Решение № 485 от 06.05.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3642/2021
- Вид
- Решение № 485
- Подписан
- 06.05.2022
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 485 гр. Перник, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720103642 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от З. СТ. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.А., срещу ****, ***, със седалище и адрес на управление: *********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 2000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /напрежение, притеснение, безпокойство, повишено кръвно налагане, неудобства в ежедневните дейности/, причинени от прекъсване на водоснабдяването в жилището й, извършено на 26.05.2021 г.
В исковата молба се излага, че ищцата, заедно със сина и дъщеря си, са съсобственици по наследство от Г.Т.А. /починал съпруг на ищцата/ на недвижим имот, няходящ се на адрес: ***. Твърди се, че с влязло в сила *****. по гр.д. ***** са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от **** срещу ищцата искове за признаване за установено, че дължи сумата 880,60 лв. – главница за доставена вода за периода 15.03.2009 г. – 21.07.2019 г., за жилище на адрес: ***, ведно със законната лихва за забава от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 120,07 лв. – лихва за забава за периода 15.05.2009 г. – 25.10.2019 г., за които вземания е издадена *****. Сочи се, че на 26.05.2021 г. служители на ответното дружество неоснователно прекъснали водоподаването за жилището й, с което й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, високо нервно напрежение, повишено кръвно налягане, притеснения и безпокойство. Твърди се, че за да бъде възстановено 1 водоподаването, на 27.05.2021 г. ищцата заплатила 1/3 част от задълженията по споразумение *****, както и такса прекъсване и възстановяване на водоподаването. В открито съдебно заседание се уточнява, че към момента на преустановяване на водоподаването ищцата се намирала в облигационно отношение с ответното дружество по доставка на ВиК услуги за посочения имот. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на сумата 2000,00 лв. и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез пълномощника му юрк. Й., в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че задълженията за потребени ВиК услуги за периода 15.04.2009 г. – 05.10.2020 г., не са заплатени от абоната в срока, предвиден в Общите условия, поради което на 26.05.2021 г. водоснабдяването е спряно съгласно *****, като констативният протокол бил подписан без възражения от ищцата, и на 27.05.2021 г. сумите са платени доброволно. Сочи, че не са налице неправомерни действия на служители на ответника, в причинна връзка с които са настъпили посочените вреди за ищцата. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Относно възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй като ищецът има друг ред на защита, следва да се отбележи, че предпоставка за допустимостта на производството е наличието на правен интерес от предявения иск, какъвто в случая е налице, а обстоятелството дали ищецът разполага и с друг иск е ирелевантно.
В тежест на ищцовата страна е да установи наличието на неимуществени вреди (напрежение, притеснение, безпокойство, повишено кръвно налагане), причинната връзка между вредите и неизпълнението на договора (прекъсване на водоснабдяването в жилището й, извършено на 26.05.2021 г), както и размера на обезщетението, който е съответен на претърпените вреди.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че страните по делото са се намирали в облигационно отношение по доставка на ВиК услуги за жилище, находящо се на адрес: ***.
Приети са общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Водоснабдяване и канализация ООД – Перник, като в последното открито съдебно заседание е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник, поради което съдът приема, че облигационното отношение между страните се урежда от публично известни общи условия.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че на 26.05.2021 г. е прекъснато водоподаването в жилището на ищцата от служители на ответното дружество, което се потвърждава и от приетия по делото Констативен протокол за оглед на място на *****, З.
2
СТ. Т..
С оглед изложеното, ответното дружество следва да установи възражението си, че прекъсването на водоподаването е извършено в съответствие с общите условия.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от приетите по делото общи условия при неплащане в срок от потребителя на дължима сума по издадена фактура, ВиК операторът има право да преустанови временно водоподаването на ВиК услуги на основание чл. 90 от ЗЗД след осъществяване на следната процедура: 1/ Вик операторът изпраща на потребителя покана за доброволно плащане, връчена по реда на чл. 67. В поканата се указва и датата на преустановяване на предоставянето на ВиК услугите, която не може да бъде по-рано от 15 дни след датата на получаване на поканата; 2/ ВиК операторът може да предприеме действия по преустановяване на предоставянето на ВиК услугите след датата по т. 1.
От представения по делото заверен препис на *****. по гр.д. *****, влязло в сила на 05.05.2021 г., се установява, че са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от **** срещу ищцата искове за признаване за установено, че дължи сумата 880,60 лв. – главница за доставена вода за периода 15.03.2009 г. – 21.07.2019 г., за жилище на адрес: ***, ведно със законната лихва за забава от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 120,07 лв. – лихва за забава за периода 15.05.2009 г. – 25.10.2019 г., за които вземания е издадена *****.
По делото е представено споразумение ***** между Г.Т.А. /без посочен ЕГН/, титуляр на партида на водоснабден имот, находящ се в *****, и ****, с което първият признава, че дължи на ответното дружество сумата 3949,41 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 15.04.2009 г. – 05.05.2021 г., и се задължава да да го изплати при посочения в споразумението погасителен план. Споразумението е подписано на всяка страница от Д.Г.А.-***.
От удостоверение за наследници с *****, се установява, че Г.А.Т., ЕГН **********, е починал на *****, като е оставил наследници по закон: З. СТ. Т. – съпруга, Й.Г.А. – дъщеря, и Д.Г.А. – син.
В споразумение ***** не е посочен ЕГН на титуляра на партидата, а презимето и фамилията му са разменени, но не се спори, че същото касае задълженията на Г.А.Т., ЕГН **********, починал на ***** Споразумението е сключено след смъртта на наследодателя на ищцата между ответното дружество и трето за делото лице, поради което не я обвързва с направените изявления и не установява задължения на ищцата за доставени ВиК услуги.
Въпреки дадените указания в проведеното на 06.04.2022 г. открито съдебно заседание, ответникът не е ангажирал доказателства, че преустановяването на водоподаването е извършено в съответствие с общите условия. От събраните доказателства не се установява към 26.05.2021 г. ищецът да е бил в забава за плащане на задължение по издадена фактура от ответника, поради което за последния не е възникнало право за преустановяване на водоподаването в жилището й. Предвид изложеното е ирелевантно дали предидената в общите условия процедура е спазена, но за пълнота следва да се посочи, че по делото не е установено и че операторът е изпратил на потребителя покана за доброволно плащане с 3 указана датата на преустановяване на предоставянето на ВиК услугите, както и че то е извършено след изтичане на повече от 15 дни от получаване на поканата. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице неизпълнение на договора от ответното дружество, поради което същият отговаря за причинените вреди.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС п ри липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по[1]тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. С оглед изложеното, възражението на ответника, че при неизпълнение на договорно задължение не може да се претендират неимущствени вреди, е неоснователно.
От показанията на свидетеля В.Й.С. – без дела със страните, съпруг на внучката на ищцата, се установява, че миналата година през месец май със съпругата му отишли на гости на ищцата и я заварили да плаче, защото тръбите били откачени и нямало вода в апартамента. Свидетелят не знае колко време е продължило преустановяването, но при посещението им по-следващата седмица вече било възстановено. Трябвало да се плати някаква сума, за да бъде пусната водата и ищцата се притеснила, защото получава около 200,00 лв. пенсия и дава пари за лекарства, вдигнала високо кръвно налягане и дълго време пила хапчета, за да го уравновеси.
От така събраните доказателства съдът намира, че в причинна връзка с неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество /преустановяване на водоподаването, извършено на 26.05.2021 г./ за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, безпокойство, повишено кръвно налагане и затруднения при ежедневните дейности. Доколкото претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, подлежат на обезщетяване от ответника. Ответникът не е установил точният момент на възстановяване на водоподаването, а от събраните свидетелски показания се установява, че при посещението на свидетеля една седмица след това този въпрос не е обсъждан с ищцата, като седмица по-късно е имало вода в жилището. С оглед изложеното, съдът намира, че 4 ищецът не е установил след посещението на свидетеля, извършено в деня на разкачането на тръбите, да е търпял неимуществени вреди от преустановеното водоподаване. По тези съображения намира, че в причинна връзка с неизпълнението на договора от ответника ищцата е претърпяла стрес, безпокойство, повишено кръвно налагане и неудобство на 26.05.2021 г. /един ден/ , за което справедливото обезщетение следва да бъде определено в размер на 100,00 лв.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата 100,00 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер 2000,00 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда и за двете страни, за ищеца – съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а за ответника съобразно отхвърлената, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.