Решение № 21313 от 21.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21313 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от М. СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110118414 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца М. П. Д. срещу ответниците М. Р. Я., М. М. Я. и А.

М. Я. иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на делба на следните недвижими имоти – дворно място, находящо се в гр. София, район „Връбница“, **********, представляващ самостоятелен поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1839/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с площ от 213 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: поземлени имот с идентификатори ***, ***, *** и ***, с номер по предходен план: имот с планоснимачен № 533, кв. 8, по плана на гр. София, местност **********, УПИ VII-533, 534, 535 – част в кв. 8 по ЗРП на **********, одобрен със Заповед № РД-09-50-340/23.06.1998 г., заедно с построените върху него сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 56 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1839/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 17 кв.м., представляваща лятна кухня, както и сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 16 кв.м., представляваща гараж, всичките сгради с адрес: гр. София, район „Връбница“, **********, разположени в ПИ с идентификатор ***, при следните квоти: за ищеца – 1/2 ид.ч. и по 1/6 ид.ч. – за всеки от ответниците.

Ищецът М. П. Д. твърди, че заедно с ответниците М. Р. Я., М. М. Я. и А.

М. Я. са съсобственици при следните квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и по 1/6 ид.ч.

1

– за всеки от ответниците от дворно място с идентификатор *** и разположените върху него сгради с идентификатор *** и със застроена площ 56 кв.м., с идентификатор *** и със застроена площ от около 17 кв.м. и с идентификатор *** и със застроена площ от около 16 кв.м. Моли съдът да прекрати съсобствеността върху поземления имот *** чрез изнасянето му на публична продан.

Посочва, че съсобствеността върху процесните имоти е възникнала първоначално между С.Д.Б. (праводател на ищцата) и М.Д.Я. (наследодател на ответниците), като след смъртта на М.Я. през 2007 г. неговите наследници са придобили собствеността върху 1/2 ид.ч от процесния недвижим имот и построените върху него сгради. Твърди, че през 2019 г. с нотариален акт № 61, том CLXV, дело 51433, вх.№ 67341/15.10.2019 г. С.Б. е дарила на ищцата М.

П. Д. собствеността на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Поддържа, че всички сгради върху поземления имот са построени незаконно, но само за еднофамилната сграда с идентификатор *** през 2006 г. е издадено удостоверение за търпимост с рег.№ АГ-94-00-1052/09.06.2006 г. от Столична община, район „Връбница“, на осн. § 16, ал.1 и 4 от ПР на ЗУТ, но за останалите сгради не е издадено такова удостоверение, поради което по отношение на тях не е могло да бъдат извършвани правни сделки. Твърди, че през 2008 г. С.Б. е поканила ищцата, заедно с мъжа, с който живее на съпружески начала да ползват имота, за да бъде ползван последния от разрушаване и ограбване, като е обещала, че ще прехвърли собствеността върху имота, след като споровете с останалите съсобственици приключат.

Излага, че М. Д. е реновирала къщата и я е спасила от разрушаване, владяла я е 15 години, поради което твърди, че е придобила по давност лятната кухня и гаража. Посочва, че в лятната кухня не са правени никакви ремонти и реновации, макар същата да е нанесена в кадастралната карта, същата е в лошо състояние до степен на самосрутване. При така изложените фактически твърдения моли съдът да допусне извършване на делба на процесния недвижим имот между съсобствениците до размера на посочените дялове в съсобствеността.

Ответниците М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я., редовно уведомени, в срока по чл. 131 ГПК подават общ отговор на исковата молба. Не оспорват, че ответниците притежават по 1/6 ид.ч. за всеки, а ищцата – 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** и построената върху него сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 56 кв.м.

Посочват, че ищцата е заграбила съсобствения имот и по този начин е лишила ответниците от възможността да го ползват. Оспорват твърденията, че ищцата е осъществявала давностно владение върху процесния имот, тъй като през времето докато ответниците са били лишени от възможността да ползват имота си, са бранили съсобствеността си чрез предявяване на искове, като с влязло в сила решение № 20093117/06.06.2023 г. по гр.д. 59552/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в, постановено по предявен иск по чл.108 ЗС ищцата е осъдена да предаде владението на ответниците на по 1/6 ид.ч. от имота за всяка от ответниците, както и да заплати обезщетение за времето, за което същите са били лишени от ползването на имота за периода от 09.07.2020 г. до 2

23.11.2020 г., а праводателя на ищците С.Б. е осъдена да заплати обезщетение за времето, през което последните са били лишени от възможността да ползват имота за периода от 19.08.2018 г. до 14.10.2019 г. Посочват, че ответниците са предявили иск за заплащане на обезщетение за времето, за което са лишени от възможността да ползват имота от страна на ищцата, във връзка с което е образувано гр.д. 20231110134998 по описа на СРС, I г.о., 39 с-в. Поддържа, че в посочените съдебни производства ищцата е поддържала тезата, че владее съсобствеността си и държи съсобствеността на ответниците, живеейки в него и ползвайки го за семейно жилище, както и че винаги е давала достъп на ответниците да ползват имота, предвид което ответницата сама отрича намерението си да свои чуждите идеални части от имота. Признава, че ищцата през периода, докато е осъществявала фактическа власт действително е преустройвала имота, без съгласието на ответниците, но твърдят, че посочените действия са самоуправителни. Поддържат, че процесния недвижим имот, преди да бъде завзет от ищцата и нейната праводатЕ. С.Б., е бил обитаван от М.Я., съпруг и баща на ответниците. Молят съдът да прекрати съсобствеността при квоти от 1/2 ид.ч. – за ищцата и по 1/6 ид.ч. – за всеки ответник. Моли съдът да присъди имота в дял на А. М. Я. със съгласието на останалите ответници, както и със задължението да заплати стойността на дяловете на останалите съделители, тъй като поддържат, че ответниците имат специална емоционална връзка с имота, тъй като последният е завещан от техния баща и е част от родовото имущество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, поради което и с обявения за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че М. Р. Я., М.

М. Я. и А. М. Я. притежават всеки по 1/6 ид.ч., а М. П. Д. – 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** и построената върху него сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 56 кв.м.

Същото се установя и от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот издаден чрез обстоятелствена проверка № 46, том IX, дело № 1509/1958 г. на III Нотариус при Софийски районен съд, съгласно който Д.Я.И. и С.Т.И. са признати за собственици на основание покупка и давностно владение на празно дворно място от 300 кв.м. в землището на гр. София, кв. Бакърена фабрика, ********** с описани граници, съставляващ имот с планоснимачен номер 856 /осемстотин петдесет и шест/ в квартал 154 /сто петдесет и четири/ по плана на гр. София, местността **********.

Видно от представеното удостоверение за наследници № 000284/11.09.2003 г. на Столична Община, Район Връбница, след смъртта си на 02.06.1998 г. Д.Я.И. оставя за свои наследници по закон С.Т.И. – съпруга, С.Д.Б. – дъщеря и М.Д.Я. – син.

Видно от представеното удостоверение за наследници № 000576/30.09.2008 г. на Столична Община, Район Връбница, след смъртта си 3 на 27.01.2006 г. С.Т.И. оставя за свои наследници по закон С.Д.Б. – дъщеря и М.Д.Я. – син.

Видно от представеното удостоверение за наследници № 008164/26.09.2008 г. на Столична Община, Район Красна поляна, след смъртта си на 02.12.2007 г. М.Д.Я. оставя за свои наследници по закон ответниците М.

Р. Я. – съпруга, М. М. Я. – дъщеря и А. М. Я. – дъщеря.

Поради изложеното, може да се направи обоснован извод, че праводателите на страните по делото С.Д.Б. и М.Д.Я. са придобили на основание чл. 5, ал. 1 ЗН по 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание наследствено правоприемство от своите родители и наследодатели Д.Я.И. и С.Т.И.. След смъртта на М.Д.Я. ответниците М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. са придобили на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН на основание наследствено правоприемство собствената на наследодателя 1/2 ид.ч. от имота или по 1/6 ид.ч. за всеки ответник.

Прието е като доказателство по делото Решение № 20093117/06.06.2023 г. постановено по гр.д. № 59552/2020 г. по описа на СРС, 90-ти състав, потвърдено с Решение № 1971/04.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 10976/2023 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж въззивен състав, с което е признато за установено по отношение на ищеца М. П. Д. и лицето Емил Митков Иванов, че ответниците М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. са собственици на по 1/6 идеална част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, с площ от 213 кв. м, с административен адрес в гр. София, район „Връбница“, **********, при съседи: недвижими имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план пл. № 533, кв. 8 по плана на гр. София, местност **********, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 56 кв. м, на основание наследствено правоприемство и е осъдена М. П. Д. да предаде на всяка една от М. Р. Я., М.

М. Я. и А. М. Я. владението на по 1/6 идеална част от описаните имоти, които владеят без правно основание. С решението съдът се е произнесъл и по предявени от страни претенции по облигационни претенции. Решението е влязло в законна сила на 23.07.2024 г.

Не се спори, а и видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 129, том XIII, рег. № 27303, дело № 2140/2019 г. по описа на Милена Г.ева, Нотариус № 622 в Регистъра на Нотариалната камара с Районен на действие СРС, на 15.10.2019 г. Сандра Драгомирова Бояджиева дарява на ищеца М. П. Д. собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. София, район „Връбница“, **********, с площ по кдастрална скица от 213 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при описани съседи с номер по предходен план: имот с планоснимачен № 533, кв.

8, по плана на гр. София, местност **********, при описани съседи, съставляващ по документи за осбственост дворно място, находящо се в гр.

4

София, квартал „Бакърена фабрика“ местност ********** с площ от 300 кв.м., съставляващ поземлен имот с планоснимачен номер 856 в кв. 154 по плана на гр. София, местността „**********“ при описани съседи, заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 56 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, представляваща съгласно Удостоверение рег. № АГ-94-00-1052 – едноетажна жилищна сграда със застроена площ около 50 кв.м.

Представено е и прието като доказателство по делото Решение № 45424/31.03.2010 г. постановено по ч.гр.д. № 1048/2008 г. по описа на СГС, Въззивна колегия, II-г отделение, с което е отменено Решение от 15.11.2007 г., постановено по гр.д. № 25312/2006 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 27 вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД и е прогласена недействителността на сключения на 15.08.2006г. между М.Д.Я. и Драгомирова Бояджиева договор за продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, а именно - дворно място в гр. София, район „Връбница“, **********, с площ 206 кв. метра, представляващо поземлен имот № 533, включено заедно с други имоти в УПИ VII-533, 534, 535 в кв. 8 по регулационния план, заедно с построената в него едноетажна жгилищна сграда с площ около 50 кв. метра, за сумата 5000 лв., обективиран в нот. акт № 46, том II, рег. № 2824, д. № 206/2006 г. по описа на нотариус рег. № 14 на НК (вписан с вх. рег. № 52743, акт № 97, том LLXXVIII, д. № 33783/2 0 0 6 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София) като УНИЩОЖАВА същия с оглед неспособност да се разбират и ръководят действията на продавача – М.Д.Я.. С определение № 873/21.06.2011 г. постановено по гр.д. № 1282/2010 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО не е допуснато касационно обжалване и решението е влязло в законна сила на 21.06.2011 г.