Решение № 4264 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4264 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110169672 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „** ЕАД съществуват вземания от Е. Д. Ж.: за сумата от 4056.82 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж.к.

„Илинден“, бул. „***“, бл. 55, вх. Д, ет. 6, за сумата от 482.24 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 14.02.2024г., за сумата от 49.87 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 9.92 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.02.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 18.03.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 15854/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „** ЕАД твърди, че през исковия период между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите за исковия период общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху 1 цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените срещу ответницата искове се оспорват с довод, че между нея и ищеца не съществува облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия до процесния имот, вкл. през исковия период, като се оспорва в тази връзка същата да е собственик или вещен ползвател на жилището, респ. да е сключила договор с ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия. Оспорва се доказателствената стойност на представените в тази насока от името на ищеца доказателства. Оспорва се като недопустим искът за цената на услугата дялово разпределение, тъй като същата била предоставена от дружество, различно от ищцовото, което поради това било носител на вземането за цената на услугата, а и се изтъква, че в случая от доказателствата по делото не се установявало сключването на договор за извършване на дялово разпределение в процесната сграда именно със соченото от ищеца дружество. Поддържа се, че ответницата не е надлежно поставена в забава за изпълнение на процесните главни задължения, доколкото до нея не била отправяна покана преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на задълженията, предмет на исковете, по давност. Изрично е заявено, че не се оспорва фактът на доставена до имота топлинна енергия, както и нейното количество, както и че за погасяване на процесните задължения не са извършвани плащания. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни, че противно на поддържаното в отговора на исковата молба, претенцията на ищеца, имаща за предмет цената на услугата дялово разпределение, не е недопустима, доколкото същият излага фактически твърдения, че е носител на вземането за тази цена, а обстоятелството дали това в действителност е така е от значение за основателността на претенциите.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „** ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима 2 писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4, том I, рег. № 121, дело № 3 от 2001г., че преди исковия период- на 17.01.2001г., ответницата Е. Д. Ж. е придобила правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бул. „***“, бл. 55, вх. Д, ет. 6, поради което, при липсата на други данни в тази насока и съобразно определителната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че през този период същата е била единствен собственик на жилището и поради това- потребител на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да заплаща цената й.

В случая, от името на ответника не се оспорват правнорелевантните обстоятелства, че процесното жилище се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена, както и че през релевантния за спора интервал от време ищецът е изпълнявал задължението си по договора да доставя до жилището соченото от него количество топлинна енергия на сочената в исковата молба обща стойност, а дружеството за дялово разпределение- да отчита и разпределя същата. Тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от името на ответника договор за извършване на услугата дялово разпределение между дружеството- топлинен счетоводител и етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, документите за извършвано през исковия период от третото лицепомагач на ищеца дялово разпределение, в т. ч. документите за извършени реални отчети в края на всеки от включените в исковия отчетни периоди, носещи подписи за клиент и поради това съдържащи извънсъдебно признание на съществувалото между страните облигационно правоотношение, както и на реалното и надлежно изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави соченото от него количество топлинна енергия до имота, а и на дружеството за дялово разпределение- да извършва индивидуален отчет на потребения в и във връзка с имота топлинен ресурс.

Настоящият съдебен състав намира, че противно на поддържаното от името на ответника, ищецът е материално легитимиран да претендира и получи плащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът е носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.

При тези съображения следва да се приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземания за цената на предоставените през процесния период топлинна енергия и услуга дялово разпределение именно в сочените от него общи размери съответно от 4056.82 лева и от 49.87 лева.

За пълнота и прецизност и във връзка с довода, наведен от името на ответницата с депозираната преди първото по делото открито съдебно заседание писмена молба от 19.11.2025г., за недължимост на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в процесната сграда, следва да се изясни следното:

3

На съда е служебно известно, че с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д.

№ 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 о т Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Решението за отмяната има действие от влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковите претенции.

Същевременно, с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 СЕС приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.