Определение № 270 от 14.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Велико Търново, 14.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500215 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.66, ал.2 ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Л. К. В. и Ф. К. В. срещу Определение № 1575/ 31.10.2023 г. по в.ч.гр. д. № 251/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустимо искането им за възстановяване срока за касационно обжалване на Определение № 619/ 02.05.2023 г. Жалбоподателите излагат, че са пропуснали указания от ВКС срок за отстраняване на нередовности от жалбата им с вх. № 5158/ 25.05.2023 г., тъй като не били уведомени за тях от упълномощения адв. Л. Ч. от АК – Плевен. Те имали постоянно местоживеене в чужбина, но от м.05.2023 г. адвокатът престанал да им дава информация по делото и не отговарял на обажданията им и те оттеглили пълномощията си от него. Поискали ВКС да им възстанови срока за отстраняване на нередовностите, но едва след 150 дни – на 11.03.2024 г. получили обжалваното пред настоящата инстанция определение. Молят съдът да отмени същото.

Насрещната страна е подала отговор на въззивната частна жалба със становище за нейната неоснователност. ОС – Плевен правилно приел, че искането за възстановяване на срока е недопустимо поради пропускане на срока по чл.64 ал.3 ГПК, в който то е можело да бъде заявено. Пълномощията на адв. Ч. били оттеглени на 02.10.2023 г., но към датата на получаване на разпореждането на съда за връщане на подадената частна касационна жалба той бил процесуален представител на жалбоподателите, при което извършеното връчване било надлежно и започнал да тече срока за обжалване на разпореждането, съответно за отправяне на искане за възстановяване на срока. Молят обжалваният акт да бъде потвърден.

1

Съдът в настоящия му състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на подаденото по реда на чл.66 ал.1 ГПК искане за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 619/ 02.05.2023 г., с което ОС – Плевен е оставил без уважение като неоснователна въззивната частна жалба на жалбоподателите срещу разпореждането на РС – Плевен за връщане на въззивната им жалба. Разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК предоставя на страните право да поискат възстановяване на пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства процесуален срок, което право те могат да упражнят в едноседмичен срок от съобщението за пропускането на срока. В случая е бил пропуснат срокът за отстраняване на нередовности от подадената от процесуалния представител на жалбоподателите адв. Л. Ч. частна касационна жалба вх. № 5017/ 22.05.2023 г. по описа на ВКС, допълнена с частната касационна жалба вх. № 5158/ 25.05.2023 г. по описа на ВКС, депозирана лично от жалбоподателите. Указания за отстраняване на нередовностите от двете жалби са дадени от ОС – Плевен в изпълнение на указанията на ВКС в Разпореждане № 1398/ 05.07.2023 г. Съобщението в тази насока е връчено на адв. Ч. на 17.07.2023 г. Същият не е изпълнил указанията на съда, поради което основната и допълнителната жалби са били върнати на основание чл.262, вр. с чл.275, ал.2 ГПК с Разпореждане № 432/ 01.08.2023 г., препис от което е връчен на адв. Ч. на 04.08.2023 г. Установява се, че едва на 03.10.2023 г. жалбоподателите са уведомили ОС – Плевен за оттегляне на пълномощията си от адв. Ч. – молба на л. 88 – 89 от делото, при което и съобщението с указанията за отстраняване на нередовности, и разпореждането за връщане са надлежно връчени на адв. Ч. в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1 ГПК. Той нито е поискал възстановяване на срока при посочване на извинителни причини за пропускането му, нито е депозирал частна жалба срещу разпореждането за връщане на частните касационни жалби. Молбата за възстановяване на срока е подадена от Л. К. В. и Ф. К. В. на 03.10.2023 г., като неправилно е била адресирана до ВКС, който я е препратил на ОС – Плевен по компетентност. Към момента на подаването й преклузивният срок по чл.66, ал.3 ГПК отдавна е бил изтекъл и Разпореждане № 432/ 01.08.2023 г. за връщане на частните касационни жалби е било влязло в сила, а вследствие на това е влязло в сила /на 14.08.2023 г./ и Определение № 619 от 02.05.2023 г.

По изложените съображения частната жалба на Л. К. В. и Ф. К. В. е неоснователна – Определение № 1575/ 31.10.2023 г. по в.ч.гр. д. № 251/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1575/ 31.10.2023 г. по в.ч.гр. д. № 251/ 2023 2 г. по описа на ОС – Плевен.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от нея на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3