Определение № 34223 от 21.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34223 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110103951 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. К. срещу „..“ ЕАД и „..“ ЕООД, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ../25.07.2025 г., сключен между ищцата и „..“ ЕАД, поради противоречието му със закона, както и установителен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ищцата и „..“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 25.07.2025 г., поради липса на основание.

При условията на евентуалност от „..“ ЕАД срещу А. И. К. е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, с искане за осъждане на ответницата за сумата от 303,87 евро, представляваща чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница по договор за потребителски кредит № ../25.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното погасяване на дълга.

Ищцата твърди, че на 25.07.2025 г. сключила с „..“ ЕАД договор за потребителски кредит № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1400 лв., която следвало да върне чрез изплащането на 16 на брой месечни погасителни вноски, при уговорен лихвен процент от 38,80% и ГПР в размер на 46,50%. На същата дата ищцата сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „..“ ЕООД, който следвало да обезпечи изпълнението на задълженията й по кредита срещу заплащането на възнаграждение в размер на 1046,85 лв. Твърди, че процесните договори са недействителни. Счита, че договорът за кредит е нищожен доколкото посоченият в съдържанието му ГПР не отговарял на действително приложимия, тъй като не било съобразено дължимото възнаграждение за дружеството – гарант. Отбелязва наличието на заблуждаваща търговска практика и заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК от страна на кредитодателя. В договора за кредит липсвала ясното относно компонентите, които формират ГПР, като същият съдържал неравноправни клаузи. Излага доводи, че договорът за поръчителство имал за цел уговарянето на допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, доколкото дружествата били свързани. Счита, че същият е сключен без основание. Ето защо моли съда да признае за установено, че процесните договори са недействителни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с 1 който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава сключването на процесните договори при посочените в исковата молба параметри.

Излага съображения, поради които счита, че уговореното в негова полза възнаграждение не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по кредита.

Отбелязва, че уговореното възнаграждение за поръчителя не е било известно на кредитодателя към момента на изчисляване на ГПР. Твърди, че свързаността на двете дружества не обуславя оскъпяването на кредита, както и че уговореното възнаграждение се дължи в полза на „..“ ЕООД. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава сключването на процесните договори при посочените в исковата молба параметри.

Твърди, че дължимото в полза на поръчителя възнаграждение не следва да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита, както и че сключването на договора за предоставяне на гаранция не представлява условие за отпускане на кредита. Счита, че посоченият разход не е бил известен на кредитодателя към момента на изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „..“ ЕАД е предявил спрямо ищцата насрещен осъдителен иск. Излага доводи, че съгласно договора ищцата следвало да заплати на дружеството сумата от 1400 лв. (715,81 евро) за главница и 415,25 лв. за възнаградителна лихва. Твърди, че ищцата е заплатила на дружеството сумата в общ размер на 411,94 евро за погасяване на задълженията по кредита, от която 164,15 евро били за възнаграждение на „..“ ЕООД. Сочи, че ищцата изпаднала в забава за плащане на вноски с настъпил падеж, поради което, съгласно приложимите към договора общи условия, обявява кредита за предсрочно изискуем. При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените от ищцата искове, претендира осъждането й за непогасения остатък от чистата стойност на кредита на стойност от 303,87 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на исковата молба, с който потвърждава дължимостта на непогасената главница по кредита.

Възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищеца по насрещния иск.

Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесните договори.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК е да докаже по делото пълно и главно сключването на договор за потребителски кредит с ответницата, със соченото съдържание, предаването на заемната сума на заемателя съгласно условията на договора, както и размера на непогасения остатък от главницата.

В тежест на ответницата по насрещния иск е да докаже по делото пълно и главно, че е върнала получената сума.

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти: 1) сключен между А. И. К. и „..“ ЕАД договор за потребителски кредит № ../25.07.2025 г. за сумата от 1400 лв., усвоена от кредитополучателя; 2) сключен между ... и „..“ ЕООД договор за предоставяне на 2 поръчителство от 25.07.2025 г. за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ../25.07.2025 г., срещу заплащането на уговорено възнаграждение в полза на дружеството – гарант, в размер на 1046,85 лв., което не е включено при изчисляване на ГПР по кредита.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Представените от страните писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира за основателно искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл.

190 ГПК.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.12.2026 г. от 10.35 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „..“ ЕАД, на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис от сключения с ищцата договор за потребителски кредит № ../25.07.2025 г., ведно с приложимия към договора погасителен план. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на посоченото съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на съдебносчетоводна експертиза по делото, като УКАЗВА на А. И. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви изрично дали оспорва твърдението на ищеца по насрещния иск, че общо заплатените от нея суми по договора възлизат на 411,94 евро.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на ответника „..“ ЕАД, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 1,30 евро за изготвянето на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него за връчване на ищцата.

УКАЗВА на ответника „..“ ЕООД, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,85 евро за изготвянето на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него за връчване на ищцата.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищцата и преписи от отговорите на ответниците, а и на ищеца по насрещния иск – „..“ ЕАД и 3 препис от отговора на ответницата А. И. К..

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4