Определение № 55 от 07.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20243100502586 по описа за 2024 година Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, гр.София, чрез проц. представител, против Разпореждане № 5276/04.12.2024 г. по дело 20243130101569 по описа на ПРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 8879/28.11.2024г., подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, В В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение против длъжника С. П. С., от гр. ******* за сумите, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********** г.:

1. 99,56 лева -[1]обезщетение за забава върху главницата от 200 лева, за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г. вкл; 2. 14,32 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.12.2019г. до 15.03.2020г.; и обезщетение за забава от 7,13 лева за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г.вкл.; 3. обезщетение за забава върху закупена и ползвана услуга „фаст“ от 29,87лева за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г.вкл; 4. обезщетение за забава върху закупена услуга „флекси“ от 35,84 лева за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г.вкл.

Според жалбоподателя разпореждането в обжалваните части следва да бъде отменено и издадена заповед за горните суми при твърдения, че заповедният съд при преценка основателност е излязъл извън предметния обхват на дължимата проверка. Акцентира, че недействителността на клаузи поради неравноправен характер е извън параметрите на очертаното с чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК и в това производство съдът не следва да извършва проверка дали клаузата от потребителския договор, на която се основава искането, е неравноправна. Настоява, че договорът за кредит, от който черпи права не съдържа пороци, които да водят до недействителност, по подробно изложени в частната жалба аргументи. В заключение, моли жалбата да бъде уважена и като последица издадена заповед за вземанията, предмет на настоящо производство.

Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

С оглед разпоредбите на чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, които задължават съдът в заповедното производство да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на императивни правни норми, на морала или се основава на неравноправна клауза при договорни правоотношения с потребител, неоснователни се явяват всички развити аргументи в частната жалба в противоположна посока. Поради това, съдът е задължен и да извърши преценка за действителност на процесния договор в контекста на разпоредите на ЗПК и ЗЗП.

В съответствие с представения Договор за потребителски кредит № *********** г., претендираните със заявлението суми са за главница, договорно възнаграждение за ползване на кредита, лихва за забава, възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, възнаграждение за допълнителна услуга Флекси и такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Според клаузите на договора, избраната от потребителя услуга „Фаст“ му гарантира експресно и приоритетно разглеждане на документите за отпускане на сумата по кредита, а ползването на услуга „Флекси“ позволява на потребителя да отложи плащане на определен брой вноски, да намалява размера им, да променя падежа и т.н. при сбъдване на определени предпоставки, посочени в чл. 15 от ОУ към договора.

Уговарянето на горните две услуги е в противоречие с императивната забрана на чл. 10а ал.2 от ЗПК, която не позволява допълнителни възнаграждения за кредитора за услуги, свързани с усвояването на кредита.

Възнаграждението за евентуална промяна в погасителния план не съставлява и реално предоставена услуга предвид хипотетичната възможност на длъжника да се ползва от същата и то при съгласие на кредитора /чл. 15 т.2 от ОУ на „Профи кредит България“ ЕООД. В същото време кредитът се оскъпява значително, тъй като тези услуги позволяват на кредитора да получи гарантирано плащане в размер, тук повече от половината от сумата на кредита. Следва да се държи сметка, че кредиторът е предвидил плащането по допълнителните услуги като част от кредита, тъй като същото е включено в общата сума за погасяване и в месечната погасителна вноска по погасителния план.

Поради това следва да се има предвид относимото разрешение, дадено от СЕС в Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 по повод тълкуване на разпоредбата на чл. 3 б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. Съгласно същото, разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, които осигуряват приоритети на потребителя или облекчени условия по погасяване на заетата сума, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3, б.“и“, при условие, че закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

При възприетото относно характера на допълнителните плащания, същите следва да бъдат отразени като разход при формиране на оповестения в договора ГПР. Безспорно е, че същите, в противоречие на чл. 19 ал.1 –ал.3 от ЗПК нито са отчетени при определяне на ГПР, нито са оповестени като по този начин липсва достоверност при посочване на ГПР по кредита. При липса на задължителен реквизит по договора, а именно по чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, 2 същият е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал.1 т.10 от същия нормативен акт. При това на връщане подлежи единствено чистата стойност, т.е. главницата по отпуснатия заем в размер на 200 лева.

В контекста на изложеното частната жалба е неоснователна, а разпореждането на ПРС като постановено в съответствие с приложимите норми, следва да бъде потвърдено.

Разноски на частния жалбоподател не се следват при този изход на делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5276/04.12.2024 г. по дело

20243130101569 по описа на ПРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 8879/28.11.2024г., подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, В В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение против длъжника С. П. С., от гр. ******* за сумите, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********** г.: 1. 99,56 лева [1]обезщетение за забава върху главницата от 200 лева, за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г. вкл; 2. 14,32 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.12.2019г. до 15.03.2020г.; и обезщетение за забава от 7,13 лева за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г.вкл.; 3. обезщетение за забава върху закупена и ползвана услуга „фаст“ от 29,87лева за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г.вкл; 4. обезщетение за забава върху закупена услуга „флекси“ от 35,84 лева за периода 13.07.2020г. до 27.11.2024г.вкл.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3