искът е доказан по основание и размер.

Районният съд обаче е намерил за основателно направеното възражение от ответницата за изтекла погасителна давност. В тази насока решаващият съд е съобразил, че процесното вземане е за причинени на дружеството вреди от управителя, като съгласно чл. 115, ал. 1, б. „д“ от ЗЗД давността тече от датата на освобождаването му /в този см. е посочено и решение № 177/11.08.2014г. на ВКС по т. д. № 66/2012г., II т. о. на ВКС/.Предвид обстоятелството, че договора за възлагане, сключен с ответницата, е бил прекратен, считано от 21.12.2016г., със заповед № К-207/02.02.2017г. на кмета на Община Карлово, а исковете са предявени на 06.02.2023г., т.е. след изтичане не само на срока по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, приложим за вземанията за обезщетение от неизпълнен договор, но и на общия 5-годишен давностен срок, установен по чл. 110 от ЗЗД, решаващият съд е приел, че същите са погасени по давност.Съобразил е също и задължителните мотиви в т. 2 на Тълкувателно решение № 5/2006г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които наказателният процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, вкл. когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност, когато същата е започнала да тече. Поради това районният съд е заключил, че веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябвало да се предяви в петгодишния давностен срок.И тъй като в случая искът е бил предявен след като е погасен по давност и възражение за това е направено в срок, са съобразени последиците на института и искът е отхвърлен като погасен по давност.По същите съображения е отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка, 4 установена от районния съд.Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно анализирани.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни, безпротиворечиви и се споделят изцяло.

По доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Към настоящето дело е приложено гр. д. № 1459 по описа за 2018г. на Карловски районен съд, по което е постановено решение № 260008/04.09.2023г., с което е уважен предявен иск от С. П. Б., ЕГН ********** /ответница в настоящето производство/ против „Общински стол“ ЕООД, ЕИК 160093750, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, съотв. отхвърлени са предявените искове по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ. Със същото решение, имащо характер на определение в тази част, е оставено без разглеждане като недопустимо възражението за прихващане с насрещно вземане на „Общински стол“ ООД, Карлово към С. П. Б., ЕГН ********** , в размер на 18 326, 56 лева, представляващи причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са резултат на неизпълнение от страна на С. П. Б. на задълженията й като управител на „Общински стол“ ООД – Карлово.

С решение № 555/24.04.2024г. по в. гр. д. № 195 по описа за 2024г. на ОС Пловдив, VI в. с., е оставена без разглеждане насрещната въззивна жалба на „Общински стол“ ООД – Карлово, против частта от първоинстанционното решение, с която е оставено без разглеждане възражението за прихващане с насрещно вземане, поради липса на правен интерес и е прекратено производството по делото в тази част. Решението, с характер на определение в тази част, не е обжалвано и е влязло в сила. В мотивите е прието, че насрещната въззивна жалба на „Общински стол“ ООД, е лишена от предмет.Въззивният съд е посочил, че оставянето без разглеждане на възражение за прихващане, по правен резултат се приравнява на неприемане за разглеждане на същото възражение, което процесуално действие не подлежи на съдебен контрол, т. е. не прегражда пътя за защита на страната, а в 5 случая е било образувано и гр. д. № 1090/2023г. по описа на КРС, т. е. за страната е налице исков път за защита.

Тези данни са взети предвид при постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция решение, като е съобразено от постановилия го първоинстанционен съд, че по гр. д. № 1459/2018г. по описа на Карловски районен съд, не е налице произнасяне по възражението за прихващане, съотв. липсва съдебен акт, ползващ се със СПН. Поради това настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че районният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и с оглед на това е направил погрешен извод, че погасителната давност за процесното вземане не е била прекъсната, респ. че не е приложима разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и срокът за погасяване на вземането по давност е изтекъл.

В случая вземането – предмет на разглеждане по делото, е С.ло изискуемо на 21.12.2016г., когато е прекратен договора с ответницата и от този момент е започнала да тече погасителна давност за предявяването му.