Решение № 257 от 11.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Велико Търново, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500316 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е след като с решение № 65/06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3669/2023 г., IV г.о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК (поради констатирано от ЕСПЧ допуснато от националния съд нарушение по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС в решение от 08.12.2022 г., станало окончателно на 12.01.2023 г., по дело Н. и други срещу България /жалба № 48806/11/), е отменено влязлото в законна сила решение № 15/12.02.2010 г. на Апелативен съд - Велико Търново по възз. гр. д. № 703/2009 г., с което е потвърдено решение № 124/02.10.2009 г. по гр.д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново, с което са уважени искове по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./.

Делото е върнато за разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново.

При връщане на делото в Апелативен съд – Велико Търново, е констатирано, че са налични само постановените крайни съдебни актове по гр. д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново, възз. гр. д. № 703/2009 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и гр. д. № 661/2010 г. по описа на ВКС, като делата са унищожени, на основание чл. 65, ал.1 ПАС, поради изтичане на срока за съхранението им /в. гр. д. № 91/2025 г. на Апелативен съд 1

– Велико Търново/.

За целите на въззивното производство са проведени процедури по чл. 94 ПАС, вследствие на които възз. гр. д. № 703/2009 г. по описа на АС – Велико Търново и гр. д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново, са възстановени и приложени по настоящото дело.

С решение № 124/02.10.2009 г. по гр. д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново са отнети в полза на Държавата следните недвижими имоти, собственост, съответно на З. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Горна Оряховица, ************ /първият имот/ и на А. З. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Горна Оряховица, ************ /вторият имот/, а именно:

1/.недвижим имот, придобит с нотариален акт № 198, т.2, нот. д. № 804/1990г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в гр. Горна Оряховица, кв.

„Гарата”, ***********, а именно: дворно място от 410 кв.м. цялото, заедно с построената в него жилищна сграда - къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващо парцел XII-431, в квартал 41 по плана на гр.

Горна Оряховица, кв. „Гарата”, при граници: **********, М. С. З., Й. Н. Й. и П. П.;

2./ недвижим имот, придобит с нотариален акт № 12, т.4, нот. д. № 985/1994г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в гр. Горна Оряховица, кв.

„Гарата”, *********, а именно: ½ /една втора/ идеална част от дворно място, цялото от около 380 кв.м., представляващо съгласно скица № 433/13.05.1994г. на Община Горна Оряховица парцел IV-1538 и 1539, в кв.41 по плана на гр.

Горна Оряховица, заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, с разгъната площ от 76 кв.м., съгласно удостоверение № 2745/16.05.1994г. на Община Горна Оряховица, изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство З. А. Н. и А. З. А., чрез процесуалния им представител, против горепосоченото решение, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се съображения, че не са налице предпоставки на ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имуществото. Оспорва се наличието на причинно – следствена връзка между имуществото и престъпната дейност на първия ответник. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по чл.11 ЗОПДИППД /отм./. Твърди се, че имотите били единствено семейно жилище съответно на всеки от ответниците. Прави се искане, на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд да отмени обжалваното решение изцяло и да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор (възражение) от другата страна – КУИППД (сега КОНПИ), с който се оспорва въззивната жалба, като 2 неоснователна. Излагат се подробни доводи, че първоинстанционното решение е правилно и като такова, се моли, да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание въззивниците З. А. Н. и А. З. А. се явяват лично и заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба. В този смисъл е и депозираното от процесуалния им представител становище по делото, с което се прави искане и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на въззиваемата страна КОНПИ оспорват въззивната жалба, като излагат съображения за основателност на предявените искове. Претендират разноски.

Правят възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Подробни съображения по съществото на делото и по – конкретно за наличие на причинно – следствена връзка между придобитото имущество, предмет на отнемане и извършени от З. Н. престъпления, развиват в депозирана писмена защита.

В открито съдебно заседание прокурор при А. - Велико Търново /чл.30, ал.1 от ЗОПДИППД /отм.//, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решението съобразно правомощията си.

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно основание чл.28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД – отм./, предявени от КУИППД (сега КОНПИ) против З. А. Н. и А. З. А., за отнемане в полза в полза на Държавата на следните недвижими имоти:

1/. собствения на З. А. Н. недвижим имот, придобит с нотариален акт № 198, т.2, нот. д. № 804/1990г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в чертите на гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, ***********, а именно: дворно място от 410 кв.м. цялото, заедно с построената в него жилищна сграда къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващо парцел XII431, в квартал 41 по плана на гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, при граници:

**********, М. С. З., Й. Н. Й. и П. П.;

2./ собствения на А. З. А. недвижим имот, придобит с нотариален акт № 12, т.4, нот. д. № 985/1994г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в чертите 3 на гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, *********, а именно: ½ /една втора/ идеална част от дворно място, цялото от около 380 кв.м., което е оформено съгласно скица № 433/13.05.1994г. на Община Горна Оряховица в парцел IV1538 и 1539, в кв.41 по плана на гр.Горна Оряховица, заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, с разгъната площ от 76 кв.м., съгласно удостоверение № 2745/16.05.1994г. на Община Горна Оряховица, изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м.

Посочената цена на исковете е 196 900 лева.

Ищецът в първоинстанционното производство Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ - сега КОНПИ, твърди в сезиращото си съда мотивирано искане, че ответникът З. А. Н. е бил осъден за извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209 от НК, което попадало в обхвата на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД /отм/. В хода на извършената проверка КУИППД установила, че З. А. Н. живеел на съпружески начала с А.ка Т. Т., от което съжителство имали две деца А. З. А., с ЕГН: ********** и Н. З. А., ЕГН: **********, всички с постоянен адрес: гр.

Горна Оряховица, **********. От писмо, изх. № 37-00-34/25.06.2007 г. на Община Горна Оряховица било видно, че имало отразени четири промени на името на първия ответник от З. А. Н. на З. А. Н. и обратно. Ответниците не притежавали дялове от капитал на търговски дружества и не били регистрирани като ЕТ. Нямало подадени декларации по чл.41 и чл.43 от ЗОДФЛ от З. А. Н.. За същия нямало данни и за регистрирани трудови договори, за наличен осигурителен стаж и банкови сметки. Установено било още, че през проверявания период 1990 – 1996г. вкл. З. А. Н. придобил, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №198, т.2, нот. д. № 804/1990 г. на Горнооряховски нотариус, недвижим имот, намиращ се в гр. Горна Оряховица, кв.“Гарата“, ************: дворно място от 480 кв.м. цялото, заедно с построената в него жилищна сграда - къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващ парцел XII-431, в квартал 41 по плана на гр. Горна Оряховица, срещу цена от 7970 лв., или това били 56,92 минимални работни заплати /МРЗ/. Пазарната оценка на имота към 12.06.2007г. била 165100 лева. Вторият ответник А. З. А., с ЕГН ********** /тогава малолетен/, действащ чрез баща си З. А. и майка си А.ка Т., като негови законни представители, закупил с нотариален акт № 12, т.ІV, нот. д. № 985/1994 г. на Горнооряховски нотариус, ½ идеална част от дворно място в гр.Горна Оряховица, кв. „Гарата", *********, цялото от около 380 кв.м., при граници:

П. А., В. Е., С. М. С. и ул."Цветарска", съставляващо парцел IV-1538, 1539, в кв.41 по плана на Горна Оряховица, заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, с разгъната площ от 76 кв.м., състояща се от три стаи, кухня и два коридора, изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м. с пропаднал покрив и таван, срещу цена от 71 285 лв., равняваща се на 45,55 МРЗ. Пазарната оценка на имота към 12.06.2007г. била 31800 лева. Твърди, се тази сделка попадала в хипотезата на 4 чл.9 ЗОПДИППД /отм./.

В мотивираното искане на Комисията са посочени и придобити от З. Н. движими вещи – туристическо ремарке и два мотопеда, за които не е направено искане за отнемане.

Комисията твърди още, че с декларация по чл.17 ЗОПДИППД /отм./ З. Н. декларирал посочените два недвижими имота и МПС, както и посочил че същите били придобити с лични средства и спестявания, получени през 1992г., а именно: 320000 лева от ЕТ „Шаки“ гр.Горна Оряховица и доходи от дейност по 35 ПМС, без посочени период, размер и без документ за получените доходи.

Ищецът твърди също така, че за периода от 1982г. до 2007г. необходимите парични средства за издръжка били в размер на 1151,56 МРЗ. В същото време ответниците нямали приходи за проверявания период, а извършили разходи за придобиване на движимото и недвижимо имущество, както и за издръжка, общо в размер на сумата, равняваща се на 2111,79 МРЗ. Нямало данни за законни доходи на лицето З. А. Н. за проверявания период, откъдето се явявала разлика между разходи и приходи повече от 60000 лева или повече от 2111,79 МРЗ, което представлявало „значителна стойност” по смисъла на §2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и се равнявало на 400 МРЗ, а към датата на подаване на исковата молба в съда тази „значителна стойност” над 60000 лева се изразявала в над 2111,79 МРЗ.

С оглед горното, според КУИППД /сега КОНПИ/ били налице всички предпоставки на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на гореописаните два недвижими имоти, придобити от престъпна дейност.

Ответниците в първоинстанционното производство З. А. Н., ЕГН ********** и синът му А. З. А., ЕГН **********, оспорват исковата молба.

Не оспорват осъждането на първия ответник, но твърдят, че от извършеното престъпление З. Н. не бил получил никаква имотна облага, за да придобие каквото и да било имущество. Позовават се на чл.1, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съгласно който на отнемане подлежи само имущество, придобито в резултат на определена престъпна дейност, а не всяко имущество, придобито от лицето ответник. Твърдят, че в случая липсвало причинно - следствена връзка между престъпна дейност и придобиването на имущество на значителна стойност.