Решение № 1975 от 06.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1975 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110123099 по описа за 2023 година

Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Л.

З. Г., В. З. Г., А. В. Р., Ж. В. Р. и Ц. В. Р. обективно и субективно съединени осъдителни искове, уточнени с молба от 30.05.2023 г., с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати припадаща му се част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се в гр.

София, ***, а именно:

1 / Л. З. Г. – 3/12 части от общия размер на задълженията за имота, равняващи се на: 373.91 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***; 50.54 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;

9.12 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.80 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до окончателното плащане.

2/ В. З. Г. – 3/12 части от общия размер на задълженията за имота, равняващи се на: 373.91 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***; 50.54 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;

9.12 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.80 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със 1 законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до окончателното плащане.

3/ А. В. Р. - 2/12 части от общия размер на задълженията за имота, равняващи се на: 249.27 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;

6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.20 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до окончателното плащане.

4/ Ж. В. Р. - 2/12 части от общия размер на задълженията за имота, равняващи се на: 249.27 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;

6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.20 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до окончателното плащане; и

5 / Ц. В. Р. - 2/12 части от общия размер на задълженията за имота, равняващи се на: 249.27 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;

6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.20 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него и наследодателят на ответниците – С.

Г. И., е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал.

1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на собственост върху имота /придобит по наследство от починалата С. И./, не са 2 осъщестВ. насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Моли за уважаване на предявените искове по отношение на всеки от ответниците в размер, отговарящ на идеалните им части от правото на собственост върху имота съобразно наследствената им квота. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците Л. З. Г. и В. З. Г., са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Навеждат доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния период. Позовават се на изтекла погасителна давност. Сочат, че в имота живее единствено ответникът А. Р., който следва да отговаря за потребената в имота енергия. Твърдят исковата претенция е погасена чрез плащане в хода на процеса. Молят за отхвърляне на предявените искове.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Ц. В. Р., чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, като сочи, че по делото не се доказва ответникът Ц. Р. да е приел оставеното му наследство. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответниците А. В. Р., Ж. В. Р. не са депозирали отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

3

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот е придобит през 1993 г. от С. Г. И. по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти /л. 39/

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници /л.4546/, купувачът имота С. И. е починала на 26.05.2018 г., т.е. преди началото на исковия период по настоящото дело, като е оставил за наследници по закон сестра си С.С. Р.а и, по право на заместване, племениците си /синове на починалата през 2008 г. сестра Н. Г.а/ - Л. З. Г. и В. З. Г..

По този начин С.С. Р.а е получила по наследство 1/2 от процесния имот, а Л. З. Г. и В. З. Г. – по 1/4 ид.част от имота. /по ½ от частта на майка си/.

С.С. Р.а е починала на 17.02.2016 г. /т.е. преди началото на исковия период/, като е оставила наследници по закон тримата си синове - А. В. Р., Ж.

В. Р. и Ц. В. Р.. С оглед на това, всеки от тях придобива по наследство по 1/3 от притежаваната от майка им ½ от имота – т.е. по 1/6 ид.част от имота.

Изразени с едно и също число в знаменателя, ответниците Л. З. Г. и В.

З. Г. придобиват по 3/12 ид.части от правото на собственост върху имота, а ответниците А. В. Р., Ж. В. Р. и Ц. В. Р. – по 2/12 ид.части от имота.

Предвид изложеното, доколкото ответниците Л. З. Г. и В. З. Г., А. В. Р. и Ж. В. Р., не са оспорили факта на приемане на наследството, оставено от общия наследодател, съдът намира, че същите се явяват материалноправно отговорни за заплащането на потребената в имота топлинна енергия.

По отношение на ответника Ц. В. Р., съдът намира следното:

С подадения отговор на искова молба ответникът, чрез назначения от съда особен представил, е оспорил настъпилото наследствено правоприемство между починалия общ наследодател и Ц. Р. с аргументи за липса на приемане на наследството.

Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, т.е. същото не преминава автоматично към наследниците. При откриване на наследството в момента на смъртта на наследодателя, за лицата, които имат право да наследяват, възниква правото да го приемат, а с приемането му те го придобиват. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.

Приемането на наследството може да бъде изрично или мълчаливо.

Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството, което се вписва в особена за това книга – чл.49, ал. 1 ЗН , а мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН .

В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде задължен да се 4 произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр.

1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

Преди да определи този срок, съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН , когато има заведено дело срещу наследника, срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. Тълкуването на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото.

Такава заинтересована страна в случая е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си.

Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН , той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН .

Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно право на наследника, с оглед на което в хипотеза на заведено дело по предявен иск срещу наследник и при изрично оспорване от наследника и липса на данни дали същият е приел или се е отказал от наследството, съдът следва да даде срок на наследника да заяви приема ли наследството или се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 101 от 08.10.2019г. на ВКС по гр. д.