Определение № 16348 от 29.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16348 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110102031 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Л. С. срещу К. Р. Х..

Съдът, като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните доказателствени искания, и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът иска съдът да прогласи нищожност на Решение № 4443 от 08.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № ************** по описа на СГС, I брачен въззивен състав, при изложени твърдения, че решението: било постановено срещу лице с друго име (Х. Л. Д., вместо Х. Л. С.); се основавало на напълно несъществуващи и измислени факти; било взето на база показания на свидетел, който не присъствал на въпросните събития.

Твърди, че първоинстанционното производство пред Софийски районен съд по гр.д.

№ **************/2024 г. било образувано по молба на бившата съпруга на ищеца, а именно К. Р. Х., за защита от домашно насилие. С решение от 08.11.2024 г. съставът на СРС отхвърлил изцяло молбата, като приел, че по делото не били събрани доказателства за извършени от Х. Л. С. актове на домашно насилие, а конфликтите между тях били част от споровете им относно родителските грижи и възпитанието на общите им деца. След подадена въззивна жалба, Софийски градски съд с атакуваното решение отменил изцяло акта на СРС и вместо него издал заповед за незабавна защита в полза на г-жа Х.. В мотивите 1 си въззивният съд приел, че първата инстанция допуснала процесуално нарушение, като не разпитала непълнолетния им син С С.. След разпита му пред СГС, съдът приел за установени твърденията за упражнена от Х. Л. С. вербална агресия на датите 07.02.2024 г. и 01.03.2024 г. Поддържа, че въззивният съдебен акт е нищожен, тъй като бил постановен по отношение на друг правен субект и се основавал на напълно несъществуващи факти и обстоятелства, които били чужди на правния спор. Тези пороци били толкова съществени, че водели до извода, че съдът не формирал воля по конкретното дело, а вероятно преписал мотиви от друго, напълно различно решение. В този смисъл посочва, че решението било постановено срещу лице с друго име - в диспозитива, както и в издадената въз основа на него заповед за защита, съдът задължил и забранил определени действия на лицето Х. Л. Д., а не Х. Л. С.. Тази явна грешка в името на ответника не била просто техническа неточност, а показвала, че съдът разгледал и се произнесъл по казус, който не касаел ищеца като страна по делото. На следващо място, решението се основавало на несъществуващи и неверни обстоятелства, които били основен мотив за отмяна на първоинстанционния акт. Найсъщественият порок, който правел решението нищожно, бил, че въззивният съд изградил своите фактически и правни изводи върху изцяло измислени от самия решаващ състав обстоятелства, които никога не били твърдени от никого, нито били част от доказателствения материал по делото. Единственото логично обяснение било, че съдебният състав на СГС преписал мотивите си от друго дело, без да ги съобрази с фактите и страните по спора. В този смисъл твърди, че решение, чиито мотиви и диспозитив се основавали на несъществуващи факти и били насочени към лице с различно име, без да са били обект на оценка от страна на съда, не представлявало валиден правораздавателен акт. То било лишено от предмет, тъй като не решавало спора между страните по делото, а се произнасяло по измислени обстоятелства. Поради това то било нищожно и не можело да породи правни последици. Ето защо моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е подала отговор на исковата молба.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на Решение № 4443 от 08.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № ************** по описа за 2025 г. на СГС, I въззивен брачен състав.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че атакуваното решение Решение № 4443 от 08.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2

************** по описа за 2025 г. на СГС, I въззивен брачен състав, страда от пороци, които водят до неговата нищожност.

Не са налице факти, от предмета на доказване, доказването на които да е в тежест на ответника.

IV. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.

„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2026 г., от 14:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3