Решение № 273 от 29.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20241800100148 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.

Д. Х. от гр. С. срещу Й. К. Х. от гр. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС вр. чл. 336, ал. 1 от ГПК за поставяне на ответницата под запрещение.

Ищецът – син на ответницата твърди, че последната страда от „ИБС, НСТЕМИ, стволова стеноза, коронарна болест“, за което е издадено експертно решение на ТЕЛК № 93965/09.10.2023 год., издадено от ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Анна-София“ АД, с което й е призната 100% трайно намалена работоспособност пожизнено. В резултат на прекаран мозъчен инфаркт здравословното състояние на ответницата се влошило – не може да говори, трудно разбира какво се случва около нея, не може сама да ходи до тоалетна, да се храни и да се обслужва; дезориентирана е и апатична; не може сама да се грижи за своите работи и да контролира своите действия, което е основание за поставянето й под пълно запрещение.

Ответницата, действаща чрез особен представител адв. Х. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че липсват доказателства ищецът да е от кръга на лицата по чл. 366, ал. 1 от ГПК, поради 1 което не може да се направи извод дали предявеният иск е допустим. Оспорва иска и по същество с възражението, че от представените с исковата молба документи не се установява ответницата да страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид като едно от кумулативните основания на иска за поставяне под запрещение. В о.с.з. на 19.06.2024 год. особеният представител моли да бъде постановено решение в интерес на ответницата, като се има предвид, че липсват доказателства за това същата да е напълно лишена от възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

Представителят на СОП счита, че предявеният иск е основателен и са налице предпоставките на закона за поставяне на ответницата под запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответницата е родена на 07.08.1954 год., като видно от приетото по делото удостоверение за раждане от 17.12.2001 год., издадено от община С., ищецът К. Х. е неин син.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 93965/09.10.2023 год. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, ответницата страда от „хронична исхемична болест на сърцето“ - последица от прекаран мозъчен инфаркт на 12.06.2023 год., многоклонова коронарна болест, десностранна централна хемипареза със сензомоторна афазия, поради което й е призната трайно намалена работоспособност 100% с чужда помощ пожизнено, като се нуждае от чужда помощ при битовото обслужване.

Според епикриза от 12.07.2023 год. на Клиника по кардиохирургия към МБАЛ „НКБ“ ЕАД на ответницата е извършена оперативна реваскуларизация и е назначено медикаментозно лечение.

Според показанията на св. Х. – съпруга на ищеца, след прекарания мозъчен инсулт през 2023 год. по време на операция, ответницата в продължение на 20 дни била в рехабилитационен център, след които близките й поели грижите за нея у дома. Преди инсулта същата била физически и ментално здрава. След това състоянието й останало много тежко, като спряла да разбира какво й се говори; не можела да ходи, като с помощта а близките и с рехабилитатори започнало възстановяването й. Понастоящем състоянието й 2 не е значително подобрено, като отговаря само с кратки думи – „да“ и „не“, с мимики и жестове, но не е ясно дали разбира казаното. Не може да излиза сама от къщи. Близките й дават храна, грижат се за битовото й обслужване, като същата постоянно има придружител у дома. Живее в едно домакинство с ищеца и съпругата му. Все още не може да комуникира с близките си. Гледа телевизия през деня, но свидетелката не знае дали разбира това, което гледа.

При даден й пъзел с букви не може да подреди същите в дума. Не може да чете и пише. Реагира на елементарни покани с жестове, свързани с храненето и обличането.

Съгласно показанията на св. С.Г. – дъщеря на ответницата, след прекараната операция ответницата в продължение на два месеца била зле, след което започнало подобрение в здравословното й състояние. Счита, че разбира това, което й се говори. Може да се храни и облича сама. Нужна й е помощ при къпане. Когато види внуците си, изразява радост. Може да остава сама вкъщи, като се сеща да се нахрани с оставената й от близките храна.

Отговаря с „да“ и „не“. Според свидетелката жестовете, с които ответницата се изразява, показват, че разбира за какво става въпрос, при опитите за комуникация. Гледа следобедни спортни предавания и показва, че се ядосва, ако някой загуби. Не може да говори и да изрази с думи това, което мисли.

Понякога повтаря отделни думи. Не може да излиза сама без придружител, защото не се ориентира; не може да пише и да се подписва. Изпълнява някои от поставените й задачи, като напр. да извади нещо от шкафа, да си вземе храна и др.

Свидетелката С.Г. – внучка на ответницата, която я посещава веднъж седмично, твърди, че състоянието й се е подобрило след операцията. Може да се оправя сама в бита с малко чужда помощ, прави малки разходки и разбира какво й се говори; сеща се за неща от миналото, които й се припомнят, като показва това със звуци и жестове, като напр. припява песни на любими изпълнители и др. Показва радостта си при срещите със свидетелката.

Свидетелката счита, че ответницата разбира всичко, което й се говори и което се случва около нея. Не може да говори, но близките разбират мимиките и жестовете й. Казва отделни кратки думи „да“ и „не“. Може да каже и името на свидетелката, макар и трудно.

Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на 3 в.л. Г. от 11.06.2024 год. ответницата е прегледана за нуждите на експертизата в ЦПЗ-София, доведена от сина и снаха си. Придвижва се с тяхна помощ.

Налице са данни по делото за дясна хемипареза. Ответницата към момента на прегледа е неконтактна, при задаване на въпроси отговаря с поглед и еднотипни отговори, повтарящи едно и също и същевременно неразбираеми.

Не може да се ориентира относно средата, в която се намира. След прекараната сърдечна операция и исхемичен мозъчен инфаркт при ответницата е налице сензорно-моторна афазия, десностранна хемиплегия, корова атрофия. Заключението на вещото лице е, че освидетелстваната страда от състояние след исхемичен мозъчен инсулт, като в резултат на заболяването не може да разбира свойството и значението на действията си и не може да ръководи постъпките си и да се грижи за себе си. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 19.06.2024 год. прекараният мозъчен инсулт е увредил определени мозъчни зони, което се определя като „моторна и сензорна афазия“, което означава, че ответницата не може да говори и да разпознава човешка реч. Не може да се грижи сама за себе си, като състоянието й не подлежи на подобряване, предвид тежестта на уврежданията и възрастта й. Не може да комуникира с външния свят, като разбира незначителна част от това, което й се говори. Поддържа изцяло депозираното по делото заключение.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на ответницата. Същата е неадекватна, като разбира частично зададените от съда и от страните въпроси. Повтаря едни и същи неясни отговори: „се казвам...", „се казва...“, вдига рамене в знак, че не разбира какво я питат, знае единствено възрастта си.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък роднина на ответницата – син, който е активно легитимирани, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания 4 дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата страда от последиците от прекаран мозъчен инфаркт на 12.06.2023 год., многоклонова коронарна болест, десностранна централна хемипареза със сензомоторна афазия, поради което й е призната трайно намалена работоспособност 100% с чужда помощ пожизнено. В резултат на заболяването при ответницата е налице „моторна и сензорна афазия“, като същата не може да говори и да разпознава човешка реч; не може да се грижи сама за себе си, като състоянието й не подлежи на подобряване, предвид тежестта на уврежданията и възрастта й. Същата не може да комуникира с външния свят, като разбира незначителна част от случващото се около нея.

Т.е. налице е първият критерий - медицински за признаването й за недееспособна по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същата не може да се грижи сама за себе си, като здравословното й състояние е сериозно увредено и освидетелстваната не може да преценява и защитава личните и имуществените си интереси.

5

Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответницата не може да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за своите работи.

С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответницата е толкова тежко, че обуславя поставянето й под пълно запрещение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Й. К. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „С.“ № 36, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при община С., Софийска област, за учредяване на настойничество.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 6