Решение № 2854 от 03.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2854 гр. Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110112531 по описа за 2022 година

Производството е образувано по молба на „****" АД, с ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, район Оборище, ул. "****" № 19, представлявано от изпълнителните директори **** и ****, чрез пълномощника юрисконсулт ****, упълномощена съгласно пълномощно № **** и 3539/01.06.2022 г. на нотариус Д****, рег.№ 609, адрес за получаване на призовки и съобщения: гр.Варна, бул."****" № 92, Тел: ****, еmail: ****.bg срещу С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****" №21, обл. Варна с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл.124, вр. с чл.415, ал.1, т.З ГПК и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от **** г.: 8269,68 лева – главница, 339,83 лева - договорна лихва за периода 20.08.2021 г. – 12.12.2021 г., 482,39 лева - лихвена надбавка за забава за периода 13.12.2021 г. – 14.07.2022 г., законна лихва върху главницата 8269.68 лева от подаване на исковата молба – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира заплащане на разноски за производството от страна на ответника.

Твърденията от които ищецът черпи права са следните:

Със зявление от 14.07.2022 г. „****" АД е отправила искане до Районен съд Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу С. Д. Д. за вземания по Договор за кредит от **** г. Образувано е ч.гр.д. № 9218/2022 г. по описа на PC Варна. С влязло в сила определение, постановено по ч.гр.д.№ 9218/2022 г., ВРС е отказал да издаде заповед по чл.417 ГПК за същите суми. В едномесечния срок по 1 чл.415, ал.4 ГПК заявителят е предявил настоящия осъдителен иск съгласно указанията на заповедния съд.

Вземането произтича от сключен Договор за кредит за текущо потребление ("Договор за кредит") от **** г. между "****" АД ("Банката") и Кредитополучателя С.

Д. Д., ЕГН **********6 е по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 10000.00 (десет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване - **** г.

/съгл. т.2 от Договора/. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25-то число на месеца.

Неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия на „****" АД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица /"Общи условия"/, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „****" АД прилага по извършване услуги на клиента /"Тарифа"/, която е в сила към деня на съответното плащане. В изпълнение на задълженията си по чл. 5 от ЗПК, преди подписване на Договора за кредит Банката е предоставила на кредитополучателя необходимата информация за сравняване на различните; предложение и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, което кредитополучателят е удостоверил с полагане на подписа си в договора /чл. 12/.

Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на **** г. по посочената в чл. 4 от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката с IBAN ****, по която също се погасява кредита съгласно чл. 5 от Договора.

Съгласно Договора за кредит, за ползване на заетите средства страните са договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент в размер на 8,80 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР 0,268 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,532 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка. При нарушаване на промоционалните условия Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на Условията, той се променя с промяната на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в Общите условия към Договора за кредит.

По силата на чл. 18.1. от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта, като надбавката не се 2 прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл. 18.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Поради допуснатата забава при заплащане на месечните погасителни вноски, **** АД е предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, като е изпратила на кредитополучателя покана-уведомление с изх. № ****/13.04.2021 г., за което е съставен Констативен протокол от 10.10.2021 г. на ЧСИ, per. № ****.

Кредитът е станал изискуем 13.12.2021 г., като към датата на изискуемост е налице неизпълнение на 19 месечни вноски, съгласно извлечение от счетоводни кни от 14.07.2022 г., както следва:

25.5.2020 53,3 лева, 25.6.2020 53,99 лева,

25.7.2020 54,08 лева, 25.8.2020 55,8 лева,

25.9.2020 56,53 лева, 25.10.2020 57,16 лева,

25.11.2020 57,79 лева, 25.12.2020 58,43 лева

25.1.2021 59,07 лева, 25.2.2021 59,8 лева

25.3.2021 60,65 лева, 25.4.2021 54,62 лева

25.5.2021 54,62 лева, 25.6.2021 54,63 лева

25.7.2021 115,48 лева, 25.8.2021 144,78 лева

25.9.2021 144,78 лева, 25.10.2021 144,78 лева

25.11.2021 144,78 лева

Съгласно чл. 19.1. от приложимите към договора Общи условия всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница дава право на Банката да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит. Предвид посочената по-горе липса на плащане за 19 поредни месеца за **** е възникнало потестативното право да отнеме преимущество на договорения срок за издължаване на кредита, като го обяви за предсрочно изискуем.

С оглед горното, „****" АД заявява, че счита целия непогасен остатък от задължението на С. Д. Д. по Договор за кредит от **** г. за предсрочно изискуем, от датата на получаването на препис от настоящата искова молба от кредитополучателя.

Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на 3 цялото задължение.

Допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит обосновава правния интерес на **** от предявяване на претенцията по съдебен ред с настоящия иск и на основание чл. 124, ал. 2 от ГПК с искане за осъждане на ответника за следните суми: вземане на изискуема главница в размер на: 8269,68 лева; вземане на изискуема договорна /възнаградителна/ лихва, в размер на 339,83 лева, начислена за периода от 20.08.2021 г. до 12.12.2021 г., вкл., дължима на основание чл. 8 от Договора за кредита; вземане за изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 482,39 лева, начислена за периода от 13.12.2021 г. до 14.07.2022 г. вкл., дължима на основание т.

18.1. от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск, до окончателното й изплащане.

Искането е РС Варна да осъди ответника С. Д. Д., ЕГН ********** да плати на „****" АД следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от **** г., а именно: изискуема главница, в размер на 8269,68 лева /осем хиляди двеста шестдесет и девет лева и шестдесет и осем ст./; изискуема договорна възнаградителна) лихва, в размер на 339,83 лева /триста тридесет и девет лева и осемдесет и три cт., начислена за периода от 20.08.2021 г. до 12.12.2021 г. вкл., изискуема лихвена надбавка забава (лихвена надбавка за забава), в размер на 48239 лева /четиристотит осемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, начислена за периода 13.12.2021 г. до 14.07.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.

Моли да му бъдат присъдени всички съдебно - деловодни разноски за производството, в т.ч. заплатената държавна такса по заповедното производство в размер на 181,84 лева и доплатената държавна такса за настоящото производство, както и всички следващи разноски, които бъдат сторени в исковото производство.

За защита в производството, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, моли да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка, по която могат да бъдат платени претендираните парични вземания: сметка в лева с IBAN № **** , BIC - **** „****" ЕАД.

Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на молбата. Не е заявил възражения срещу иска и оспорвания.

Ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска от обстоятелството, че заявлението по чл.417 ГПК е отхвърлено от заповедния съд и са му дадени указания по чл.415, ал.1, т.3 ГПК да предяви осъдителен иск в едномесечен срок.

4

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

От изложеното по-горе, съдът формира извод, че за ищеца е налице правен интерес от предявената искова претенция, поради което съдът дължи произнасяне по същество.

Предвид характера на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми по цитирания договор за кредит за текущо потребление от **** г. и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките за дължимост на претендираните суми и наличието на задължението.

От представените доказателства се установява, че между страните е налице сключен договор за кредит за текущо потребление от 7.11.2017 г. Към същия договор е представен погасителен план за погасяване на задълженията.

С определение от открито заседание, проведено на 4.7.2023 г. е прието, че страните нямат спор, че ответницата С. Д. е извършила плащане за процесните суми на 27.12.2022 г., която дата е след подаване на исковата молба.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца за заплащане на посочените суми, поради което приема, че същото съществува и е настъпил падежа за плащане.

От събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че с оглед тежестта на доказване, която носи ищецът, същият е установил по пътя на главно и пълно доказване, че ответникът има задължения към него за процесните суми на посоченото основание договор за за кредит за текущо потребление от 7.11.2017 г.

Размерът на исковата претенция съответства по размер на задължението и на погасените суми от ответника след подаване на исковата молба. С плащането на всички суми, които са предмет на исковата претенция, ответникът е признал задължението си към ищеца както по снование, така и по размер.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание негов законен или упълномощен представител без да направи искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявения иск е основателен в 5 хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК. Ищецът “****” признава, че ответникът е извършил плащане на всички задължения. Разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК сочи, че при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Извършеното плащане на цялото задължение е именно такъв факт и съдът следва да го зачете. Ето защо предявения иск следва да се отхвърли поради погасяване на задължението след подаване на исковата молба.