Решение № 6384 от 21.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6384 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20241100505401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 100885/27.03.2024 г. по регистъра на СРС, подадена от П. К., действащ чрез своята майка и законен представител Д. М. чрез адв. Я. срещу Решение № 3807 от 01.03.2024 г. постановено гр. д. № 23491/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 149 СК за периода от 02.05.2022 г. до 03.05.2023 г. и по чл. 143, ал.2 СК за сумата над уважения размер от 250 лева до претендирания и отхвърлен такъв от 500 лева.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че районният съд не се е съобразил с конкретните нужди на детето П., които обуславят необходимостта от повисока издръжка. Наведени са доводи за реална възможност въззиваемият ответник да заплаща издръжка в претендирания размер. Отправя се искане за уважаване исковата претенция по чл. 149 СК и чл. 143 СК до пълния претендиран размер от 500 лева.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Сочи нови доказателства, касаещи доходите на въззиваемия. В хода на устните състезания пледира за основателност на въззивната жалба.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК в постъпил отговор на въззивната жалба 1 от въззиваемия К. Д. К. чрез адв. А. В., с който я оспорва, като неоснователна.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, проведено по делото, въззиваемата страна се явява лично, като представя болничен лист, от съдържанието на който е видно, че процесуалният му представител в лицето на адв. А. В. е в невъзможност да се яви за насроченото по делото открито съдебно заседание поради заболяване.

В тази връзка е предоставена възможност на въззиваемия К. да заяви, дали държи на участието на процесуалният му представител.

Въззиваемият К. е посочил, че не държи на присъствието на адв. А. В. и не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Не претендира разноски, не представя списък по чл. 80 ГПК.

Не прави възражение на претендираните от въззивника разноски и представени списък.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с предявени от непълнолетната П. К. К., действаща чрез своята майка Д. П. М. срещу К. Д. К. искове с правно основание чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 149 от СК - за осъждане на ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 950 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.05.2023 год./ до навършване на пълнолетие на детето, както и за период от 12 месеца, предхождащ подаване на исковата молба.

В преклузивния едномесечен срок, ответникът чрез процесуалния си 2 представител е подал отговор на исковата молба, като оспорвал предявените срещу него искове по основание и размер. Не оспорвал, че ищцата му е дете, както и че с майка й са във фактическа раздяла, но твърдял, че осигурявал необходимите средства за издръжката на детето, включително в по-голям размер, по време в което детето е при него.

В съдебно заседание проведено на 21.02.2024 год. пред първия съд, ищцата чрез процесуалния си представил е направила изменение на иска, като моли същия да се счита за предявен за размер на издръжка от 500 лева.

Поддържа претенцията си за издръжка за минал период.

С обжалваното решение № 3807 от 01.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 23491 по описа за 2023 г., на Софийски районен съд, III ГО, 86 състав, К. Д. К. бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря П. К.

К., чрез нейната майка и законен представител Д. П. М., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 03.05.2023 год. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 500 лева.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на ищцата за заплащане на издръжка за минал период, а именно от 02.05.2022 год. до 03.05.2023 год., като неоснователен.

С постановения съдебен акт, К. К. е бил осъден да заплати държавна такса по сметка на Софийски районен съд, както и разноски на ищцата съгласно чл. 78 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка:

По делото било безспорно, а се установявало и от представеното удостоверение за раждане на ищцата, че непълнолетната П. К. К., родена на ******* год. е дъщеря на ответника.

От представено пред първия съд удостоверение за раждане е видно, че ответника К. К. е баща и на друго дете, а именно на малолетната Д. К. К., родена на ******* год., от съвместното му съжителство с И.Н.Г..

Видно от допълнително споразумение № 438/30.01.2023 год. майката Д.

М. е реализирала месечен доход в размер около 2,600 лева, а от съдържанието на допълнително споразумение към трудов договор №14830/31.01.2020 год. се установява, че ответника е получавал възнаграждение в размер на 2350 лева месечно.

Видно от материалите в първоинстанционното производство, от лист 74 до лист 111 вкл, са подредени преписи от вносни бележки и платежни нареждания представени от ответника.

От съдържанието на същите е видно, че за процесния период, за който се търси издръжка, а именно 12 месеца преди подаване на исковата молба, бащата не е осигурявал издръжка на малолетната си дъщеря. Единствените платежни нареждания касаещи релевантния период са от 25.05.2022 год. – 250 лева; 13.09.2022 год. – 300 лева; 16.12.2022 год. – 250 лева. На основание за превода е било посочено единствено името на въззивницата, като въпреки това настоящия съдебен състав приема, че недвусмислено това основание може да се приеме, че е било за издръжка на детето. Останалите представени по делото платежни нареждания касаят минал период във време, много преди релевантния такъв, а останалата част от платежните нареждания са били извършени след датата на подаване на исковата молба в съда – 03.05.2023 год.

Представени са и касови бележки, от съдържанието на които не може да 3 се направи категоричен извод дали отразените върху тях артикули са били закупени с оглед нуждите на детето П..

Пред първоинстанционния съд, ответника е представител доказателства за сключен потребителски кредит за сумата от 80 000 лева, както и потребителски кредит за сумата от 17 160 лева /стр.49-73 от делото/.

Майката Д. М. също е представила доказателства за договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот в размер на 142354,89 лева, както и договор за потребителски кредит в размер на 12000 лева /стр.128-179 от делото/.

В разпита си пред първия съд, свидетелката И.Н.Г., давала сведения, че ответника е предоставял средства за издръжка на детето, всеки път когато то пребивава в жилището им, които били джобни пари в размер на 250-300 лева.

Споделя, че детето П. живеело при неговата майка, но често им гостувало, като имали много добре изградения взаимоотношения с другото дете Д..

Не било спорно също, че непълнолетната живеела при майка си Д. П. М., която поемала основната част от грижите за възпитанието й, както и голяма част от битовите и непредвидените разходи, свързани с отглеждането й.

За нуждите на производството е бил изготвен и социален доклад от ДСП „Сердика“, приложен по делото, в който било дадено заключение, че определената от съда издръжка следвало да бъде съобразена с възрастта, нуждите и потребностите на делото П..

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт, предмет на проверка в настоящото въззивно съдебно производство.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:

Въззивният съд, като прецени показанията на свидетелката И.Н.Г., жената която живее на фактически начала с въззиваемия, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите като обективни, подробни и логично последователни и дадени в резултат на личните впечатления на свидетелката за изнесените пред съда данни.

Във въззивното производство са събрани доказателства относно доходите на майката на въззивницата, а именно удостоверение № 1222 от 16.10.2024 г., съгласно което за периода м.10.2023 г. до м.09.2024 г. Д. М. реализирала нетен доход в общ размер на 34787,15 лева, или за посочения период средномесечното й нетно възнаграждение е било в размер на 2898,92 лева.

Въззиваемият К. също се е ползвал от предоставената му от съда възможност да ангажира доказателства за актуалните си доходи, като в хода на производството пред въззивния съд е представил справка с изх. № 609/23.10.2024 год., видно от която за периода от м.01.2024 год. до м.09.2024 год. е реализирал общо брутно месечно възнаграждение в размер на 26299,44 лева, или за посочения период средномесечното му брутно възнаграждение е било в размер на 2922,16 лева.

В хода на съдебното дирене пред въззивния съд, въззивницата е представила договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.07.2020 год., от съдържанието на който е видно, че въззиваемия К. в 4 качеството си на продавач е продал притежавани от него дружествени дялове на „ЦБА И.“ за сумата от 360 000 лева.

По делото е представен и протокол от общо събрание на „ЦБА СОФИЯ“ ООД от дата 04.06.2024 год., видно от което на К. Д. К. е бил разпределен дивидент-печалба в размер на 20 000 лева.

По делото е прието и представено удостоверение с изх. № УВД-27-224/16.10.2024 год., видно от което П. К. К. е записана в редовна форма на обучение като ученичка в 7-ми клас за учебната 2024/2025 год.

За нуждите на въззивното производство е изготвен актуален социален доклад от ДСП – Сердика, в заключителната част на който е отразено, че детето П. понастоящем е на 13 годишна възраст, посещава допълнителни обучителни курсове предвид предстоящото й явяване на матури. Отразено е, че майката полага основни грижи за детето, а бащата изявява готовност да отделя финансови средства за детето, но с оглед конкретните му нужди не може да посочи определен размер. В заключение е посочено, че е в интерес на детето П. да бъде определена издръжка, съобразена с нейната възраст, нужди и потребности.