Определение № 48129 от 20.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48129 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110143056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Х. И. Д срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №7200312162854/16.07.2024 г.

В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договора за кредит по реда на ЗПФУР, но недействителен като сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, тъй като в него не е включена уговорката за застрахователната премия. Сочи, че само формално застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора; размерът на застрахователната премия е бил предварително определен в договора за кредит, към датата на сключването му и е бил включен в размера на главницата по погасителния план, дори предварително е извършване на обозначаване на полетата,сред които и за застрователния продукт, за да бъде отпуснат кредита. Кредиторът включвал застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на самите застраховки, кредиторът посочва друг размер на главницата, а именно - 5488.60лв. Той не третирал в този случай застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а я е добавил в самия договор. За лихвения процент сочи, че се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, но не се разбирало кой точно е този остатъчен размер на главницата, като в договора има посочени различни суми и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В чл. 10 от договора е обявено, че ГПР в размер на 43.40%, както и че общата сума, която ищецът дължи в качеството си на потребител, но тя реално се оказва в размер на 12268.83лв.; не са посочени какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент. застрахователната премия като част от получената от потребителя сума. Потребителят е получил 3400 лв., но като главница, на базата на която е сметнат ГПР се използва сумата от 5488.60лв., представляаща сбора от главница и застрахователна премия, а в тази връзка е нарушен и чл. 10, ал. 1 от ЗПК- договорът да е написан по ясен и разбираем начин относно всички негови съществени елементи. В чл. 11. 2 от договора се съдържало погасителен план, предвиждащ, погасяване на кредита на 59 месечни вноски от по 204.49лв. и една от 203.92 лв., но не съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва.

Намира, че от съдържанието на договора може да се приеме, че е нарушен и чл.

1

10, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Ответникът оспорва иска. Поддържа, че уговорките в договора съответстват на нормативните изисквания по ч. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а относно т.

12 намира за неотносима – касае случай, в който потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. В чл. 11, ал. 2 от договора е съдържа пълна информация за погасителния план. В чл. 9 са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му в съответствие с §1 т.4 от ДР на ЗПК и по арг. от §1 т.4, т.5, т.5а и т.6 от ДР на ЗПК е обявен в проценти, а не валута. Ответникът поддържа, че ГПР е обявен е точно – 43.40 % с обща дължима сума 12 268.83 лева, а как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал.

2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя, защото няма такова изискване и тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен във формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията, че таксата за застрахователна премия е нищожна, както и че тя следва да бъде включена при изчислението на ГПР, поради което и не е.

Съгласието на потребителя за сключването на застраховка, като допълнителна услуга, е обективирано чрез

Сертификат

№172003121628542024.

Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, която е изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредитен продукт. Незадължителният характер на застраховката се обуславяло от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит.

Навежда възражение за прихващане с евентуално дължими на ищеца суми за съдебни разноски в настоящото производство със своето евентуално вземане при условията на чл. 23 от ЗПК от 1112,09лв.. Изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно вземане-активно и пасивно, от тях по страни, основание и размер. Това не е сторено, поради което не подлежи на приемане.

Обективира се изявление по см. на чл. 211 от ГПК – нередовно, доколкото не е направено в изискуемата процесуална форма с нарочна искова молба с необходимото съдържание по чл. 127 от ГПК и приложения по чл. 128 от ГПК, в т.ч. липсва платена държавна такса, чийто нередовности обосновават извод да не се приема.

Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1) ищецът, като кредитополучател, и ответникът, като кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит №7200312162854/16.07.2024 г.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на съответния договор, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката е недействителен по изложените в искова молба твърдения. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.

2

Представените от страните документи са допустими и относими, искането на ищеца за ССчЕ, освен по въпрос 3-неотносим, и 7, който касае правна преценка, и на ответника СКТЕ. Изложеното в отговор на искова молба относно шрифта на договора е неотносимо към твърденията в искова молба.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане и изявление по чл. 211 от ГПК, обективирано в отговор на искова молба.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза със задачи, поставени в искова молба, освен по задача №3 относно размер на платени суми по договора за кредит, и 7 относно има ли характер на възнаградителна лихва вземане за такса за оценка на риска, като в тази част искането по чл. 195 от ГПК на ищеца – ОТХВЪРЛЯ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице 370,00 лева, което ДА се внесе от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, по сметка на Софийския районен съд и представи платежен документ с вписано основание на плащане-номера на делото. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът приема за доказани твърденията на насрещната страна, на осн. чл. 161 от ГПК.

ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.

ДОПУСКА съдебна компютърно-техническа експертиза със задачи посочени в отговор на искова молба /л.20/.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице сумата 400,00 лв., което ДА се внесе , което ДА се внесе от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението, по сметка на Софийския районен съд и представи платежен документ с вписано основание на плащане-номера на делото. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът приема за доказани твърденията на насрещната страна, на осн. чл. 161 от ГПК.

ВЪЗЛАГА изготвяне на СКТЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ Н К.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и 3 ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път, за преписите им предварително ДА се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК. При неизпълнение се носи отговорност по чл. 77 от ГПК.

УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път да са подписани с квалифициран електронен подпис, а ако са електронен образ на хартиен носител в заверен електронен образ с удостоверително изявление "Вярно с оригинал" и квалифициран електронен подпис, на осн. чл. 183, ал. 2 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2026 година от 11,30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговорна искова молба, с приложения, съобразно посочения от всяка страна начин, в т.ч. на ел. адрес!