Решение № 19 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330205214 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

722213–

F719249/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Вернас 2604“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Богомил” № 30, с ЕИК 206228799, представлявано от А. Х. А. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 179, ал. 1, предл. трето от ЗДДС.

Жалбоподателят „Вернас 2604“ ЕООД редовно и своевременно призован се представлява от ** А.. В жалбата си озаглавена „Възражение“ ** заявява само че възразява срещу наказателното постановление с аргумент че дружеството никога не е развивало дейност. По същество не се оспорва неподаването в срок на отчетните регистри. Редовно призован, в съдебно заседание се явява ** и моли наказателното постановление да бъде отменено тъй като фирмата като неразвиваща деяност не е ощетила държавата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И., коsто излага аргументи в посока потвърждаване на наказателното постановление като правилно и 1 законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.05.2023г. в ТД на НАП гр. Пловдив била извършена служебна проверка от служител на Дирекцията - свидетеля Я. О. – **, по отношение спазване изискванията на ЗДДС от страна на регистрираното по ЗДДС лице „Вернас 2604“ ЕООД, гр. Пловдив с управител А. А.. Установено било, че търговското дружество не е спазило законоустановения срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.04.2023г. – 30.04.2023г., до 15.05.2023г. включително.

Установеното неподаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС за данъчния период – 01.04.2023г. – 30.04.2023г., до 15.05.2023г. включително, мотивирало ** О. да състави на 03.08.2023г. на „Вернас 2604“ ЕООД акт за извършено административно нарушение по см. на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС – АУАН № F719249/03.08.2023г. Актът бил връчен на ** А. на 03.08.2023г., като не били оспорени констатациите по акта. В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН ** направил възражение срещу съставения акт в което отбелязал че фирмата никога не била развивала дейност. Въз основа на съставения АУАН и останалите материали по административната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което за извършеното административно нарушение по чл.

125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.179, ал. 1, предл. 3 от ЗДДС размер от 500 лв.

Отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС не били подадени в ТД на НАП – гр. Пловдив и към датата на съставяне на АУАН.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля О., АУАН № F719249/03.08.2023г., заверени копия на покани, известия за доставяне, на оправомощителна заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на 2 формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението, като и съдът намира от приобщените към преписката доказателства, както и разпита на актосъставителя, че е безспорно доказано че към 15.05.2023г. за дружеството жалбоподател не са били подадени отчетните регистри за периода от 01.04.2023г. – 30.04.2023г. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. По силата на ал. 5 от същия член справката - декларация и отчетните регистри се подават до 14 – то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По делото безспорно се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че „Вернас 2604“ ЕООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – Пловдив отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.04.2023г. – 30.04.2023г. в срок до 15.05.2023г. включително. В конкретния казус субект на отговорността не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, респективно – причините за неизпълнение на задължението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ съобразно чл. 83 от ЗАНН.

Отговорността по ЗАНН на юридическите лица е своеобразна обективна отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност.

Ето защо съдът счита, че фактът на неподаването на отчетни регистри за периода от 01.04.2023г. – 30.04.2023г. до 15.05.2023г. включително представлява нарушение на императивните законови разпоредби на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

3

Ирелевантно по случая е обстоятелството, дали задълженото по ЗДДС лице извършва дейност или не, като това по никакъв начин не влияе върху задължението му да подаде справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС. Така че неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в тази посока.

Независимо от всичко изложено по-горе обаче, настоящия състав намира че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения: На жалбоподателя „Вернас 2604“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 179, ал. 1, предл.

3 от ЗДДС. Към датата на извършеното нарушение и към датата на издаденото наказателно постановление посочената санкционна норма действитело е предвиждала че на данъчно задължено лице което като е длъжно не подаде в срок отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000лв. С публикувваните в бр.

106 от 2023г., в сила от 01.01.2024г. разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е изменена и към настоящия момент не се предвижда административно наказание за данъчно задължено лице което като е длъжно не е подало отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС или не е подало такива в срок. Въз основа на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН която предвижда че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага онази от тях която е по-благоприаятна за нарушителя, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като настоящата разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗАНН се явява поблагоприятна за нарушителя тъй като предвижда административно наказание само за данъчно задължени лица които като са били дслъжни не са подали справки декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и справки по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, или не са ги подали в съответните срокове, но не и за неподаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски би имал единствено жалбоподателят. Същият обаче не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък за сторени такива. Поради изложеното резноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№

722213–

F719249/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Вернас 2604“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Богомил” № 30, с ЕИК 206228799, 4 представлявано от А. Х. А. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 179, ал. 1, предл. трето от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5