Определение № 1046 от 21.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. Габрово, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500665 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез юрк. Н., срещу определение №434/01.10.2025г. на РС- Дряново по ч.гр.д.№528/2025г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните вземания.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за претендираните суми поради непредставяне на договора за цесия и приложенията към него, легитимиращи заявителя като кредитор. Сочи се, че в чл.410, ал.3 ГПК изрично са посочени документите, които следва да се прилагат към заявлението. Документите, които следва да се представят към заявлението, посочени в чл.410, ал.3 ГПК, са за извършване на проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Излагат се доводи за същността на заповедното производство по чл.410 ГПК. Сочи се, че не е предвидена законова възможност за проверка валидността на цесията в заповедното производство при произнасяне по заявлението по чл.410 ГПК.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и въззивният съд да се произнесе по същество.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното определение №434/01.10.2025г. по ч.гр.д.№528/2025г. на РС- Дряново, заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Д. Р. С.. Приел е, че 1 нередовностите по заявлението не са отстранени, въпреки дадените указаниязаявителят не е представил договора за цесия и доказателства за прехвърляне на вземането, касаещи активната му легитимация и поради неотстраняване на указаните нередовности искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

От данните по делото се установява, че с подаденото заявление по чл.410 ГПК е направено искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 699,68лв.- главница; сумата от 60,72лв.- договорна лихва за посочения от заявителя период; сумата от 84,36 лв.- мораторна лихва за посочения в заявлението период. Вземанията са претендирани като дължими по договор за кредит „Бяла карта“ №11111146, сключен с длъжника Д. Р. С. на 04.08.2024г. от „Аксес Файнанс“ АД и цедирани на заявителя на основание подписано приложение №1 от 28.04.2025г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023г., сключен с „Аксес Файнанс“ АД.

В т.3.2 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича всяко от вземанията.

Към заявлението е приложен договор за кредит „Бяла карта“ №11111146, сключен с длъжника Д. Р. С. на 04.08.2024г. от „Аксес Файнанс“ АД. В чл.17 т.3 от договора е посочено, че по всяко време кредитодателят може да прехвърли правата си по договора на трето лице.

Подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№528/2025г. отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2 ГПК, към които препраща чл.410 ал.2 ГПК. Изпълнени са и изискванията на чл.410 ал.3 ГПК, като към заявлението е приложен договорът, сключен с потребителя, от който произтича вземането. За основателността на заявлението по чл.410 ГПК се изхожда от обстоятелствата, изложени в т.3.2, на които се основава съществуването на претендираното вземане, като не се изисква представянето към заявлението на доказателства, в подкрепа на тези обстоятелства, с изключение на визираните в чл.410 ал.3 ГПК, когато се касае за вземане, произтичащо от договор сключен с потребител. В случая това изискване е изпълнено, видно от приложения към заявлението договор за кредит „Бяла карта“ №11111146/ 04.08.2024г. За издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл.417 ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл.418 ал.2 ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материално- правната легитимация на заявителя, които подлежат на разглеждане в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

2

С оглед изложеното, неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от съда нередовности на заявлението /непредставяне на договора за цесия, приложение №1 към него/, не е основание за прилагане на последиците по чл.411 ал.2 т.1 ГПК. В настоящия казус заявителят е изложил конкретни твърдения за настъпило преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК частно правоприемство на страната на кредитора /придобил е вземанията с приложение №1/28.04.2025г. към договор за цесия от 30.11.2023г./, включително за изпратено на 30.04.2025г. до длъжника уведомление за извършената цесия.

При извършване на проверката по чл.411 ал.2 т. 2 и т.3 от ГПК, ОСГаброво намира следното:

Видно от представеният договор за кредит „Бяла карта“, в чл. 20 от същият е посочено, че ако кредитополучателят не предостави обезпечение от изброените в чл. 15, в посочения срок по чл. 15, последният дължи неустойка на кредитодателя в размер на 15% от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставяне на изисканото обезпечение.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 се налага извод, че неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под формата на неустойка за непредоставяне на обезпечение. Отделно от това, самите условия, които са поставени /за банкова гаранция надвишаваща главницата/ и тези към гаранта, са практически трудно изпълними и на практика гарантират на кредитодателя сигурното включване на неустойката към задълженията на кредитополучателя.

Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение, няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговецът цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита, което се поставя във финансовата тежест на потребителя и което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл.19 ал.1 ЗПК. В случая, с оглед размера на предоставената главница и предвид прикритото под формата на неустойка допълнително 3 възнаграждение, е ясно, че посоченият в договора ГПР от 64.96 % не съответства на действителния ГПР, прилаган по договора. Т.е. конкретният договор за кредит "Бяла карта" съдържа клауза, която е вероятно неравноправна и е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Според чл. 4 т. 4 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) на заема е 64. 96 % и съгласно т. 3 включва усвоената и непогасена главница, договорната лихва, която е в размер на 50. 4 % и таксата за ползване на картата. Видно от съдържанието на целия договор обаче, в тежест на кредитополучателя са възложени и други плащания- за заплащане на неустойка, съгласно чл. 20, при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по чл. 15 от договора; за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземанията, съгласно чл. 21, т. 4 и т. 5 от договора. Клаузите, предвиждащи задължения за тези плащания, заобикалят императивни правни норми, а именно чл.10а и чл.19 ЗПК и водят до оскъпяване на кредита.

Същевременно, видно е, че тези компоненти не са включени в ГПР, а представляват възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.19 ЗПК и води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение С-714/22 от 21.03.2024г. на СЕС, което на основание чл.633 ГПК е задължително за съдилищата в Република България, е прието, че посочването на ГПР в договора, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като националният съд може служебно да прилага националната уредба, предвиждаща, че при непосочването на ГПР предоставеният кредит се счита освободен от лихви и разноски.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит „Бяла карта“ се явява недействителен и на основание чл.22 и чл.23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи.

Предвид на това заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде уважено в частта за претендираната главница от 699,68 лева, ведно със законната лихва от подаването му 18.09.2025г., като в него заявителят не твърди да има извършвани плащания до подаване на заявлението. Т.е. частната жалба се явява основателна единствено в частта, касаеща чистата стойност на кредита /неплатената главница 699,68 лева/, в която част обжалваното определение следва да бъде отменено. В останалата част същото следва да бъде потвърдено като краен резултат.

Следва да се присъдят и разноски съразмерно уважената част от заявлението за заповедното производство в размер на 59,01 лева /ДТ и юристконсултско възнаграждение/. За настоящото въззивно производство разноски не са претендирани.

4

По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №434/01.10.2025г. по ч.гр.д.№528/2025г. на РСДряново, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Р. С., ЕГН **********, гр. П. - в качеството на кредитополучател по договор за кредит „Бяла карта“ №11111146/ 04.08.2024г., за сумата 699,68 лева- главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 18.09.2025г., вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Р. С., ЕГН **********, гр. П., за сумата от 699,68 лева- главница по договор за кредит „Бяла карта“ №11111146/ 04.08.2024г., ведно със законната лихва считано от 18.09.2025г.; сумата от 59,01 лева разноски за заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение №434/01.10.2025г. по ч.гр.д.№528/ 2025г. на РС- Дряново в останалата част.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Дряново за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. Габрово, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: