Решение № 166 от 23.12.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Девин, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20225410100307 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.181 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.179, ал.1, във връзка с чл.181а ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по предявен иск от Ч. Р. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ул. Ш. № *, обл. Смолян, чрез адв. А. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. Г. Р. № *, обл. Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.

София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявано от Главен комисар А.

З., с цена на предявените искове, съгласно изменение на основание чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК, във връзка с изготвената ССчЕ по размер, допуснато с протоколно определение № 9/19.01.2023г., както следва:

1) 2 863.98 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с 33.04 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;

2) 136.80 лева, представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при средно нощни температури под +10 С и над +30С, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 36.18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.;

1

3) 1 162.21 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно с 134.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху трите главници ( 2 863.98 лева;

136.80 лева и 1 162.21 лева) считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане на сумите и присъди сторените разноски.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че от 20.02.2003г. е в служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“ при МВР РД “ГП“ Смолян“ - ГПУ „Доспат“, по което изпълнява длъжността „старши полицай“.

През периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време с продължителност 12 часа, включително времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден, поради което претендира за изчисление, съгласно чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( НСОРЗ) на положения нощен труд 8:7=1,143. Твърди, че за процесния период е приложима Наредба № 8121з776/29.07.2016г., издадена на основание чл.187, ал.10 ЗМВР от министъра на МВР, която не предвижда изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, но липсата на изрична регламентация се преодолява с приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Тази норма предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, съответно водят до коефициент 1,143 за изчисление на труда. През процесния период ищецът е положил общо 2000 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 300 часа не е заплатена, което обуславя правен интерес от иска срещу ответника да заплати на основание чл.9 ал.2 НСОРЗ допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 21.11.2019г. - началната дата за плащане на трудовите възнаграждения 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.11.2019г., от която дата ответникът дължи мораторна лихва до датата на предявяване на иска 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът, претендира на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с Наредба № 81213-904/2015г. ответникът да заплати левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, равняващо се на левовата равностойност за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на т р уд , нощта от 22.00ч. до 06.00ч. за работа при средно денонощни температури под +10 С и над +30 С, съгласно данните от НИ по метеорология и хидрология към БАН, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 36.18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 2

17.10.2022г.

В периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищецът ежемесечно е бил командирован на българо - турската граница, за които ответникът е заплатил самото пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, но не е заплатил времето, през което е бил на разположение. Съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурство/смяна работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време. Неактивната част от дежурствата също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Ищецът, претендира на основание изложените обстоятелства, ответникът да му заплати, времето през което е бил физически на мястото, където е командирован.

За посочения по - горе период, от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ищецът е бил на разположение 252 часа, за които претендира работодателят на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, във връзка с чл.143, ал.1 КТ, чл.50а, ал.1 ЗДСл да заплати сума в размер на 1 162.21 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 134.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателното изплащане на сумите и присъди сторените разноски.

В срока за отговор от ГД „Гранична полиция“ на МВР е представен писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. В ЗМВР няма препращаща норма към субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. През процесния период на основание чл.187, ал.10 ЗМВР са действали, издадените от министъра на МВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.

60/2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. (обн., ДВ, бр. 3/10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.), Наредба № 812131174/21.10.2020г. (обн., ДВ, бр. 93/30.10.2020г., в сила от 10.01.2020г.) и Наредба № 81213-1353/15.12.2020г. (обн., ДВ, бр. 107/18.12.2020г. в сила от 10.01.2020г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, които уреждат при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Нормата на чл.9 ал.2 НСОРЗ е неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщане на нощния труд в дневен чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, т.е. 8 : 7 = 1,143. За държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада, поради което коефициентът, изчислен по горепосочения начин, е 1 (едно). В чл.187, ал.1 ЗМВР (Доп. - ДВ, бр. 60/2020г. в сила от 11.07.2020г.) е 3 предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а съгласно ал.4 на същата разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. В съответствие с разписания на законово ниво коефициент, в

Наредба

№

8121з[1]1174/21.10.2020г. (чл.22, ал.3) и в Наредба № 8121з- 1353/15.12.2020г.

(чл.21, ал.3) изрично е уредено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна уредба, която да компенсира особената тежест на полагания нощен труд, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този смисъл са изводите в Решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020г., постановено на 24.02.2022г., според което чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 година, за организацията на работното време не се налага да се приеме национална правна уредба, предвиждаща, нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите да е по - кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и присъди разноски за юристконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ан. Ш. поддържа иска.

Излага аргументи, че в Решение от 24.02.2022г. на Съда на ЕС по дело № С – 262/2020г., съгласно чл.8 и чл.12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. е прието, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд е по кратка за работниците от публичния сектор, но при всички случаи трябва да има други мерки за защита като заплащане на обезщетение и или други придобивки, които позволяват компенсиране на особената тежест на нощния труд. В допълнение е постановено Определение от 29.07.2024г. по Д№С-435/2023г. по отправено по В.гр.Д № 193/2023г. по описа на Окръжен съд - Смолян, което препраща към по - рано постановеното от Съда разрешение по дело № С-262/2020г., което следва да се тълкува, че е налице празнота в закона, която обуславя приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ при 4 полагане на нощен труд на смени. С Определение от 29.07.2024г. по Дело №С435/2023г. е прието, че националният съд не само не следва, а е длъжен да не прилага задължителна национална практика, ако противоречи на правото на Съюза, т.е не следва да се прилага задължителната национална практика с Тълкувателно решение №1 по ТД №1/2020г. ОСГК ВКС. Моли съда да уважи иска в размер, съобразно допуснатото изменение по приетото заключение на вещото лице и да присъди сторените разноски.