Решение № 202 от 05.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Перник, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720101991 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от " Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940 срещу Р. Д. З., ЕГН:********** от с. З., Община Т. с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79 и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл.

99 ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата. Същата е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Ответницата е депозирала насрещна искова молба, с която е предявила отрицателен установителен иск за прогласяване на недействителност на договора за потребителски кредит с правно основание чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 26 ЗЗД и при условие на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 2, изр. 4 от договора за потребителски кредит за „такса ангажимент“ и на клаузата за заплащане на застрахователна премия като неравноправни клаузи.

В срока по чл.131 ГПК писмен отговор по насрещната искова молба е постъпил от ответника по нея и ищец по първоначално предявения иск. Същият счита, че предявеният насрещен иск бил недопустим.

Съдът на основание т. 11б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС e 1 счeл, че предявеният насрещен отрицателен установителен иск за прогласяване на недействителност на договора за потребителски кредит с правно основание чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 26 ЗЗД от ответницата по чл. 211 ГПК е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство, тъй като има за предмет вземанията, които се обхващат от заповедта за изпълнение и са били включени в предмета на заповедното производство, а именно при евентуалното му уважаване ответницата би било установено, че дължи единствено незаплатената главница по договора за потребителски кредит, но не и претендираната мораторна лихва. Предявеният при условие на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 2, изр. 4 от договора за потребителски кредит за „такса ангажимент“ и на клаузата за заплащане на застрахователна премия като неравноправни клаузи съдът е приел с влязло в сила определение от 13.11.2023 г. за недопустим, тъй като същите вземания не се обхващат от заповедта за изпълнение и не са били включени в предмета на заповедното производство. С оглед на изложеното този насрещен иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 2, изр. 4 от договора за потребителски кредит за „такса ангажимент“ и на клаузата за заплащане на застрахователна премия като неравноправни клаузи е бил оставен без разглеждане като недопустим и производството да бъде прекратено в тази част.

В исковата молба се твърди, че на 07.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-17244020 от дата 29.08.2019 г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и за настъпилата предсрочна изискуемост с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/PLUS-17244020 от дата 08.12.2020 г., и Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/PLUS-17244020 от дата 09.11.2022 г., изпратени с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.

С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, nap. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че 2 данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от БНП Париба Пърсънал Файненс ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-17244020 от дата 08.12.2020 г., за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, като същото било получено лично от ответницата на 18.12.2020 г.

Моли съдът да приеме, като доказателства към настоящата искова молба двете Уведомителни писма от БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.- Франция, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , а именно Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИСБНП/PLUS-l 7244020 от дата 08.12.2020 г., и Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИСБНП/PLUS-17244020 от дата 09.11.2022 г за извършената цесия и за обявената предсрочна изискуемост, като връчи на ответника същото ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на 1 т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Посочва, че на 29.08.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и Р. Д. З. като Кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-17244020, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът бил отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 12000 лв. Застрахователната премия била в размер на 2700 лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавала задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и 3 определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 19415.40 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 4715.40 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2024 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 323.59 лв., при първа погасителна вноска 20.09.2019 г. , съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.08.2024 г.

/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не бил изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът бил приел, че по отношение на вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника било изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от дата 10.11.2022 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит.

На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 350.07 лева, като за периода от 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Моли съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Р. Д. З., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9/2023 г. на Районен съд - Трън, а именно:

Главница: 8351.31 лв. (осем хиляди и триста петдесет и един лева и 31 стотинки) – за периода от 20.11.2020 г. до 20.08.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 10.11.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

4

Лихва за забава: 350.07 лв. (триста и петдесет лева и 07 стотинки) считано от 21.11.2020. г. до датата на подаване на заявлението в съда-30.11.2022 г.; За периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;

Законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно изплащане на задължението;

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба депозиран от ответницата. Оспорва изцяло иска по основание и размер, както и обстоятелствата описани в исковата молба. На 29.08.2019г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. ЕИК 130697606 (кредитор) и Р. Д. З., ЕГН ********** (кредитополучател). при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели 12 000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка “Защита на плащанията'' - 0 лв., застрахователна премия - 2 700.00 лв., общ размер на кредита 12 000 лв., такса ангажимент - 420.00 лв., брой погасителни вноски 60, месечна погасителна вноска -323.59 лв., обща стойност на плащанията - 19415.40 лв., годишен процент на разходите 16.86 %, лихвен процент - 14.05 %. Процесният договор за заем можело да се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следвало да бъде съобразен с неговите изискванията, включително относно действителността му. Счита, че договорът бил сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването му редакция.