Решение № 109 от 22.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Харманли, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ИВ.А АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20255630100970 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета б“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “б” № 81 В, представлявано от управителите П.В и Х.М, чрез юрк. П. Ц. - пълномощник на управителите, против Л. И. С., ЕГН:**********, с адрес: Харманли, ж.к. „...“ №17, в която се твърди, че на 26.07.2020 година с ответника С. сключили Договор за потребителски кредит № 629628 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който ответникът получил сумата от 150 лв. и се съгласил да я върне на 1 вноска от 150 лв. в срок до 26.08.2020г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

1

Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор било всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Видно било от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 629628 на 27.07.2020 г. по безспорен начин сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Посочват, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите щели да се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправянето на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Посочват, че съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, а ответникът Л. С. не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

2

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „Стик - Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „б“ № ... Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която била приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Ищецът твърди, че длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Моли, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Посочва съдебна практика:(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д.

№ 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Ищецът твърди, че ответникът Л. И. С. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Моли съдът да приеме за установено, че ответникът Л. И. С. дължи на „АПС БЕТА б“ ЕООД, с ЕИК ... парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1024/2025, а именно сумата в общ размер от 775.82 лв., формирана както следва: главница в размер на 150 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 4.5 лв. за периода от 27.07.2020 г. до 26.08.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 89,77 лв. за период от 27.07.2020 г. до 3

27.06.2025 г.; Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 531.55 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Л. И. С., **********, че същият дължи на „АПС Бета б“ с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„б“ № .., представлявано от юрк. П. Ц., сумата в общ размер от 775.82 лв., формирана както следва: главница в размер на 150 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 4.5 лв. за периода от 27.07.2020 г до 26.08.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 89,77 лв. за период от 27.07.2020 г. до 27.06.2025 г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 531.55лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч.гр.д. № 1024/2025г. по описа на Районен съд Петрич по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета б“ ЕООД заплатили държавна такса в размер на 21.25 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли съдът да осъди ответника Л. И. С. да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 1024/2025г. по описа на Районен съд Петрич и по настоящото производство на обща стойност от 271.25 лв.

4

Претендират се разноските по настоящото дело.

С уточнителна молба от 24.10.2025г. ищецът заявява, че била допусната техническа грешка и не претендират вземане за договорна лихва, а претендираната неустойка се дължала на основание раздел девети от договора за кредит – чл.24 от договора, като същата се дължала при неизпълнение на задължението по чл.19 от договора. Неустойката била в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л.С. чрез особения му представител адв.А., в който заявява, че счита така предявения иск за допустим. Оспорва иска с оглед липсата на писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че изплатил исковата сума от 150 лева на ответника, тъй като описаната в исковата молба разписка за усвоена сума липсвала.

Оспорва размера на претендираната неустойка от 531,55 лева, тъй като това било в противоречие с чл.92, ал.2 от ЗЗД и Закона за защита на потребителите.

С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.04.2026г., на основание чл.232 от ГПК, е прекратено производството по делото в частта по предявения иск по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД за договорна лихва от 4.50 лв. за периода от 27.07.2020г. до 26.08.2020г., поради оттегляне на иска.