Определение № 409 от 01.08.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Монтана, 26.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20221600500124 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по възражение от Ц.Т. от 05.03.21 г.срещу разпореждане на РСБерковица от 22.11.2017 г.по ч.гр.дело № 869/2017г.В жалбата се твърди,че същата съставлява и възражение по чл.423 ГПК,като се излагат съображения,че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена,тъй като е нарушена нормата на чл.47 ГПК,освен това е връчена на лице/нейната майка/,с която не поддържат никакви взаимоотношения .

Ответникът по възражението- „Ю.“ АД в законоустановения срок не взема становище .

Съдът,като се съобрази с представените по делото доказателства във връзка с твърденията на длъжника , намира следното:

На първо място следва да се отбележи,че по реда на чл.423 ГПК се разглежда само възражението ,подадено срещу заповедта за изпълнение, но не и жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист/редът е по чл.407 ГПК/,а и от доводите,изложени в жалбата ,се установява,че фактически длъжникът визира именно хипотезата на чл.423 ГПК.Ето защо съдът приема,че е сезиран с искане именно по този ред .

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжник, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно; не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на България или не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени обстоятелства; или поради такива обстоятелства, които не е могъл да преодолее, не е могъл да подаде възражението си.

Възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените 1 основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК, а с неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

Със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 13.10.2017г. по описа на БРС, е разпоредено длъжниците Ц.Т. и Ц.И. да заплатят на кредитора „Ю.“ АД посочените парични вземания, дължими по сключен договор за кредитна карта.

Тази заповед на изпълнение е при условията на чл.47,ал.1 ГПК ,а след това и на майката на Ц.Т. на 6.11.2017 г.

В настоящото производство длъжникът твърди,че конкретното основание на възражението е по чл.423,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.

По отношение на първото твърдение навежда доводи,че не е спазена процедурата по чл.47 ,ал.1 ГПК относно залепване на съобщението.Това твърдение е неоснователно.

Видно от материалите по делото,на длъжника са изпратени две съобщенияпървото от 13.10.2017 г., което е върнато с отбелязване,че лицето не е открито на посочения адрес и по сведение на майката живее постоянно в гр.С. .В случая ,с оглед получената информация,не съществува задължение на призовкаря да търси получателя най-малко три пъти в продължение на месец /каквато е съдебната практика към действаща към момента на връчване правна норма/,поради което и правилно е пристъпено към залепване на уведомление/24.10.2017г./ Нещо повече, на 06.11.2017г. Заповедта за изпълнение е връчена на майката на длъжника,като същата е поела задължение да предаде документа.Ето защо съдът намира,че в случая не е налице хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 ГПК.Що се отнася до твърдението,че е в лоши отношения със своята майка и на практика не поддържа никакви контакти с нея от поне десет години, същото е неоснователно.От една страна в тази насока не са представени никакви доказателства, а от друга се установява,че Договорът за кредит,по който се претендират от взискателя процесните суми, са сключени от Ц.Т. като длъжник и нейната майка като поръчител през 2008г., което поставя под основателно съмнение твърдението в жалбата.

На второ място, не са налице условията и на чл.423,ал.1,т.2 ГПК.За да е налице тази хипотеза, длъжникът следва да установи,че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Безспорно е,че заповедта не е връчена лично на длъжника Цв.Т.,но в случая съдът намира,че не е налице второто кумулативно условие на тази норма .

Понятието обичайно местопребиваване е дефинирано в чл. 48, ал. 7 от КМЧП като място, в което лицето се е установило да живее без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. В конкретния случай по делото не са представени никакви доказателства, установяващи това твърдение , а с оглед 2 твърдението,че през този период е била на лечение в чужбина,същата би следвало да има някаква медицинска документация, която да приложи към жалбата .

Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по, ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал.3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват, както е в настоящия случай.Ето защо възражението не следва да бъде прието.

Предвид гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423,ал.1 т.1 от ГПК подадено от Ц.Т. от 05.03.21 г. срещу Заповед за изпълнение от 13.10.17 г. по ч.гр.дело № 869/2017г . по описа на БРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3