Решение № 34 от 28.06.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Каварна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20243240200047 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за админстративните нарушения и наказатия /ЗАНН/ и е образувано по жалба на М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. *** № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 5, против електронен фиш серия К № 4501902 на ОД на МВР Добрич, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата въззивникът твърди, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен поради изтекла давност за наказателно преследване, поради което моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена защита от Директора на ОД на МВР Добри чрез юрисконсулт ГБ, с която се излага становище по същество и се моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата присъждане на адвокатско възнаграждение в 1 минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Против въззивника М. Г. Г. бил издаден електронен фиш серия К № 4501902 на ОД на МВР Добрич, за това, че на 20.03.2020 г. в 14:42 часа в Добрич, Каварна, с. Поручик Чунчево, в населено място ул. Втора, до спирката за обществен транспорт на пътници посока от гр. Шабла към град Каварна, е управлявал лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***, със скорост от 67 км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 50 км/час.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 641.

На въззивника М. Г. била наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Към административно-наказателната преписка са приложени: разпечатка от информационната система АИС АНД на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич, от която е видно, че електронният фиш е съставен на 28.03.2020 г. и е връчен на 15.01.2024 г.; фотоснимка от 20.03.2020 г. /приложено копие/ – отбелязани са локация: с. Поручик Чунчево, общ. Каварна, скорост 70 км/час при ограничение 50 км/час, GPS координатите, дата 20.03.2020 г., час 14:43:24; протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система рег. № 283р-3314 от 01.04.2020 г. /приложено заверено копие/ за TFR1-M с № 641 за дата на използване 20.03.2020 г. в с. Поручик Чунчево, общ. Каварна, ул. Втора, до спирката за обществен превоз на пътници, с общо ограничение на скоростта 50 км/час, със стационарен режим на измерване, с посока на задействане приближаващ, начало на работа 14:00 часа, край на работа 16:30 часа; справка за одобрен тип и техническа годност на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип TFR-641 с рег. № 5-16-20/15.10.2020 г.; Протокол за проведено обучение на служителите за работа със СПУК, тип TFR1-M с инв. № 641, с рег. № 851р5502/18.12.2019 г.

Съдът кредитира посочените писмени

2 доказателствени средства, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Електронния фиш е връчен на ответника на 15.01.2024 г. Жалбата срещу него е заведена в ОД на МВР Добрич на 29.01.2024 г. Спазен е срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП. Жалбата е своевременна, подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш – чл.

186, ал. 4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика на автомобила, т. е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. С подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издадения електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. В процесния случай водачът срещу който е издаден електронния фиш не е подал декларация по чл. 189, ал.

5 от ЗДвП, поради което основателно наказващият орган е издал електронен фиш против въззивника. При тази законодателна уредба не може да се възлага на наказващия орган да прави разследване кой именно е бил водача на автомобила, което е и вероятно практически невъзможно, като се има предвид механизма на регистриране на нарушението. Поради този механизъм в този случай е установена законовата презумпция за водач, която е оборима, но задължението за оборването е в тежест на лицето, посочено като водач от собственика, без в някоя от посочените по-горе правни норми законът да е възложил задължения на наказващия орган той да се увери, че соченото за водач лице реално е управлявало автомобила.

В хода на съдебното производство бяха събрани всички възможни доказателства касаещи допуснатото от въззивника нарушение. Безспорно се 3 установи, че той е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, както и че същият е бил именно в негово владение към момента на регистриране на нарушението. Жалбоподателят, не е представил или изискал събиране на други доказателства, не е направил също така и възражения по представените от въззиваемата страна, като за насроченото заседание е бил надлежно призован. Не е оспорил обстоятелството, че към момента на регистриране на нарушението автомобилът е бил в негово владение, както и не е представил никакви доказателства, че не той е управлявал автомобила. С оглед на това и след като водачът не е оборил законовата презумпция чрез средствата, дадени му от закона, то настоящият съдебен състав счита, че процесният електронен фиш е законосъобразно издаден, като авторството на нарушението е безспорно доказано.

Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че е изтекла давността за наказателно преследване относно извършеното на 20.03.2020 г. нарушение, за което е издаден атакувания електронен фиш.

В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието.

Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което прави наказателното производство недопустимо.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховният административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.

Давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност /чл. 11 от ЗАНН/, като се изключва преследването и изтърпяването на наказанието.

Давността намира приложение и при двете хипотези: погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя преди влизане в сила на правоохранителен акт /чл.

34 от ЗАНН/ - погасителна давност и погасяване на възможността администрацията да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на правоохранителния акт /чл. 82 4 от ЗАНН/ - изпълнителска давност.

В случая наказателното постановление не е влязло в законна сила и следва да се прецени дали е изтекла абсолютната давност за преследване на деянието.

В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/.

Давността като основание за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание е уредена в чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, според който наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла предвидената от закона давност.

В чл. 80, ал. 1 от НК, точки от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т. 5 законодателят определя срокът от три години за всички останали случаи.

Съгласно ал. 3 давността започва от довършване на престъплението, а съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл. 80 НК. Т. е. за случаи извън т. 1-4 на чл. 80, ал. 1 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли три години плюс още 1/2 от срока или общо четири години и половина от извършването на деянието съгласно смисъла на чл. 80, ал. 3 от НК.

В настоящия случай деянието е осъществено на 20.03.2020 г., от която дата е започнала да тече давността за административно-наказателно преследване и абсолютната давност за такова изтича на 20.09.2024 г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в 5 административно-наказателния процес, авторството е доказано, управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 17 км/час законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева. Санкцията е във фиксиран размер, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 17 км/час в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, което не дава основание на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

Основателна е претенция на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид участието само с изразяване на становище съдът счита, че следва да присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно чл. 63д ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4501902 на ОД на МВР Добрич, с който на М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. *** № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 5, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата .