Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 14.04.2022, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 1342/2021
Вид
Решение № 83
Подписан
14.04.2022
В сила
19.05.2022
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

  • чл.93, ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4, предл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Кюстендил, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20211520201342 по описа за 2021 година Б. ДР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в *********** е подал жалба против наказателно постановление № 42-00022697/27.10.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв. Д. поддържа жалбата, като моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружително писмо с вх. № 5559 от 10.12.2021г., ведно с което жалбата е депозирана в съда, изразява становище за неоснователност на същата и предлага наказателното постановление да бъде 1 потвърдено.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Н а 21.09.2021 година, около 09:15 часа в гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“, срещу ВиК Кюстендил в посока към ул. „Юрий Гагарин“ , е направена проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на автобус, марка Ивеко, с рег. № *********, собственост на фирма-превозвач „ВоланБо“ ЕООД, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, видно от пътен лист № 06729 от 21.09.2021г., с лиценз за превоз на пътници на Общността № 3104710002, валиден до 18.01.2027г., като е извършил нарушение, изразяващо се в превоз на пътници по редовна автобусна линия без наличие на маршрутно разписание, заверено с мастилен печат на Общината възложител.

Тъй като нарушението е установено на място, на жалбоподателя е съставен АУАН № 297232 на 21.09.2021г., серия А-2021 от проверяващите А.

Г. Г. – актосъставител, изпълняващ длъжността инспектор при РД „Автомобилна администрация“ – София и Ю. С. Б. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, с който е започнато административнонаказателно производство срещу водача на автобуса.

Актосъставителят дал правна квалификация на нарушението – чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията.

АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на актуваното лице в деня на съставянето му, като не са отразени възражения в него.

В тридневния срок е постъпило възражение от актуваното лице с вх.№ 5200179233 от 24.09.2021г., с което изразява становище, че е могъл да представи маршрутно разписание и график, като с възражението представя копие от тях (л.15-16 от делото).

Въз основа на съставения АУАН , административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.40, ал.1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията , поради което за нарушението е наложено н а Б. ДР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в гр.

************** административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтПр. Наказателното постановление е връчено на наказаното лице лично на 11.11.2021г., видно от попълнената разписка в 2 постановлението.

В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган поддържат изложеното в акта. По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя А.Г. и свидетелят при установяване на нарушението – Ю. Б.. В показанията си пред съда, същи те пресъздават констатациите отразени в АУАН . Не дават допълнителни подробности.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице, срещу подлежащ на обжалване акт.

При прецененка по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е протекло и завършило при спазване на сроковете по чл. 34 и чл. 52 от ЗАНН. Съдът приема, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган - видно от Заповед РД-0830/24.02.2020 г. издадена и подписана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

В настоящият случай е установено, като не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е бил водач на МПС и негово е задължението по спазване изискването на чл. 40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, което задължава водачите при поискване от контролните органи да представят копие от на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец № 1 от приложението.

По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2/15.03.2002 г. „маршрутно разписание“ е основен вид разписание на автобусната линия, като според б. „а“ на същия „маршрутното разписание на междуселищните линии задължително съдържа следните елементи: наименование на линията, списък на всички спирки (автогари) по маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове, 3 разстояния, особености на линията (изпълнение в отделни дни, сезонност и др.)“.

Цитираният документ е приложен по делото (л.15) като заверено от Областен отдел „Автомобилна администрация“ копие, като е видно, че върху него е положен печат и подпис на кмета на Община Кюстендил. Приложеното разписание съдържа посочване на спирките по маршрута, наименование на линията, посочване на почасовото разписание ежедневно и т.н.

Задължението, което е регламентирано в чл. 40 от Наредба № 2/15.03.2002 г. визира представянето на документи при поискване от контролните органи по време на работа на водача. Неизпълнението му кореспондира с разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр. Установява се от писменото възражение на актуваното лице (л. 14 от делото), че маршрутното разписание е представено именно с него, а не в момента на извършената проверка. Това се потвърждава и от свидетелските показания на актосъставителя и свидетелят при установяване на нарушението.

Доказателства в обратна насока не са ангажирани.

От друга страна обаче, видно от представения график на работа на жалбоподателя за 21.09.2021 година (л.16 от делото), същият е осъществявал маршрутното си разписание на посочената дата с МПС с рег. № КН 5670 АХ, а в АУАН и НП е посочено МПС с рег. № *******, т.е. от доказателствата по делото не се установява превозното средство, с което е осъществено твърдяното нарушение, поради което е налице нарушение на чл.42, ал.1, т.4, предл.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени съществени обстоятелствата на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Съдът намира за основателно и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният е използвал неустановеното по делото превозно средство за лични цели по време, когато не е изпълнявал маршрутно разписание, тъй като е видно от графика на работа на жалбоподателя, че в момента на установяване на нарушението (21.09.2021г. в 09:15 ч.) последният не е изпълнявал курс по разписание. Нормата на чл. 40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси изрично казва, че водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи описаните документи по време на работа. По делото не се 4 установява проверката да е извършена именно по време на работа, не се установява наличието и на пътници в автобуса, поради което не е било налице и задължение за водача да представи процесния документ - копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в съдебното производство не се доказа по безспорен начин наличието на извършено нарушение, което е вменено на жалбоподателя и поради това атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 100,00 лева разноски по делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 42-00022697/27.10.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.София, с което на Б. ДР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в ************* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" гр.

София да заплати на на Б. ДР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в *********** направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Кюстендил.

5

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 6