Решение № 3434 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3434 гр. С., 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110128523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба на Г. А. Л. срещу ОП „Г. п.“, с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № *****-** **/**.**.**** г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Ищецът твърди, че на 08.05.2025 г. му е връчена посочената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Оспорва да е извършвал твърдяното дисциплинарно нарушение и сочи, че заповедта е издадена с оглед влошените отношения между ищеца и диспечера на фирмата. Твърди, че след получено съобщение от диспечер на ОП „Г. п.“ за извозване на покойник, е реагирал като казал, че информацията е малко и следва да се провери дали не става въпрос за социално слаб, тъй като редът бил друг, но въпреки всичко изпълнил нареждането. Същевременно диспечерът уведомил по високостоящ служител, като били изтъкнати редица прегрешения на ищеца, каквито оспорва да е извършвал. Твърди, че няма предишни нарушения и наказания.

Счита, че наложеното наказание не отговаря на нарушението, ако въобще такова има. Твърди и че дисциплинарно наказващият орган не му е дал възможност да се консултира с адвокат. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй като изпълнявал адресите за извозване на починали лица избирателно, като отказът му да изпълнява трудовите си задължения внасял напрежение в транспортното звено 1 и водел до конфликти между шофьорите. Излага доводи, че процесната заповед е в достатъчна степен мотивирана, както и че наложеното наказание съответства на нарушението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение и ищецът е заемал длъжността „Шофьор на специализиран транспорт“ в ОП „Г. п.“, както и, че със Заповед № *****-** **/**.**.**** г. на директора на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че заповедта е връчена на ищеца на дата 08.05.2025 г.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“, с код по НКПД: ****-****, с която ищецът се е запознал на 15.09.2023 г. Съгласно т. 2.1.“Организационноуправленски връзки и подчиненост“ служителят на длъжността е пряко подчинен на Ръководителя на отдел „Погребения и урнополагания“, на Диспечера и на Отговорника СД. Съгласно т. 2 има задължение да изпълнява поставените задачи и указания от ръководството на предприятието. Съгласно т.3.1. „Основни отговорности и задължения“ при подадена заявка от диспечер извършва извозване на покойник от болнично заведение или от дома до съответното гробище, хладилна камера или крематориум, като отговаря за съхранението му по време на извозването. Съгласно т. 7 има задължение да изпълнява всички задачи, поставени от ръководството на предприятието.

Представена е Заповед № *****-** ****-**/**.**.**** г. на директора на „ОП Г. п.“, с която считано от 02.05.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено Заповед № *****-** **/**.**.**** г. на директора на „ОП Г. п.“ за дисциплинарно уволнение.

Препис от заповедта е връчен на служителя на 08.05.2025 г., видно от отбелязването върху заповедта.

По делото е представена Заповед № *****-** ****-**/**.**.**** г. на директора на ОП „Г. п.“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че на 24.04.2025 г. е трябвало да бъде извозен покойник от болница в кв. Б., като диспечер В. К. е дал адрес и е помолил ищеца да изпълни задължението си по длъжностна характеристика. Съгласно заповедта ищецът е отказал, тъй като е предположил, че е случай, който касае социално слабо лице. В заповедта е посочено още, че „ситуацията не е изолирана и поведението на служителя се превръща в порочна практика“, както и че „изпълнява избирателно адресите за извозване на покойни лица“.

Съгласно заповедта изложеното съставлява нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената задача по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ.

По делото е представена докладна от 24.04.2025 г. от З. Т. – диспечер ОП 2

„Г. п.“, адресирана до директора на ОП „Г. п.“, съгласно която на 24.04.2025 г. подателката за пореден път влязла в пререкание с ищеца, тъй като той отказвал да изпълни задачи, които са предмет на трудовата му характеристика и са част от служебните му задължения. Посочено е, че се касае за извозване на покойник от болница в кв. Б., в който случай ставало въпрос за социално слаби и бедни хора. Посочено е, че ситуацията не е изолирана и при него било тенденция що се отнасяло да извозване на покойници със слаб социален статус.

По делото са представени писмени обяснения от 24.04.2025 г. от ищеца, съгласно които на 24.04.2025 г. сбъркал нареждането и не го прочел правилно, оказало се, че не е служебно, а поръчка. Разбрали се с колегата, че ще си разделят служебните погребения, както и че без да чете нареждането, искал другият екип да извози покойника от болницата в Б.. Тогава диспечерката започнала да му вика и се скарали. Посочено е, че изпълнил поръчката за Б..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Между страните в производството е възникнало валидно трудово правоотношение. При действието му за нарушения на трудовата дисциплина работодателят може да наложи предвидените в чл. 188 КТ дисциплинарни наказания. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1 т. 3 /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила/ от КТ.

Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице дисциплинарното нарушение на работника или служителя. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. В доказателствена тежест на работодателя е да докаже посочените факти.

При оспорване законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ, след спазване на изискванията на чл. 193, ал.

1 КТ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните нарушение чрез действие и/или бездействие, за които му е наложено дисциплинарното наказание.

В настоящия случай наказанието е наложено при спазване на сроковете по чл. 194 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника 3 или служителя или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Смисълът на разпоредбата е преди налагане на наказанието работодателят да съобрази всички факти и обстоятелства, при които е допуснато нарушението, включително фактите, сочени от служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя, изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени – наказанието е наложено при възможност на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с дисциплинарното нарушение.

В случая от доказателствата по делото, се установява, че от страна на ищеца са депозирани писмени обяснения с вх. № *****-***** от **.*.**** г.

По делото липсват данни за какви нарушения, констатирани от работодателя, са депозирани писмените обяснения на ищеца, доколкото не са ангажирани доказателства относно съдържанието на искането за обяснения.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се съдържа посочване на конкретни факти за осъществено бездействие на 24.04.2025 г. – отказ да извози покойник, за което работодателят е наложил наказание „уволнение“. Следва да се посочи, че заповедта е немотивирана в частта, в която е посочено, че ищецът изпълнявал избирателно адресите за извозване на покойни лица, доколкото не е конкретизирано нарушението по неговите обективни и субективни признаци, не съдържа точната дата или период на извършване на действията, условията, при които са извършени, не става ясно какво задължение е възложено на ищеца за изпълнение по време и място, от кого е възложено, какви адреси е отказал да изпълни и пр. В тази част заповедта не съдържа описание на никакви конкретни факти какво точно съставлява избирателното изпълнение на адресите за извозване и „порочната практика“ на служителя. В тази част заповедта съдържа само констатации на работодателя за нарушения, както и че „това създава напрежение в звеното и води до конфликти“, също неясно в какво се изразяват. Следователно издадената заповед не индивидуализира в достатъчна степен нарушенията на трудовите задължения, с оглед защитата на ищеца и проверката на съда за законност на уволнението.

Съгласно съдебната практика задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно формата е съдържанието на заповедта за уволнение и чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението /така решение № 301/06.10.2011 г. по гр. д. № 1679/2010 г. на ВКС, III г.о./.

Предвид изложеното, с посоченото в обстоятелствената част на издадената заповед относно какво е нарушил ищецът и в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, не е било изпълнено задължението на 4 работодателя да мотивира издадената заповед за уволнение по чл. 195, ал. 1 КТ

По отношение на описаното нарушение от 24.04.2025 г. съгласно процесната уволнителна заповед съдът намира, че проверката по съществото на спора обхваща въпросите относно извършване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно и главно доказване (по арг. чл. 154, ал. 1 ГПК).

За установяване на нарушението на трудовата дисциплина от ищеца в производството по делото е представена единствено докладна записка от 24.04.2025 г. от З. Т. – диспечер ОП „Г. п.“. Следва да се посочи, че в заповедта за уволнение е посочен друг диспечер, различен от диспечера – автор на докладната записка, което несъответствие се отнася до обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В обясненията на служителя изрично се посочва, че възложената поръчка е била изпълнена. По делото няма данни работодателят да е съобразил или изследвал този въпрос в дисциплинарното производство. Както бе посочено по – горе законът му вменява задължение да събере и оцени всички доказателства – чл. 193, ал. 1 КТ, което не е сторено.

Следователно ответникът не може да черпи права от своето неправомерно поведение. От страна на работодателя не са ангажирани други доказателства за обосноваване, при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил действия, съставляващи нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ.

Следователно сочените факти от ответника в отговора на исковата молба остават недоказани.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/925aecd7-1ec7-4422-b8f3-ef1d4c123217