Решение № 265716 от 10.09.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9263/2020
- Вид
- Решение № 265716
- Подписан
- 10.09.2021
- В сила
- 10.09.2021
- Състав
- АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Закон за висшето образование
- чл.107а · Кодекс на труда
- чл.107а, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.107а, ал.7 · Кодекс на труда
- чл.125 · Кодекс на труда
- чл.187, т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.188, т.2 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.197, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.197, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
- чл.306 · Търговски закон
- чл.306, ал.3 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 10.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и шести януари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл.с. ИРИНА
СТОЕВА при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9263 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 30.06.2020 г. СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 54838/19 г. е отменил заповед № РД-09-1536/14.08.2019 г., с която ответникът Национална здравна осигурителна каса е наложил на ищцата Г.М.П. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Национална здравна осигурителна каса /НЗОК/ с оплаквания, че същото е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано.Въззивникът излага оплаквания, че искът е недопустим, тъй като е подаден срещу НЗОК, която не е била работодател на ищцата към момента на налагане на дисциплинарното наказание, тъй като заповедта е издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса-Варна, която съгласно Приложение към чл.6, ал.2 ЗВО е отделно обособена структура на НЗОК, а съгласно ПМС № 240/21.11.2000 г. за утвърждаване на списък на поделенията на районните здравноосигурителни каси със седалища по общини РЗОК е посочена като отделно поделение със седалище в гр.Варна.Трудовият договор с ищцата също е подписан от директора на РЗОК-Варна, а със заповед № РД-09-984/02.08.2018 г. на управителя на НЗОК, издадена на основание чл.19, ал.7, т.2 и т.11а, б. „б“ ЗЗО вр. чл.107а, ал.7 КТ са делегирани правата и задълженията на работодател на директора на РЗОК-Варна по отношение на работещите по трудово правоотношение в РЗОК.Въззивникът твърди, че е направил своевременно възражение в тази насока с отговора на исковата молба, поради което СРС е следвало да прекрати делото.Налице е и друго процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на правилата на местната подсъдност, тъй като работодателят на ищцата е със седалище в гр.Варна, където е и мястото на обичайно полагане на труд от ищцата, поради което с оглед разпоредбата на чл.105 ГПК и на чл.114 ГПК искът е следвало да се гледа от РС-Варна.Излага оплаквания, че съдът не е коментирал първото описано в заповедта дисциплинарно нарушение.В хода по същество въззивникът излага възражение за липса на правен интерес от водене на делото поради изтичане на една година от налагане на дисциплинарното наказание.Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от РС-Варна, съответно да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.
Ответницата по въззивната жалба- Г.М.П. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.Поддържа становище, че местната подсъдност е стабилизирана, тъй като нито в отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание страната е направила възражение по чл.108, ал.2 ГПК.Излага доводи, че исковете са предявени срещу надлежен ответник-НЗОК.Изразява становище, че с изменението на ЗЗО /ДВ бр.38/12 г. в сила от 01.07.2012 г./ са променени правомощията на директорите на РЗОК, като им е отнета работодателската правоспособност.РЗОК има икономическа обособеност, доколкото съгласно чл.28 ЗЗО директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители със средствата на НЗОК, но не е юридическо лице и не упражнява работодателска власт, тъй като не наема самостоятелно работници и служители по трудово или служебно правоотношение.Само в хипотезата на чл.107а, ал.7 КТ вр. чл.6, ал.4 ЗЗО /в редакцията след изм., ДВ бр.38/2012 г./ по изрично възлагане от работодателя- НЗОК на директорите на РЗОК могат да бъдат предоставяни работодателски правомощия по сключване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения, като в този случай директорите на РЗОК действат като представители на работодателя си НЗОК, какъвто е и настоящият случай.Излага довод за изтичане на срока по чл.197, ал.1 КТ и за заличаване на наложеното й дисциплинарно наказание.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ.Ищцата-Г.М.П. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника Национална здравна осигурителна каса /НЗОК/.Със заповед № РД-09-1536/14.08.2019 г. на директора на РЗОК-Варна, връчена й на същата дата, й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна и оспорва изложената в нея фактическа обстановка и направените правни изводи.Излага доводи, че заповедта е издадена от некомпетентен дисциплинарно наказващ орган, и че й е наложено наказание по чл.188, т.2 КТ вр. чл.187, т.7 и т.10 КТ за формирано от нея вътрешно убеждение или за ниска професионална квалификация, което не представлява нарушение на трудовата дисциплина.Поддържа, че изводът й, че поради наличие на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ липсата на видеозаписи не представлява виновно неизпълнение на задължението на лечебното заведение по чл.281а, ал.1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., както и че „Специализирана болница за активно лечение по кардиология К.“ ООД е изпълнила задълженията си по чл.306, ал.3 ТЗ и чл.268, ал.1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., е правилен.Дори и изводът й за липса на нарушение да е неправилен, формирането на извод при извършена от нея проверка не представлява нарушение на трудовата дисциплина, а представлява точно и добросъвестно изпълнение на задълженията й по смисъла на чл.125 КТ.Твърди, че произнасянето на длъжностното лице-контролен орган по чл.72, ал.2 ЗЗО в протокола по чл.16, ал.1, т.4 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 от ЗЗО по въпроса дали е налице нарушение при изпълнение на договора с ИМП/ИДП не обвързва административния орган в производството по чл.76, ал.2 ЗЗО по издаване на индивидуален административен акт-санкция.Констатацията по чл.16, ал.1, т.4 от цитираната инструкция не е индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК, а вътрешнослужебен акт по смисъла на чл.21, ал.4 АПК.Излага оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ и за необоснованост на заповедта.Ищцата оспорва извода в т.I на заповедта, че е налице нарушение на чл.16, ал.1 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 от ЗЗО на управителя на НЗОК и р-л V, т.12.1 от длъжностната й характеристика, както и извода по т.II от заповедта, че е налице нарушение на чл.2, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.Оспорва твърденията за наличие на ниска професионална компетентност, тъй като е получавала едни от най-високите годишни оценки на изпълнение на длъжността „контрольор“ в отдел ДКБП в РЗОК-Варна, като през 2017 г. е получила годишна оценка на изпълнение на длъжността „изпълнението надвишава изискванията“, а през 2018 г.-„изключително изпълнение“ съгласно Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация.В съотношение на евентуалност-ако съда приеме, че е са налице посочените нарушения на трудовата дисциплина, и че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и е законосъобразна, въвежда основание за злоупотреба с право и нарушение на чл.8 КТ, тъй като заповедта е издадена тенденционно и с единствена цел да бъде сплашена и принудена да напусне.Ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед № РД-09-1536/14.08.2019 г. на директора на РЗОК-Варна, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
С отговора на исковата молба ответникът е направи възражение за местна подсъдност, за липса на процесуална легитимация, тъй като към момента на налагане на дисциплинарното наказание НЗОК не е работодател на ищцата и е оспорил основателността на иска, като е изложил доводи за законосъобразност на заповедта.
Видно от трудов договор № 22/03.10.2016 г. и допълнително споразумение № 11/21.03.2019 г. страните по делото са в трудово правоотношение за длъжността „контрольор” на основание чл.107а КТ.
Със заповед №
РД-09-984/02.08.2018 г. на основание чл.19, ал.7, т.2 и т.11а, б. „б“ ЗЗО във връзка с чл.107а, ал.7 КТ управителят на НЗОК е възложил на директорите на РЗОК правомощието да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори със служителите, работещи по трудово правоотношение в РЗОК и да осъществяват всички права и задължения на работодатели по отношение на тези служители, произтичащи от КТ и други законови и подзаконови нормативни актове.
Със заповед № РД-09-1536/14.08.2019 г. на директора на РЗОК-Варна на основание чл.20, ал.1, т.2 ЗЗО и чл.42, т.2 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, чл.195, ал.1, чл.188, т.2 вр. чл.187, т.7 и т.10 КТ при спазване изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 КТ и чл.194 КТ на Г.М.П. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното: I. На 16.07.2019 г. е съставила протокол № РД-13-553/16.07.2019 г. от извършена проверка на основание заповед № РД-09-1316/08.07.2019 г. на „СБАЛК К.“ ООД, в нарушение на чл.16, ал.1 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 ЗЗО /Инструкцията/ на управителя на НЗОК-липсват реквизити по т.4 и т.5, както и описание на събраните в хода на проверката доказателства, и на р-л V „Преки задължения“, т.12.1 от длъжностната характеристика, което представлява нарушение по чл.187, т.7 и т.10 КТ; II.В протокол за извършена проверка № РД-13-553/16.07.2019 г. е посочено, че лечебното заведение не разполага със записи от видеокамерите от осъществен видеоконтрол на входа и изхода в ангиографската зала, в която се осъществяват инвазивни и интервенционални процедури за дейност м.юни 2019 г. поради технически причини, без да е посочено от кои доказателства се потвърждават същите.Недопустимо е служител на длъжност „контрольор“ да описва факти и обстоятелства в протокол от извършена проверка, без да се посочва същите от кои доказателства /писмени или устни/ се установяват.Описанието не е мотивирано, не е подкрепено с доказателства, не е обективно и не е проявена достатъчно отговорност при извършването на проверката, което представлява нарушение на чл.2, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация; III. На 26.07.2019 г.
Г.П. е съставила протокол № РД-13-585/26.07.2019 г. от извършена проверка на основание заповед № РД-09-1316/08.07.2019 г. на „СБАЛК К.“ ООД.В протокола е описано нарушение на чл.281а, ал.1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., като Г.П. е подписала протокола с особено мнение, за което липсва нормативна обосновка относно това защо се приема, че при наличието на „случайно събитие“ или при липса на „вина“ на „СБАЛК К.“ ООД не е налице нарушение на чл.281а, ал.1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г.В заповедта са изложени мотиви, че субектът на административно-наказателна отговорност не е физическо лице, за да се обсъжда въпроса за вината, в сключения индивидуален договор между НЗОК и „СБАЛК К.“ ООД за медицинските дейности през 2018 г. между НЗОК и БЛС и в ЗЗО не е посочена разпоредба, с която да се освобождава от отговорност при наличието на непреодолима сила /случайно събитие/, не са налице и признаците за такова събитие, и че изложеното в протокола не е подкрепено с нормативната уредба, а е в противоречие със същата, поради което може да се направи обоснован извод, че е налице ниска професионална компетентност и ищцата е нарушила чл.2, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и р-л V, т.18 от длъжностната характеристика, с което е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ.Заповедта е връчена на ищцата на 14.08.2019 г.
Разпечатката съдържа 21 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/924f992a-d9c3-4207-be8e-749a98c03ca0