Решение № 3789 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3789 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110100349 по описа за 2026 година

Предявен е от „Крист Ауто“ ЕООД срещу Община Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на Община Варна, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. *************, целият с площ от 472 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *************

В исковата молба ищецът „Крист Ауто“ ЕООД твърди, че през 2008г. е установил фактическа власт върху горния имот, от който момент и понастощем дружеството осъществява спокойно, явно и непрекъснато владение върху същия, използвайки го за база за търговска дейност – морга за автомобили и търговия с резервни части втора употреба и който е обявило в търговския регистър за адрес на управление на дружеството. В периода на осъществяваната фактическа власт твърди, че е извършило редица подобрения върху имота, включително е изпълнило ограда (към момента на установяване на владението), впоследствие подновявана; положена е бетонова настилка, изграден е навес и временен обект тип КПП, монтирани са две преместваеми постройки с площ от 10 кв.м. и 12 кв.м., използвани за складови и сервизни помещения; изградена е малка постройка с приблизителна площ 7 кв.м., използвана като офис и помещение за административна дейност.

Твърди, че по повод иницииране на производство по обстоятелствена проверка е получило отговор от Община Варна, че за имота е съставен АОС № 11374/12.03.2025г.

Поради това и сезира съда с искане за разрешаване на възникналия между страните спор относно собствеността върху процесния имот, претендирайки присъждане на 1 сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Поддържа, че имотът е общинска собственост, поради което и с оглед въведения с § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността мораториум, давност не би могла да тече. Оспорва на следващо място идентичността на имота, който ищецът твърди да е владял с процесния такъв. Сочи, че са налице и данни права върху недвижимостта да е заявило и трето за спора лице. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното на л. 8 от делото заявление рег. № АУ070402ВН от 17.07.2024г. е видно, че на посочената дата „Крис Ауто“ ЕООД е отправило искане до Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на имот с идентификатор ******, като в последната (л. 10-11) дружеството е декларирало, че се легитимира като собственик на горния имот, за което не разполага с документ за собственост, поради което и желае правата му да се установят по реда на чл. 587, ал. 2 и 3 ГПК и чл. 79 ЗС.

С писмо изх. № АУ070402ВН_011 от 06.08.2025г. (л. 19), Община Варна е уведомила дружеството-ищец, че за имот с идентификатор ****** е съставен АОС № 11374/12.03.2025г. Последният е приложен на л. 20-21 от делото. Посочено в акта е, че правата на Община Варна произтичат от нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като подробно, аргументирано, обективно дадено и неоспорено от страните.

От същото и приложенията към него се установява, че първият кадастрален план за територията на процесния имот е Планът за земеразделяне, одобрен от ПКВарна, по който площта на процесния имот попада в ПИ 030016 с площ от 5002 кв.м.

Последният е заявен със заявление вх. № 30172/17.09.1991г. и възстановен на наследниците на Н.М.Д. с решение № 215/04.06.1998г. на ПК- Варна.

ПИ 030016 е разделен на ПИ 030036 и ПИ 030037, които са интегрирани в КВС, като видно от комбинираната скица към заключението, процесният имот попада с цялата си площ в северната част на ПИ 030036, като последният, видно от регистъра на земеделските земи и собственици по номера на имоти, е записан на Н.М.Д., Е.Д.Я. и Н.Г.Я. като придобит въз основа на делба. Същите са се разпоредили с имота, като въз основа на договор за покупко-продажба от 06.06.2001г. са прехвърлили собствеността върху недвижимостта на „Митко Галата“ ООД (нотариален акт № 144/2001г., приложен на л. 79 от делото).

2

С решение № 1126-9 по протокол № 19/10-15.11.2004г. е одобрен Подробен устройствен план и План за регулация и застрояване на Производствена зона „Метро“.

С решение № 879/30.11.2007г. постановено по адм.д. № 679/2005г., по описа на ВОС, горният план е отменен по отношение на УПИ VІІІ-300012, ІV-300013, V-300015, 300037, като видно от графичната част на плана същите са съседни на ПИ 30036 (Приложение № 3).

Със заповед № 0017/15.04.2005г. на зам.-кмета на Община Варна е индивидуализирана територията на ПИ 030036 с площ от 2 дка, като имотът е урегулиран в УПИ І-300036, кв. 15, с площ от 1740 кв.м., а 260 кв.м. остават публична държавна собственост.

Според ПУП-ПРЗ на ПЗ „Метро“ през ПИ 300036 преминава проекта улица, по който начин територията му се разделя на три: територия, попадаща над проектната улица; такава, попадаща в проектното трасе за улица и територия, попадаща в УПИ І300036. ПУП-ПРЗ на ПЗ „Метро“ е интегриран при одобряване на КК на гр. Варна със заповед № РД-18-30/19.06.2007г., като площта на процесния имот попада в ПИ ********. С оглед отмяната на ПУП-ПРЗ с горното решение, със заповед № 1811794/05.09.2014г. е образуван ПИ ******** с площ от 472кв.м. в сегашния му вид и територията на който попада над проектната улица. При извършеното геодезическо заснемане на материализираните граници с ограда, вещото лице е установило, че фактическа владяната площ от ищцовото дружество е 946 кв.м., в която с цялата си площ попада процесният имот ******** с площ от 472кв.м. (приложение № 7 и 8).

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. И. Н., П.А.П. и Й.Н.Н..

От показанията на и на тримата свидетели се установява, че ищцото дружество развива търговската си дейност в процесния имот, като преките впечатления на първите двама свидетели датират от 2013г., а на последният, който е трудово правоотношение с дружеството – от 2008г. Според всички свидетел имотът се намира под хипермаркет „Метро“, на ул. „******“, ъглов е и е ограден. През годините не е правеня промяна в границите на имота.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Последният съдът приема за обусловен от процесуалното поведение на ответника, които оспорвайки право на собственост на ищеца, разкрива интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо.

Характерът на предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи 3 твърденията си, че е собственик на процесния имот, придобит на въведеното правно основание, в случай давностно владение, осъществявано в периода от 2008г. и към датата на депозиране на исковата молба. Правната последица от владението с намерение за своене, изразяващо се в пълна или частична власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на придобивната давност /чл. 79 ЗС/. Анализът на събраните по делото – показанията на свидетелите и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза безспорно установяват, че през 2008г. ищецът е установил фактическа власт върху територия, в обхвата на която попада с цялата си площ имот с идентификатор ********. Владяният имот е ограден, като се установи че местоположението на оградата не е променяна и фактическа власт върху същия към датата на исковата молба е осъществявана върху площта на недвижимостта така, както е установена през 2008г.

За да се приеме обаче, че ищецът е станал собственик на процесния имот на въведеното оригинерно правно основание, съдът следва да прецени дали обектът на владелчески действия е могъл да бъде придобит по давност, респективно: наличето на законова забрана за това, тъй като обектът на владелчески действия с последица придобиване собствеността върху него поради изтекла придобивна давност може да бъде само вещ или вещно право, което не е извадено от гражданския оборот.

Именно до това се свежда и основния спорен между страните въпрос с оглед наведените от ответната страна твърдения спорният имот да е общинска собственост, съставляващо пречка за придобиването му по давност, предвид въведения с § 1 ЗИД на ЗС мораториум за времето до отпадането му с влизане в сила на решение № 3/24.02.2022г. по конст.дело № 16/2021г. – 08.04.2022г.

В отговора на исковата молба Община Варна се е позовала на съставения АОС /частна/ № 11374/12.03.2025г., с който е актуван процесният имот. Актът за общинска собственост обаче, удостоверявайки възникването, изменението и погасяването на правото на собственост, няма правопораждащо действие. Съставянето на такъв акт, както и липсата на такъв, не се отразява върху режима на собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основание, вписано в него, общината е станала собственик на имота /т.е. има характера на констативен акт/. Поради горното, при спор за собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден.

В акта е посочено същият да е издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Последното разпоредба установява, че общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. По делото обаче липсват каквито и да е твърдения, а и доказателства за осъществяване на някой от фактически състави, установени със закон.

4

Установи се по делото, че процесният имот попада в обхвана на ЗСПЗЗ. Не би могло обаче да се приеме, че Община Варна е станала собственик на процесния имот по силата на чл. 25 ЗСПЗЗ, доколко посочената норма намира приложение по отношение на подлежащия на възстановяване имот, но незаявени реституционни претенции. От неоспореното заключение по съдебно-техническа експертиза се установи, че процесният имот попада с цялата си площ в ПИ 030016 по КВС с площ от 5002 кв.м. Последният е заявен със заявление вх. № 30172/17.09.1991г. и възстановен на наследниците на Н.М.Д. с решение № 215/04.06.1998г. на ПК- Варна.

Община Варна не би могла да се легитимира като собственик на процесния имот на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ с оглед установеното, че същият с цялата си площ попада над трасето на проектната улица.

С оглед изложеното, съдът намира, че Община Варна не се легитимира като собственик на процесния имот. Последното налага извода, че не са били налице пречки за придобиване на собствеността върху ПИ ******** на твърдяното оригинерно основание. А както съдът посочи по-горе ищецът е установил фактическа власт върху имота през 2008г., като изискуемият от закона 10-годишен срок е изтекъл към датата на предявяване на иска, поради което и същият се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и предвид отправеното искане в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатените държавни такси за водене на делото и тези по повод издаване на удостоверение за данъчна оценка, скица на имота и за вписване на исковата молба, възлизащи в размер на 111.94 евро и адвокатско възнаграждение. Страната е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1800 евро. С оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания, в рамките на които освен писмени доказателства за разпитани свидетели и е изслушано заключение на вещо лице, при съобразяване на интереса на страната (4955.30 евро), съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 650 евро.