Решение № 598 от 04.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500841 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ АД, чрез адв. Димитър Проданов от Адвокатска колегия – Варна, срещу решение № 568 от 19.03.2024 г. по гр. д. № 6997/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени всички предявени кумулативно съединени искове, както следва: 1) искът по чл. 76 ЗС на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ЕООД срещу

„ТРАНСФОРМЕР“ООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за осъждането им да предадат на насилствено отнетото на 29.04.2022 г. владение/на „хелио-турс“АД/ и държането /на „ТХ Русалка холидейз“ЕООД/ върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, с площ от 1299 кв.м.

,ведно с находящия се в него навес от 40 кв.м.и две караваннни места и 2) евентуалният иск по чл. 75 ЗС на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу „ТРАНСФОРМЕР“ООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за осъждането им да предадат отнетото на 29.04.2022 г. владение върху гореописания имот.

1

Въззивниците считат, че първоинстанционното решение е неправилно.

Изтъкват, че съдът е приел, че процесният имот е включен в актове за държавна собственост, а това означавало, че е включен и в активите на дружеството. Фактът на собствеността следвало да бъде взет предвид, доколкото в случая се касаело за упражняване на владение върху специфична територия, отредена от държавата за задоволяване на определени стопански цели, а именно къмпинг. Процесният имот бил неразделна част от единният Къмпинг „Каваци“. Твърди се, че е въззивниците са осъществявали съвладение върху процесния имот. Оспорват се изводите на съда, че договорът за наем на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД е прекратен. На основание чл. 236 ЗЗД договорът следвало да се счита продължен за неопределен срок при липса на противопоставяне на наемодателя. Развиват се подробни съображения, че дори да се приеме, че на процесната дата въззиваемите оправдано са искали да осигурят достъп до имота, за който имат титул за собственост, действията им са в противоречие с правните интереси на въззивниците, чието присъствие там датира много преди същата дата. Сочи се, че съдът не е обсъдил подробно и критично свидетелските показания. Така според въззивниците е логично лицето, което е на работа в къмпинга, да сигнализира на своите работодатели за случилото се, но показанията на свидетелите, ангажирани от възиваемите, са в обратен смисъл.

Освен това съдът следвало да счита свидетелите за заинтересовани, тъй като имали висящи дела с идентичен предмет с въззивниците. Същевременно в жалбата се изтъква, че показанията на свидетеля, доведен от въззивниците, са интерпретирани прекалено стеснително от съда. Излага се, че съдът е отделил прекалено малко внимание на доказателствата, че на посочената дата е имало навлизане на товарна техника в процесния имот, която е превозвала съоръжения, предназначени само и единствено за ограждане. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Трансформер“ООД, както и от „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД ,чрез процесуалните им представители .

В отговора си въззиваемият „Трансформер „ООД сочи, че твърденията за единен къмпинг са неотносими, тъй като процесният имот е самостоятелен.

Изтъква се, че представените от въззивниците актове за държавна 2 собственост не доказват включването на процесния имот в активите на преобразуването дружество, нито установяват владение върху същия имот.

Прави се подробен анализ на доказателствата по делото в подкрепа на извода, че въззиваемите осъществяват фактическа власт върху имота много преди процесната дата. Възразява се, че твърденията във въззивната жалба, че е налице съвладение между „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД и „ХЕЛИОТУР-С“ АД, са преклудирани. По повод договора за наем въззиваемите се присъединяват към доводите на съда, че съдоговорителите са изключили законовата възможност за мълчаливо продължаване на срока на договора, поради което към процесната дата „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД вече не е имало качеството на държател.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.Претендират се деловодни разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба и от „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, чрез адв. Десислава Миразчийска от Софийска адвокатска колегия. В него се излага, че съдът правилно е приел, че от събраните доказателства не се установява фактът на осъществено от „ХЕЛИОС-ТУР-С“ АД владение.

Изтъква се, че при владелческите искове не се изследва собствеността. От свидетелските показания се установявало, че владението върху процесния имот преди и към дата на твърдяното отнемане е осъществявано от собственика му. Приложените по делото договори за наем между ищцовите дружества нямало как да докажат наличието на държане или владение по отношение на който и да е имот, тъй като касаели облигационни отношения и не доказвали самия факт на владението или държането към определен момент. На следващо място, въззиваемият изтъква, че според свидетелите „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД нито е охранявало, нито е заграждало процесния имот. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно.

По допустимостта на решението съдът намира следното:

Въззивниците са подали съвместна въззивна жалба, но е ясно, че всеки 3 обжалва в частта, която се отнася до собствения му иск.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба се твърди, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е владяло процесния имот от 2000 г., по реда на масовата приватизация чрез приватизационна сделка между Министерството на икономиката и туризма и “Приват турист“ ООД като купувач на акциите на държавното тогава дружество Хелио-тур-с ЕАД.Междувременно ПК-Созопол през 2000г. със свое решение е възстановила имота на наследодателя на ответниците. Спорът за собственост е спечелен от ищеца с влезли в сила решения на БРС, БОС и ВКС. От 2000г. до сега имотът се е владеел само от ищеца. През 2013г.

“Хелио-тур-с“ ЕАД е отдал имота под наем на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, което дружество е държател на имота. Ищецът е собственик на имота по силата на съдебно решение, освен това го е владял повече от 20 години и е станал собственик и по давност. През 2022г. лицата, в полза на които е бил възстановен имотът, са продали на 1 “Трансформер“ ООД процесния имот, макар да са знаели, че той не е техен и никога да не са го владеели. На 29.04.2022 г. владението било отнето по насилствен начин от ответниците, които влезли в имота без уведомление, не по установения ред и започнали да го подготвят за ползване. Ответниците отН. владението както от първия ищец, който е собственик, така и от втория ищец, който е наемател на имота.

Владението, респ. държането на имота вече било отнето в периода от 2017г. до 2021г. от “Делта гард“ ООД и “Джи енд Джи-90“ ЕООД, но със съдебно решение по гр.дело № 9467/2020г. тези фирми са били осъдени да върнат имота на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. Твърди се още, че на 29.04.2022 г. държането на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, респ. владението на Хелио-турс ЕАД върху имота, е било отнето от ответниците, които влезли в имота без никакво уведомление и не по установения ред. Отнето било владението и върху навес с площ от 40 кв.м. и две караванни места. Нахлуването в имота станало с голям камион, целият натоварен с преградни платна, с които имотът бил заграден. В имота са нахлули и няколко автомобила с наети от „Трансформер“ ООД охранители на „Делта Гард“ ЕООД. Имотът е бил ограден с преградни платна, както и с колчета и владението на ищците било нарушено. Насилственото отнемане на владението се състои в това, че то 4 било извършено в присъствие на представители на ищците, въпреки съпротивата им, без участие на ДСИ и ЧСИ

Тезата на ответника „Трасформер „ООД е, че е собственик на имота по силата на покупко-продажба ,сключена през 2022 г.Владението му е било предадено преди сделката с надлежно подписан протокол ,като при предаването не е имало противопоставяне от трети лица.Счита ,че не е налице отнето владение по насилствен или скрит начин по смисъла на чл. 76 ЗС .С договор за охрана от 21.04.2022 г. е била възложена на „Делта гард“ЕООД физическата невъоръжена охрана ,като е била уведомена и полицията .От 23.04.22 г. до 29.04.22 г. охранителите не са сигнализирали за претенции или противопоставяне на трети лица по отношение на извършването на охрана на имота .

„ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД твърди, че не е отнемало владението/държането на ищците върху процесния имот на сочената от тях дата и не е установявало фактическа власт впоследствие.На 29.04.2022 г. първият ответник поставилоррада на имота и тогава представители на ищците извикали полиция ,но полицията установила ,че ответникът е собственик на имота и не е нарушил установения ред.

Предявени са главни искове по чл. 76, предл. 1 ЗС от владелеца и държателя и евентуален по чл. 75 ЗС от държателя.

Следва да се отбележи, че според практиката на ВКС е възможна различна правна квалификация при идентична фактическа обстановка, защото тя се извършва с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и заявения от него петитум (Определение № 1126/12.10.2009 г. по гр.д. № 1008/2009 г. на ВКС, I г.о.).

За да бъде уважен искът по чл. 75 ЗС, на доказване подлежат следните факти: 1) фактът на установеното от ищеца владение на недвижима вещ, продължило поне шест месеца, и 2) фактът на неправомерното му отнемане от ответника.

За да бъде уважен искът по чл. 76, предл. 1 ЗС, на доказване подлежат следните факти: 1) фактът на установеното от ищеца владение или държане на движима или недвижима вещ и 2) владението или държането да му е отнето от ответника чрез насилие.

5

Законът определя, че исковете по чл. 75 и 76 ЗС следва да бъдат предявени в шестмесечен срок от отнемането на владението. В случая това е изпълнено, тъй като се твърди, че отнемането е станало на 29.04.2022 г., а исковата молба е подадена на 28.10.2022 г. Дали действително е било налице такова отнемане е въпрос по същество.

От представения по делото АДС № 226 от 11.09.1996 г. (л. 16-18) на недвижим имот, намиращ се в землището на гр. Созопол , представляващ къмпинг „Каваците“ с площ от 217,40 дка, заедно със сгради, подробно описани в приложение към акта, се установява, че имотът е включен в капитала на „Хелио-тур-с“ ЕАД - гр. Созопол на основание решение за регистрация от 28.02.1995 г. По делото е представен и акт № 230 от 12.09.1996 г. за държавна собственост (л. 14-15) на недвижим имот ресторант Смокините, състоящ се от имоти, описани в акта. Приложен е и АДС №656 от 04.07.1994 г., с който са актувани подробно описани в Приложение (л.21-23 вкл.) към акта сгради към к/г „Каваците“. Представени са и сключени между „Хелиотур- с“ АД в качеството му на наемодател и „ТХ Русалка Холидейз” ЕООД като наемател договори за наем на къмпинг Каваците (л. 24-41 вкл.) Последният от тях е от 01.05.2016 г., със срок на действие 3 години от датата на подписването му, като в т. 1.2 на договора изрично е посочено, че действието му може да бъде продължено за същия период при взаимно съгласие на страните, а с анекс от 08.04.2019 г. към договор за наем от 01.05.2016 г. е уговорено между страните срокът на договора да е до 01.05.2020 г.

Видно от представения нотариален акт № 79, т. I, рег. № 863, дело № 73/22.02.2022 г. “Трансформер“ ООД е придобило от Б. Д. П. ,Г. Х. и Ж. Г. Ш. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Созопол с площ от 1299 кв. м., като продавачите са се легитимирали като собственици на имота с Решение № 121/16.03.2000 г. на ПК – Созопол (приложено по делото на л. 88) и протокол за въвод във владение №456 от 17.03.2000 г. (л. 90-91), както и НА за собственост върху НИ, възстановен по реда на ЗСПЗЗ №46 от 2000 г. и НА за дарение на НИ №131, том 1, рег. №1686, дело 3 №107 от 2017 г. Представен е и приемопредавателен протокол от 18.02.2022 г., видно от неоспореното съдържание на който Ж.Ш. е предал владението върху процесния ПИ с идентификатор 6