Решение № 14 от 29.01.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14 / 29.01.2020 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм.д.

№631/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 195б от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март“ №59, представлявано от Изп. Директор инж. С.К., подадена чрез гл. юриск. П. П., срещу Акт № 23/26.09.2019 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция " Черноморски район " с център гр. Варна. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност и неправилност на оспорвания индивидуален административен акт, като се твърди, че описаните в акта факти не отговарят на фактическата действителност. Сочи се, че не става ясно как са изчислени посочените задължения за водовземане, като в алтернатива се твърди, че същите са грешно изчислени. Релевират се доводи, че цитираните в акта водни количества не отговарят на реално иззетите. С оглед изложените съображения е отправено искане за отмяна на процесния акт, като незаконосъобразен. В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от гл.юрисконсулт П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълва, че се оспорва размера на задължението, както и начина на изчисляване на дължимата сума.

Ответната страна - Директор на Басейнова дирекция

"Черноморски район" (БДЧР) с център гр. Варна, представляван в съдебно заседание от пълномощник и процесуален представител гл. юриск. Ю.В., оспорва жалбата. Сочи, че таксите са правилно и законосъобразно установени въз основа на подадени от "В и К - Добрич"

АД декларации за водовземане и справки за добити / иззети водни количества. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и в съответствие с материалния закон. Въз основа на изложените аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Добричкият административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

"В и К - Добрич"

АД е титуляр на разрешителни за водовземане от подземни води с №№ 0378/22.06.2001 г. ; 2151 0078/19.11.2008 г. ; 2151 0281/24.01.2012 г.. Отделно от посочените по-горе, на обособена територия „Добрич“, обслужвана от „ВиК Добрич“ АД има и две действащи разрешителни за водовземане от подземни води, издадени за питейно-битово водоснабдяване на населени места, на лице, различно от ВиК опретора – Община Шабла, Разрешително №2151 0313/20.12.2012 г., за водоснабдяване на с. Дуранкулак и

Разрешително №2151 0312/20.12.2012 г., за водоснабдяване на с. Езерец.

С писмо вх. №26-00-1837/06.02.2019 г. дружеството представило в БДЧР 173 броя Декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., в които декларира ползвани водни количества в размер на 18 009 522 куб.м. от всички водоизточници на обслужваната от ВиК оператора обособена територия.

При извършена документална проверка, констатирано, че дружеството декларира 86 броя от общо представените 173 декларации по чл.149б от ЗВ са с декларирани нулеви количества, от което се установява, че дружеството използва 87 броя от водовземните съоръжения на територията си, като общото иззето количество вода от тези 87 броя водовземни съоръжения с цел питейно-битово водоснабдяване на населението през 2018 г. е 18 009 522 куб.м., като в това число са включени трите съоръжения, стопанисвани от община Шабла по силата на посочените по-горе разрешителни, издадени на името на общината, с дължими такси, които не подлежат на установяване с АУПДВ, както следва:

-

Дължимата такса по Разрешително №2151

0313/20.12.2012 г. с титуляр община Шабла е разгледана отделно и не е включено в оспорвания акт /433 598 куб.м. добити води от два броя водовземни съоръжения/;

-

Дължимата такса по Разрешително №2151

0312/20.12.2012 г. с титуляр община Шабла е разгледана отделно и не е включено в оспорвания акт /60 008 куб.м. добити води от един брой водовземни съоръжения.

След изключването на посочените по горе количества декларирани води, количествата декларарани води и подлежащи на разглеждане с настоящия акт възлизат на 17 515 916 куб.м., добити от 84 броя водовземни съоръжения.

С писмо изх. №26-00-1837/11.02.2019 г. директорът на БДЧР е информирал дружеството, че за цел на водовземане „питейно-битово водоснабдяване“, дължимата такса за 2018 г. е в размер на 353 118,32 лева, за декларираното водно количество 17 515 916 куб.м., като считано от 16.02.2019 г. се дължи законна лихва за забава, до датата на заплащане на задължението. Писмото е получено от дружеството на 12.02.2019 г.

Предвид липсата на постъпило плащане в законоустановения срок 15.02.2019 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение съгласно чл. 195б, ал.

2, т. 3 от ЗВ и чл. 182, ал. 2, т. 1, предл.първо от ДОПК. Видно от обстоятелствената част на посочения акт, контролният орган констатирал, че дружеството не е заплатило дължимата такса за водовземане от подземни води в размер на 353 118,32 лева, платима до 15.02.2019 г., изискуема от 16.02.2019 г. Поканата е получена от техния адресат на 19.03.2019 г.

С Писмо с вх.

№26-00-1873/21.03.2019 г., „ВиК Добрич“ АД е подало в БДЧР 3 броя коригиращи декларации по чл.149б от ЗВ за водовземни съоръжения, с подлежащи на установяване такси: ТК „ВиК Добрич-Каварна“ гр. Каварна, ТК1 „Смин“ и ТК2 „Смин“, с. Смин, общ. Шабла. Към декларациите са приложени копия от дневниците на обектите, съдржащи данни от изпълнения ежемесечен мониторинг на черпените водни обеми, посредством посочените водовземни съоръжения и доклади по чл.48, ал.1 ,т.12 от ЗВ за 2018 г. По коригиращите декларации е извършена допълнителна проверка от органа, който е приел за основателни подадените коригиращи декларации за ТК „ВиК Добрич- Каварна“ и ТК 1 и 2 „Смин“, като за установеното разминаване за ТК 2 „Горун“ /което органа е установил/ е дадена възможност на оператора да подаде коригираща декларация, но такава не е подадена.

С

Писмо с изх. №26-00-1837/07.06.2019 г., дружеството е уведомено за преизчислената такса, с което задължението на дружеството става в размер на 347 548,16 лева за 17 237 423 куб.м. Писмото е и покана за доброволно изпълнеине и е получено от оспорващия на 11.06.2019 г.

С Писмо с изх.

№26-00-1873/А10/26.06.2019 г. от страна на административния орган до жалбоподателя е изпратено Уведомление за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като е даден седмоднедевн срок за изплащане на задължението. Същото е получено на 01.07.2019 г.

На 19.07.2019 г. длъжностни лица от дирекция

"Контрол" при БДЧР извършили проверка по налични документи относно установяване на платени и дължими такси, при която установили, че срокът, указан в поканата за доброволно изпълнение е изтекъл на 08.07.2019 г., като няма извършени плащания на такси по ЗВ. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №468В от 19.07.2019 г.

Предвид направените констатации относно липса на заплащане на дължимите такси, Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" издал оспорения в настоящото производство Акт № 23/26.09.2019 г. за установяване на публично държавно вземане, с който установил, че дължимите такси от "В и К - Добрич" АД на основание чл.195б от ЗВ във връзка с чл.79, ал.6, т.2, чл.194, ал.1, т.1, б.“Б“ и б. „В“, ал. 2 и ал.3, чл.194б и §9 от ПЗР на Закона за водите, чл.166 от ДОПК, чл.1, т.1, б.“б“ и б. „в“, чл.3, ал.1 и ал.2, чл. 11, ал. 1; чл. 12, ал. 2, т.1 и ал.6, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.11.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. ) и чл.264, ал.1 от ТЗ, за задълженията за периода 01.01.2018 г. -31.12.2018 г. са в размер на главница 347 548,46 лева, платима до 15.02.2019 г., изискуема от 16.02.2019 г. Лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата.

АУПДВ е изпратен по пощата и получен от дружеството на

30.09.2019 г., видно от извествие за доставяне - л.6.

В хода на съдебното производство от ответната страна са представени писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорвания АУПДВ.

От страна на жалбоподателя е представен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ООД Добрич и „ВиК“ ООД Добрич.

По искане на жалбоподателя е допусната по делото и съдебно-счетоводна експертиза. Като краен извод, вещото лице е посочило, че правилно е изчислен размера на задълженията на „ВиК Добрич“ АД.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок, от адресат на оспорения административен акт, за когото същият създава задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.

146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспорения АУПДВ съдът приема, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Предмет на производството е неплатено държавно вземане с публичен характер, досежно такса за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б." от ЗВ, установена по размер с процесния АУПДВ, издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район". В тази връзка съдът съобрази нормата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, съгласно която вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ такси (между които и процесната) се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от този директор на Басейнова дирекция, в чиято водосборна област на съответните реки попада водният обект, за който е издадено разрешителното. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 и, ал. 3 от ЗВ границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница, а в случаите когато подземните реки не следват конкретен речен басейн, те се идентифицират и със заповед на министъра на околната среда и водите се присъединяват към най-близкия и най-подходящия район с басейново управление. От представената по делото Заповед № РД-634/18.09.2009 г. на МОСВ, съпоставена със съответните водни обекти, се установява, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, по което по същество по делото няма спор.

АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване. Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост.

При издаване на акта са спазени регламентираните административно производствени правила по АПК и по специалния закон.

Според чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, актът се съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Дружеството-жалбоподател е било уведомено за започване на производството по съставяне на акта, за което е получило нарочно за целта уведомление. С него му е дадена възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват липсата на задължения. Такива са подадени в срок и са обсъдени и приети от административния орган. Обжалваният акт е издаден въз основа на съставен констативен протокол за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл.

Разпечатката съдържа 50 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92582f37-5ad7-45fd-b6cc-41159a4dca43