Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 05.06.2023, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 316/2021
Вид
Решение № 53
Подписан
05.06.2023
Състав
АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100316 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В. Г. от САК, като пълномощник на законните представители Д.К. и М. С., против Е. А. А., ЕГН **********, с адрес: ..... Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е инициирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 06.01.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д.

№ 9/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 10 от 07.01.2021 г. за сумата от 398,21 лева – главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № № 7281935153/15.12.2018 г.; 7283291197/15.01.2019 г.; 7284687620/15.02.2019 г.;

7286094065/15.03.2019 г., за периода от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от 06.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 601,78 лева – главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг от 15.08.2017 г. и 22.08.2018 г., ведно със законната лихва от 06.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 205 лева разноски по делото, от които 180 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 25 лева заплатена държавна такса.

В заповедта е посочено, че вземането, претендирано от ищеца, 1 представлява задължение по следните договори, сключени между „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) и Е. А.

А.: Договор за мобилни услуги за мобилен номер ... от дата 10.04.2017 г., със сключени към него Допълнително споразумение от дата 15.08.2017 г. и Договор за лизинг от дата 15.08.2017 г.; Договор за мобилни услуги за мобилен номер ..... от дата 22.08.2018 г. и Договор за лизинг от дата 22.08.2018 г.

Главницата от 398,21 лева включва в себе си следните вземания, индивидуализирани в четирите горепосочени фактури, както следва:

1. Фактура № 7281935153/15.12.2018 г. за отчетен период 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г., срок за плащане – 30.12.2018 г., издадена за сумата от 128,24 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, от които: за мобилен номер ...: 25,82 лeвa без ДДС за абонаментен план и 30,99 лв. за месечна лизингова вноска; за мобилен номер ....: 37,49 лева без ДДС за абонаментен план; 1,24 лева без ДДС за временно възстановяване на изходящия трафик; 14,99 лева за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния абонамент, изразяващо се в: 2,03 лева без ДДС за други услуги (номера 0700/0800/00800); 0,19 лева без ДДС за кратки текстови съобщения (SMS); 0,04 лева за разговори към „Грижа за клиента“ и 0,24 лева без ДДС за услуги с добавена стойност (SMS);

2. Фактура № 7283291197/15.01.2019 г. за отчетен период 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г., срок за плащане – 30.01.2019 г., издадена за сумата от 123,75 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, от които: за мобилен номер ...: 25,82 лева без ДДС за абонаментен план и 30,99 лева за месечна лизингова вноска; за мобилен номер ...: 37,49 лева без ДДС за абонаментен план и 14,99 лв. за месечна лизингова вноска, като към стойността на фактурата е прибавена и незаплатената сума от предходния отчетен период в размер на 128,24 лева, при което общото задължение възлиза на сума в размер на 251,99 лева;

3. Фактура № 7284687620/15.02.2019 г. за отчетен период 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г., срок за плащане – 02.03.2019 г., издадена за сумата от 121,95 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, от които: за мобилен номер .....: 25,82 лева без ДДС за абонаментен план и 30,99 лева за месечна лизингова вноска; за мобилен номер .....: 37,49 лева без ДДС за абонаментен план и 14,99 лева за месечна лизингова вноска, като към стойността на фактурата е прибавена и незаплатената сума от предходния отчетен период в размер на 251,99 лева, при което общото задължение възлиза на сума в размер на 373,94 лева;

4. Кредитно известие № 7286094065/15.03.2019 г. за отчетен период 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г. , срок за плащане – 30.03.2019 г., с което е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 7,38 лева без ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси за номер .., както и 10,71 лева без ДДС за номер ....., начислени са месечни лизингови вноски в размер на 30,99 лева и 14,99 лева, като е отразен незаплатения баланс в размер на 373,94 2 лева за предходните три отчетни периода, при което общото задължение за потребени и незаплатени услуги възлиза на сума в размер на 398.21 лева.

В заявлението по чл. 410 от ГПК е посочено, че главницата от 601,78 лева представлява незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.08.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ....., по силата на който потребителят е взел мобилно устройство SONY Xperia ХА1 Black, в размер на 74,95 лева, която сума представлява 4 бр. лизингови вноски за периода от месец април 2019 г. до месец юли 2019 г. и една допълнителна, дължима поради невръщане на устройството, всяка от които в размер на 14,99 лева, както и незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 22.08.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ...., по силата на който потребителят е взел мобилно устройство HONOR 10 64GB Dual Blue, в размер на 526,83 лева, която сума представлява 16 бр. лизингови вноски за периода от месец април 2019 г. до месец юли 2020 г. и една допълнителна, дължима поради невръщане на устройството, всяка от които в размер на 30,99 лева.

С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Е. А. А., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) за сумата от 398,21 лева – главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.11.2018 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 601,78 лева – главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.08.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ..., в размер на 74,95 лева и по Договор за лизинг от 22.08.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ....., в размер на 526,83 лева.

За законната лихва върху главницата от 601,78 лева, считано от 06.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 10 от 07.01.2021 г. на Районен съд Своге, не е предявен иск, следователно в тази й част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

От страна на ответника, чрез назначения му особен представител, е подаден писмен отговор. Предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че ответницата не е подписвала представените с исковата молба документи, като се оспорва това обстоятелство. Оспорва и твърдението, че ответницата е получила мобилно устройство от ищеца.

Оспорва твърденията на ищеца, че договорът, сключен между него и ответницата бил прекратен поради неизпълнение от ответната страна, както и за настъпване на факти, даващи право на ищеца да прекрати едностранно сключения договор, че общите условия не са предоставени на потребителя (ответницата) и тя не е изразявала съгласие по тях, че ищецът не е имал право едностранно да прекрати сключения договор, без за него да съществува задължение да отправи покана до закъснелия длъжник, че търговецът не е отправял покана до ответницата, дори и напомняния чрез SMS за погасяване 3 на задълженията, че не е спазена общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, вкл. изр. последно, тъй като липсва писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се счита развален, че липсват писмени доказателства, от които да се установи, че процесният договор бил прекратен от страна на ищеца, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договорите, като не е предоставил посочените далекосъобщителни услуги и мобилни устройства, а при условията на евентуалност, ако последното възражение е неоснователно се оспорва размера на потребените от ответницата услуги, тяхната цена и стойността на мобилните апарати, прави възражение, че са неравноправни клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, даваща право на мобилния оператор да прекратява едностранно сключения договор, без да е дал на абоната срок за изпълнение по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, както и клаузата на чл. 12, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност за претендираните с исковата молба вземания. По тези съображения се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 9/2021 г. по описа на Районен съд Своге. Въпреки дадените от съда указания и разпредЕ.та доказателствената тежест, особеният представител нито заяви искане за откриване на производство по оспорване на документите по делото, поради което се налага изводът, че същите не се оспорват по смисъла на чл. 193 от ГПК, нито ангажира доказателствени искания във връзка с възражението си, ч е ответницата не е подписвала представените с исковата молба документи, поради което съдът ги възприема като автентични и верни. Това е така, доколкото частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. В този случай той има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. В тежест на ответника е да го опровергае, което не е сторено по настоящото дело.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са били обвързани от договор за мобилни услуги от 10.04.2017 г. за мобилен номер ..... с избран абонамент „Нонстоп 30,99“ със срок на действие 24 месеца (до 10.04.2019 г.), допълнително споразумение от 15.08.2017 г. с избран абонамент „Тотал 44,99“ със срок на действие 24 месеца (до 15.08.2019 г.), както и от договор за лизинг към него от същата дата със срок на действие 23 месеца, по силата на който от ищеца е предоставено на ответницата мобилно устройство SONY Xperia ХА1 Black, а последната се е задължила да заплати 23 броя месечни лизингови вноски и една допълнителна, за да придобие правото на собственост върху устройството или в случай, че не го върне на лизингодателя в срок от един месец след изтичане срока на договора, всяка от които вноски е в размер 14,99 лева с ДДС. Мобилното устройство, посочено в т. II, 1 от допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги е получено от ответницата, видно и от чл. 4 от договора за лизинг.

4

Страните са били обвързани от договор за мобилни услуги от 22.08.2018 г. за мобилен номер ... с избран абонамент „Тотал 30,99“ със срок на действие 24 месеца (до 22.08.2020 г.), както и от договор за лизинг към него от същата дата със срок на действие 23 месеца, по силата на който от ищеца е предоставено на ответницата мобилно устройство HONOR 10 64GB Dual Blue, а последната се е задължила да заплати 23 броя месечни лизингови вноски и една допълнителна, за да придобие правото на собственост върху устройството или в случай, че не го върне на лизингодателя в срок от един месец след изтичане срока на договора, всяка от които вноски е в размер 30,99 лева с ДДС. Мобилното устройство, посочено в т. 7 от договора за мобилни услуги е получено от ответницата, видно от чл. 4 от договора за лизинг.