Решение № 650 от 07.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. гр. Хасково, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640100357 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „КЕШ ПОЙНТ

БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 207079835, против Ц. Г. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.23 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че претендираната сума от 609 лева представлява част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 998028, сключен между страните на 11.01.2024 г., в общ размер на 1200 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Евентуалният иск е предявен, в случай че бъде провъзгласен процесния договор за недействителен в цялост, за осъждане на Ц. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 23 3ПК да заплати на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 207079835, сумата от 609 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № 998028 от 11.01.2024 г., в общ размер на 1200 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по 1 силата на който „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 207079835, предоставило на ответника по насрещния иск заемна сума в размер на 1200 лева. 3аемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора в брой, което било видно от чл. 4 от договора.

Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план, кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 40% на 8 месечни вноски с дата на първо плащане 12.02.2024 г. и последна вноска на 11.09.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на месечните падежи. Ищецът признава, че договорът между страните е сключен на 11.01.2024 г. при параметрите, които са посочени в него. Предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказвало и от признанието в първоначалната исковата молба.

Предвид изложената фактическа обстановка, правните аргументи за основателност на насрещния иск били следните : От твърденията на страните и представените доказателства по безспорен начин се установявали фактите на сключване на процесния договор и предоставяне на заемната сума в полза на кредитополучателя, поради което се иска съдът да ги отдели като безспорни по делото. Твърди се, че между страните е налице сключен договор за кредит, по който кредитополучателят Ц. Г. К., ЕГН **********, е в неизпълнение на задължението си. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят правил плащания по договора на следните дати на 21.02.2024 г. - 297 лева, 23.04.2024г. - 100 лева, 24.06.2025г. - 44 лева, 22.07.2024 г. - 100 лева и 09.09.2024г. - 50 лева. Като общо платеното било в размер на 591 лв. Общото задължение по договора е в размер на 1999,46 лева, от които 1200 лева главница, 202,60 лева лихва, 575,48 лева неустойка и 21,38 лева такси. За доказване на тези твърдения ищцовото дружество представя Справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита и Извлечение за извършените и предстоящи плащания. Твърди, че в случая задължението по процесния договор е изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 11.09.2024 г. Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и изискуемостта на предоставената главница, за кредитора бил налице безспорен правен интерес от предявяване на настоящия иск.

2

Ето защо, се предявява частичен иск, отнасящ се единствено за вземането за главница, а именно 609 лева, от общо дължима сума за главница по договора в размер на 1200 лева. Прави искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски от дружеството. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна. Прави искане да бъде допуснато съдебно прихващане на насрещните вземания на страните, включително за присъдени разноски, до размера на по-малкото. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК сочи банкова сметка за плащане на осъдителната претенция.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен, поради подробно описаните в отговора на исковата молба съображения. При наличие на нищожен договор кредитополучателят следвало да дължи на кредитора само чистата стойност по кредита, т.е. главницата от 1200лв. По данни на кредитора заемателят извършил плащания по процесния договор в размер на 591лв., поради което се търси останалата неизплатена част от 609лв.

Ответната страна твърди, че тази сума вече е изплатена, поради което не се дължи нищо друго по този договор. Плащанията били направени съответно на 08.10.2024г. – 50лв.; 07.11.2024г. – 60лв. и на 24.03.2025г. – 500лв.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените от ответника разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че със заявка-договор, представен от ищеца по делото, ответното дружество е поискало извършване на транспорт на стоки от товарен адрес в гр. София. Ищцовото дружество се е задължило да извърши транспорта до разтоварни адреси в Германия и Холандия, като е уговорено възнаграждение без ДДС в размер на 2480 лв. Страните са уговорили плащането от страна на ответника да бъде извършено 45 дни след ЧМР.

Също така не е спорно по делото, че със заявка-договор, представен от ищеца по делото, ответното дружество е поискало извършване на транспорт 3 на стоки от товарен адрес в гр. София. Ищцовото дружество се е задължило да извърши транспорта до разтоварен адрес в Швейцария, като е уговорено възнаграждение без ДДС в размер на 1800 лв. Страните са уговорили плащането от страна на ответника да бъде извършено 45 дни след ЧМР.

По делото са представени международни товарителници – ЧМР, издадените фактури за извършения транспорт, както и доказателства за извършените плащания по двата договора.

Не съществува спор между страните, че дължимите суми, търсени с исковата молба са заплатени от ответното дружество, за което се представят и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка, възникнала по силата на сключения договор за потребителски кредит № 998028/11.01.2024 г., както и погасителен план към него. Представени са и стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и искане за сключване на договор за кредит от 11.01.2024 г. от Ц. Г. К.. Приложено е също така извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем, от което се установява, че към момента на депозиране на исковата молба ответницата е заплатила общо сумата от 591 лева на ищцовото дружество. Съгласно чл. 3 от договора параметрите на последния са следните : размер на кредита – 1200 лева, размер на погасителната вноска – 3 по 40 лв. и 5 по 264,52 лв., ден на плащане – 12-то число, вид вноска – месечна, годишен процент на разходите на заема (ГПР) – 48,05 %, брой вноски – 8, фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 40 %, дата на първо плащане – 12.02.2024 г., обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане – 11.09.2024 г., такса за усвояване – 0 лв., обща сума за плащане – 1442,60 лв.

Предмет на делото е иск с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, който се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество така предявения иск за заплащане на остатъка от сумата за главница е изцяло неоснователен, доколкото претендираната сума е изплатена изцяло в хода на делото. Страните не спорят помежду си, че 4 процесната сума за главница е заплатена изцяло от ответницата на ищцовото дружество преди приключване на съдебното дирене.

Извършените на 08.10.2024г., 07.11.2024г. и на 24.03.2025г. плащане на сумите съответно от 50лв., 60лв. и 500лв. не се оспорват от ищцовата страна.

Самият ищец заявява, че на тези дати са изплатени твърдените от ответната страна суми, с което се погасява изцяло задължението на кредитополучателя за заплащане на главницата по процесния договор за заем.

При тези данни по делото и като взе предвид становищата на процесуалните представители и на двете страни, съдът намира, че са погасени претенциите на ищеца за заплащане на главницата по процесния договор за заем. Ето защо, така предявеният иск за главница с провна основание чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли поради извършено в хода на делото плащане на търсената от ищеца сума. Следва да се отхвърли и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.23 от ЗПК, поради извършеното плащане на дължимата сума в хода на делото.

Единственият спорен въпрос по делото е размера и дължимостта на направените от страните разноски. Несъмнено с извършените плащания на процесните суми и заявеното становище в отговора на исковата молба ответникът признава напълно съществуването на своето задължение към ищеца, поради което претенциите макар и отхвърлени поради плащането в своята същност се явяват основателни и признати от ответната страна.

Доколкото обаче плащането на процесната сума е извършено след предявяване на иска, следва извода, че със своето поведение ответницата е дала повод на ищеца да предяви иск и съответно е станала причината за образуване на исковото производство. За пълнота следва да се отбележи, че в случая изплащането на дължимите суми за главницата по кредита е извършено след настъпване на падежа на вземането, т.е. след крайния срок, уговорен от страните по договора, поради което не е необходимо да се разглеждат въпросите относно настъпване или не на предсрочна изискуемост на вземането, респ. уведомяване или не на длъжника да настъпването на предсрочна изискуемост, тъй като същите са изцяло ирелевантни, предвид настъпилия падеж на вземането по договора. Освен тези съображения следва де се отчете и че плащането на последно дължимата част от главницата в размер на 500лв. е извършено и след предявяване на иска и образуване на 5 настоящото исково производство. Ето защо следва извода, че ответната страна с изпадането си в забава е станала причина за завеждане на настоящото исково производство.

Предвид гореизложените съображения и въпреки изхода на делото ищецът има право на своевременно претендираните разноски по делото. Ето защо, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски, а от своя страна ответницата следва да понесе отговорността за заплащане на същите, съобразно ангажираните доказателства за реалното извършване на разноските и представения списък по чл.80 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в предвидения от Наредбата минимален размер, изчислен съобразно размера на предявения иск. Ето защо, следва да се остави без уважение възражението на ответната страна за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и същото да се присъди в пълния претендиран размер, така както е заплатено от страната на процесуалния й представител – 480лв., както и заплатената държавна такса за образуване на производството в размер на 50лв., или общо 530лв. за деловодни разноски.