Решение № 605 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120201258 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г.А. З.“ ЕООД, ЕИК **********, срещу Наказателно постановление № 878143-F872603/09.03.2026г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Счита за немотивиран изводът на АНО, че увеличението на стойността на услугата е икономически необосновано. Поддържа, че са били повишени цените на използвани в търговската дейност консумативи, увеличение на цените на ползвана ел. енергия и вода, както и увеличение на МРЗ за страната.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, в съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. Ч., която поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на обжалваното НП. Претендира присъждане а разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Пашова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на акта, като излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На 15.01.2026 г. служители на НАП, в това число и свидетелката Д. И. извършили проверка на обект – автомивка, находящ се в гр. Бургас, ул.

************, стопанисван от жалбоподателя за спазване на предписанията на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. В хода на проверката била изискана информация по имейл адрес от жалбоподателя за продажната цена на предлаганите услуги в проверявания обект за дати 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 15.01.2026 г. При проверката на 15.01.2026 г. цените били установени съгласно ценоразпис. Бил изготвен от проверяващите и протокол за извършената на място в обекта проверка, като били изведени от ФУ и три броя КЛЕН за датите 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 15.01.2026 г. От жалбоподателя била представена на контролния орган изисканата информация, попълнена в таблица с формат EXCEL.

Проверяващите установили, че цената на услуга „Външно Голд ВИП лек автомобил измиване“ към 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. е била 30 лева, а към 15.01.2026 г. е била 35,20 лева/ 18 евро. Констатирало се увеличение с 17,3 %, което увеличение контролният орган приел за необосновано и в нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. По тази причина на 20.02.2026 г. свидетелката И. съставила срещу жалбоподателя АУАН за установеното нарушение, а впоследствие на 09.03.2026 г. било издадено и обжалваното в производството НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля И. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира. Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган и оправомощено лице (Заповед №З-ОПР-30-1/2026 г. и Заповед № 445/16.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП), в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

2

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , съгласно която разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

От обективна страна с оглед събраните по делото доказателства (показанията на свидетеля И. и писмени доказателства – КЛЕН ленти) се установява като безспорно, че продажната цена на предлагана от жалбоподателя услуга на проверения обект, а именно „Външно Голд ВИП лек автомобил измиване“ е била увеличена в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро ( от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ) с 17,3 % , като от 30 лева цената се е повишила на 35,20 лева/ 18 евро.

На следващо място съдът споделя извода на АНО, че от представените от жалбоподателя доказателства не се установяват обективни икономически фактори, които да обосновават увеличението на цената към дата 15.01.2026 г.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържа възражение за повишени цени на консумативи, ел. енергия, вода, както и увеличение на МРЗ. На първо място по делото са представени фактури за извършени от жалбоподателя разходи във връзка с извършваната търговска дейност в обекта. От представените фактури за заплащане на ел. енергия не се установява драстично увеличение на цената на услугата, като прави впечатление, че за месец ноември 2025 г. е повишена и консумацията 1106 кВтч, като за месец октомври 2025 г. е било 960 кВтч.

Относно разходите за вода, в преписката е налично писмено доказателство на л. 35 от делото, видно от което цените на ВиК услугите са били актуализирани считано от 01.03.2026 г., като увеличението на предлаганата в проверения обект процесна услуга е било установено към дата 15.01.2026 г., т.е. преди повишаването на цената на ВиК услугата. Ангажирани са от жалбоподателя и писмени доказателства за увеличение на РЗ на работници в обекта (4 броя допълнителни споразумение), видно от които обаче същите са били подписани на 21.01.2026 г., т.е. след увеличението на услугата към 15.01.2026 г.

Следователно с оглед събраните по делото доказателства съдът прие, че контролният орган е констатирал увеличение на проверената услуга в обекта преди да са настъпили икономическите фактори, с които жалбоподателят мотивира извършеното увеличение на предлаганата от него услуга. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ в тежест на търговеца е да докаже наличието на обективни икономически фактори. При така установеното съдът намира, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват наличие на обективни икономически причини, които да обосновават увеличение с 17,3 % на цената на предоставяна услуга „Външно Голд ВИП лек автомобил измиване“ в процесния обект, поради което е осъществил състав на нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ за нарушителите юридически лица се предвижда наказание „имуществена 3 санкция“ в размер от 5000 лева до 100 000 лева. Санкционната норма правилно е била приложена от наказващия орган и на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ към предвидения минимум 2600 евро, равняващи се на 5085,16 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

По изложените съображения наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв, превалутирани по курс 1,95583 евро - 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

878143F872603/09.03.2026г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на „Г.А. З.“ ЕООД, ЕИК **********, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

ОСЪЖДА „Г.А. З.“ ЕООД, ЕИК **********, ЕИК *********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 76,69 евро, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4