Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11056 от 10.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55389/2023
Вид
Решение № 11056
Подписан
10.06.2025
Състав
Гергана Иванова Кратункова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18а, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 18а, ал. 1, т. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 24, ал. 1, б. "г" · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 11056 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110155389 по описа за 2023 година

Предявен е от „Б.Б.Б.“срещу Д. М. В. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 Т З за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 737,95 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CL-BGC-2201336 от 29.04.2022 г. за периода за периода от 05.08.2030 г. до 05.05.2032 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 55386/2022 г. по описа на СРС, 179-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между „Б.Б.Б.“ и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № CL-BGC- 22001336 на 29.04.2022 г. по електронен път в съответствие с и при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние („ЗПФУР“), Закон за потребителския кредит и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закон за електронната идентификация и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (за краткост „elDAS“).

Ищецът подробно описва процедурата по сключване на договора. Сочи, че съгласно сключения Договор Банката е поела задължение да предостави в заем на Кредитополучателя сума в размер на 30 000,00 лева, при ГЛП в размер на 12.90%, и срок на кредита 120 месеца, като Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора и Такса за ангажимент в размер на 3.5% от Общия размер на кредита, минимум 150 лв., т.е. 1050,00 лв. Излага, че таксата за ангажимент е такса за сключване на договор с фиксиран Лихвен процент, а не с променлив такъв. Твърди се, че таксата за ангажимент е заплатена от Кредитополучателя при предаването на Общия размер на кредита, като сумата била приспадната, в резултат на което на Кредитополучателя била преведена сума в размер 28 950,00 лева. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което било изпратено уведомление до ответника на посочения от него електронен адрес на 05.09.2022 г., както и до посочения от него адрес по куриер на 08.09.2022 г. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 1 предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът прави възражение за унищожаемост на договора на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и твърди, че към момента на сключването му, не е могъл да разбира или ръководи действията си поради употреба и развита зависимост от наркотични вещества – опиоиди. Сочи, че в периода от месец Март 2022 г. до месец Юли 2023 г. е бил настанен в П.Р. „***“ ООД. Оспорва сам и съзнателно да е предприемал действия по сключване на договора. Излага твърдения и в насока, че клонът на банката не е имал правомощия да сключва договори. Твърди, че между страните липсва правоотношение поради липса на съгласие. Оспорва надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Развива съображения в насока, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на банката /л.14/.

Представено е „искане за потребителски кредит“, изходящо от ответника Д. М. В. /л.30 и сл./. Представена е преддоговорна информация под формата на стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л.33/ От представения по делото Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001336 от 29.04.2022 г. се установява, че между ищеца Б.Б.Б. и ответника е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 30 000 лв., при ГПР 15,24 %, ГЛП 12,90 %, уговорена е такса за уведомяване 5,00 лв. месечно, такса ангажимент 1050,00 лв. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, при краен срок на погасяване 05.05.2032 г. От съдържанието на договора се установява, че кредитът е предоставен за финансиране закупуване на МПС /л.37/ По делото са представени и ОУ и погасителен план към договора за кредит. /л.39 и сл./ От страна на ищеца е представен договор за самообслужване /л.49/, от съдържанието на който се установява, че между страните се уреждат бизнес отношенията между Б.Б.Б. предоставя на клиента достъп до своята зона за самообслужване, в която клиентът може да извършва операции.

Представен е документ, озаглавен „изявление за предоставяне на лични данни“, който е генериран от Е. /л.52/.

Ищецът е представил уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, което е изпратено по имейл на 05.09.2022 г. от ел. поща *** до ел. поща *** Уведомлението е изпратено и чрез куриерска фирма „С.“, но не е доставено.

От страна на ответника е представено удостоверение с изх. № 127/25.06.2024 г., издадено от „***“ ЕООД, гр. В. /л.116/, от съдържанието на което се установява, че лицето Д. М. В. доброволно е постъпвало в център за П.С.Р „***“ ООД за лечение на ***, като вероятна диагноза е посочена * ***, дължащи се на употреба на опиоиди. Първият престой на лицето е за период от един месец – 16.04.2021 г. – 16.05.2021 г. Вторият прием е на 27.05.2021 г. и е прекратен на 05.06.2021 г. Третият прием е на 13.08.2022 г. до 06.07.2023 г.

В заключение е посочено, че се отчита ниска степен на критичност към заболяването, а постигнатите резултати са неустойчиви и с временен характер.

Видно от удостоверение с изх. № 16/27.04.2021 г., издадено от „***“ ЕООД, гр. В.

/л.197/ от съдържанието на което се установява, че лицето Д. М. В. доброволно е постъпило в център за П.С.Р „***“ ООД на 16.04.2021 г., като вероятна диагноза е посочена ***, дължащи се на употреба на опиоиди. Посочено е че след проведени изследвания е установена прекомерна употреба на опиоиди, довело до ***. Към дата на издаване на удостоверението е посочено, че лицето е с нисък рехабилитационен потенциал и висок риск от рецидив /връщане към употреба/, предвижда се престой от 6 до 9 месеца. Представено е и „потвърждение“, видно от което ответникът има график за прием за март и лечение на *** за 19 дни в специална болница за *** „В.“ с адрес ***

По делото са изслушани показанията на Ф.Н.Д. – свидетел на ответната страна.

Свидетелят разказва, че е собственик на верига от центрове за *** на територията на 2

Република Б.. Поддържа, че лекуват хора, които имат ***. С Д. В. работили от няколко години, през 2021 г. ответникът отишъл за първи път. Свидетелят споделя, че го познава много добре. Разказва, че предлагат и последваща грижа, като хората, които напускат програмата, можели да се обръщат към тях за всякакъв вид помощ. Излага, че ресоциализацията е единия от етапите на психосоциалната рехабилитация. Твърди, че са приели ответника в началото на лятото на 2022 г. Преди това го е виждал в изключително окаяно състояние и информацията, която е имал за него била потресаваща. Прекарал доста месеци при тях, а преди това бил в отвратителни дупки, доколкото знае е бил в К., после се връщал. В С. е ходил на лечение, пак се връщал в Б., пак заминавал някъде. През цялото това време, майка му поддържала контакт със свидетеля. Имали програма, която е насочена към семействата. Твърди, че ответникът е постъпил при тях в ***. Разказва, че са провеждали разговори с него и с родителите му за да го мотивират да вземе някакво решение, защото бил с такава зависимост, че всяка една употреба може да му е финална. Споделя, че хората в това състояние са изключително неадекватни, не мислят логично, разумно и трябва да бъдат подтиквани в правилна насока. Твърди, че на този тип хора им отнема месеци да вземат смислени решения. Излага, че основното вещество на Д., винаги е опиат - хероин, морфиноподобни и т.н., като лицето правило и смески през последните години, посягал и към стимуланти, имал и венозен прием на част от препаратите, като по-голямата част били с пушене през носа. Разказва, че комбинацията от хероин и кокаин е доста приятна за нарушаване на всякакви функции и съзнание в мозъка. Към момента ответникът се лекувал пак при тях, но в софийската им програма. Нямал пълно лечение до момента, нямал изкарана пълна програма, от където идвал и основният проблем. На ответника му липсвала ресоциализацията – не можел да се справи навън. Не знае да е работил някога. Знае, че е работил в К. едни неща, за които имало статии, но в Б. не знае да е работил. Свидетелят имал информация от майка му, че е в тежко финансово положение, не знае за подробности.

Излага, че при такива хора разбирането идва постфактум когато изтрезнеят или ако са били в тежък абстинентен синдром и са извършили деяние, осъзнаването било на много първично ниво, а реалното емоционално човешко осъзнаване ставало след това. Свидетелят обяснява, че употребата на веществата води до определени състояния. Твърди, че е приемал Д. В. много пъти. През 2022 г. го е приел и това бил един от най-лошите случаи, в които го е приемал. Той отслабвал всякак – умствено, физически и поведенчески.

По делото от страна на ищеца е представено писмо, изходящо от Е. /л.235/, от съдържанието на което се установява, че Д. М. В. има направена регистрация в приложението Е. и има създаден профил. Лицето е потребител на удостоверителни услуги, предоставени от Е.. Д. М. В. е използвал услуга за електронна идентификация и услуга по отдалечено подписване с квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП). Д. М. В. имал направена регистрация в мобилното приложение на Е. на 2022-04-29 в 09:18:20 ч. от IP адрес: ***. На дата: 2022-04-29 в 09:18:28 ч. лицето има успешна отдалечена автоматична видео идентификация. С това профилът на лицето бил създаден и била активирана възможността за неговото използване от потребителя. За повишаване на сигурността била извършена повторна проверка от оператор на дата: 202204-29 в 09:20:14 ч. и не били открити несъответствия. Профилът се сочи, че е активен към момента на проверката. Към профила има добавен и потвърден от титуляря телефон за контакт, електронен адрес и устройство. Чрез профила на Д. М. В. има издадени КУКЕП, относими към подписани електронни документи с Б.: (1) КУКЕП със сериен № *** със срок на валидност от дата: 2022-04-29 в 09:09:18 ч. до дата: 2024-04-28 в 09:09:18 ч.; (2) КУКЕП със сериен № *** със срок на валидност от дата: 2022-04-29 в 13:26:52 ч. до дата: 2022-04-29 в 15:26:52 ч. Чрез профила на Д. М. В. в мобилното приложение Е. били подписани електронни документи, относими към изпратеното искане за информация с Е. Mobile, Б. AS (API). Посочено е, че самоличността на Д. М. В. е удостоверена чрез метод за отдалечена идентификация, който метод е сертифициран от акредитирано независимо лице за проверка на съответствие по чл. 24, ал. 1, б. „г" от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., като метод, даващ степен на сигурност като лично явяване. Описан е и подробно процесът, през който ответникът е преминал за да се регистрира като потребител на удостоверителни услуги в 3 приложението на Е..

По делото е изслушана СсЧе, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението на 03.05.2022 г. „Б. - клон Б.” от сметка с IBAN *** е наредила сума в размер на 28 950 лева, представляваща разрешения размер 30 000 лева, намален с удържана такса ангажимент 1 050 лева по сметка на Д. В. по негова сметка, открита в ЦКБ АД. На 03.05.2022 г. по сметка с IBAN ***, открита в ЦКБ АД с титуляр Д.

В. постъпили 28 950 лева от Б.Б. от банкова сметка с IBAN ***. От направените проверки вещото лице установява, че няма извършвани плащания за погасяване на задълженията по кредита по процесния Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001336/29.04.2022 г.