Решение № 18948 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18948 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110147949 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ от „..“ ЕООД, ЕИК .., против М. Л. Б., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: произтичащи от договор за кредит № ../16.12.2024 г., а именно сумата от 911,66 лева представляваща главница по договора за кредит, ведно със законна лихва за период от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 42,89 лева - представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2025 г. до 14.07.2025 г., сумата 106,10 лева - представляваща такса ангажимент за периода 14.02.2025г. до 16.03.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1910/2025г. на РС-Шумен, претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ../16.12.2024 г., за сумата от 1000 лева с краен падеж 04.06.2027 г. на 30 вноски. ГПР по договора бил 63,04 %, ГЛП в размер на 11,68 %. Договорът бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответника били предоставена необходимата информация по закон и той се запознал с нея. Ответникът заплатил дължимите по договора суми само по отношение на първите две вноски и частично на вноска с падеж 16.03.2025г. до размер от 21,68 лева. Бил изпратен имейл за обявяване на предсрочна изискумост на вземанията по договора, който бил получен от ответника на 16.07.2025г. Моли, ако съдът не приеме, че длъжникът вече е уведомен за обявяването на предсрочна изискуемост, то исковата молба да се счита за такова уведомление. В договора било уговорено, че се дължи такса ангажимент, която била дължима заедно с погасителните вноски. Моли за уважаване на претенциите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор.

В открито съдебно заседание на 17.07.2026г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да 1 са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане 165985/27.10.2025г. е връчено редовно лично на ответника на 03.12.2025г.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 38,35 евро държавна такса и 51,13 евро, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер на 10,86 евро – държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, предявени от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., срещу М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .., че М. Л. Б., ЕГН ********** дължи на „..“ ЕООД, ЕИК .. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№1910/2025г. на РС-Шумен, както следва: сумата от 911,66 лева - представляваща главница по договор за кредит № ../16.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 42,89 лева - представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2025 г. до 14.07.2025 г., сумата 106,10 лева - представляваща такса ангажимент за периода 14.02.2025г. до 16.03.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК М. Л. Б., ЕГН ********** да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., сумата от 89,48 евро представляваща разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 36,42 евро.

Заверен препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. №1910/2025г. на РСШумен.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2