Определение № 420 от 15.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. София, 15.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600547 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано е по подадена от адв. Б. М. от САК, защитник на обв. Й. Д.

М. жалба срещу определение рег. № 70/30.04.2025 г. на РС Самоков, постановено по ЧНД № 522/2024 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на РП Самоков от 25.10.2024 г. за частично прекратяване на ДП № 148/2023 г. по описа на ОСлО – СОП, пр. пр. № 960/2022 г. по описа на РП Самоков, водено срещу Й. Д. М. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, и делото е върнато на РП Самоков с указания за прилагане на закона.

В жалбата се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд, като бъде уважена подадената срещу постановлението жалба, съобразно изложените в нея доводи и искания, или изменение на основанията за прекратяване, или потвърждаване на постановлението.

Сочи се, че при подадената срещу постановлението жалба от обвиняем единственото, което може да направи РС Самоков е да облекчи неговото положение или да го остави същото, респ. да намери, че обвиняемият няма право на жалба, но не и да се произнася по избрания от районния съд начин, с който е влошено положението на обвиняемия.

1

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите в жалбата и се запозна, както с атакувания съдебен акт, така и с постановлението за прекратяване и с материалите по досъдебното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК и от лице, което разполага с право на такава, а по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство е започнало на 14.11.2022 г. за това, че през месец октомври 2021 г. във вилна зона „Щ.г.“, общ. Самоков противозаконно е присвоена чужда движима веща – тренажор тип „Колело“, собственост на С.Д.Х. която е владяна на основание уговорка за ползване – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

На 15.05.2024 г. Й. М. е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 25.10.2024 г. с постановление на прокурор от РП Самоков на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено частично воденото срещу Й.

М. досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – поради недоказаност на обвинението.

Срещу постановлението е подадена жалба от защитника на обвиняемия Й. М. – адв. Б. М. от САК, с искане за изменение на основанието за прекратяване на досъдебното производство – вместо по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК (недоказаност на обвинението) да се приема основанието по чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, пр. 1 или пр. 2 от НПК (деянието не е извършено или не съставлява престъпление).

В контролираното определение районният съд е направил собствен анализ на доказателствата по делото и е счел прокурорските изводи за недоказаност на обвинението за необосновани и изолирани от тези доказателства. Съдът е приел, че отричането от страна на обвиняемия да е получавал изобщо процесния велоергометър представлява защитна версия.

Съдът е намерил, че прокурорът е игнорирал данните от показанията на пострадалия Христов, не е обсъдил в цялост наличните по делото противоречия в доказателствената съвкупност и в акта си не е дал отговор на релевантни за случая въпроси – получил ли е обвиняемият инкриминираната 2 вещ, имал ли е фактическа власт върху нея и осъществил ли е присвоителни действия. Съдът е посочил, че в настоящото производство няма приложение забраната за влошаване положението на обвиняемото лице, а и по делото няма данни за връчване на постановлението на пострадалото лице и по отношение на него не е започнал да тече срокът по чл. 243, ал. 4 от НПК. С тези аргументи съдът отменил обжалваното постановление и върнал делото на прокурора за продължаване на разследването.

Контролираният съдебен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Това е така по следните съображения:

В материалите по делото не се съдържат данни постановлението на прокурора от 25.10.2024 г. за частично прекратяване на досъдебното производство, водено срещу Й. М. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК да е било връчено на пострадалото юридическо лице „Кларвис“ ЕООД, представлявано от неговия управител (според приложената фактура за закупуване на инкриминираната вещ). Преди да се занимае по същество с подадената срещу постановлението жалба от защитника на обвиняемия, съдът е бил длъжен да изследва въпроса изтекъл ли е предвиденият в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК срок и за пострадалото лице, и в зависимост от това обстоятелство да разгледа жалбата по същество, или да върне делото на прокурора за връчване на постановлението, с оглед гарантиране правото на жалба на пострадалото лице.

Поначало, досъдебното производство следва да бъде изпращано в съда едва след изтичане на срока по чл. 234, ал. 4 от НПК за всички посочени в разпоредбата лица. Вложеният от законодателя смисъл е в това подадените срещу прокурорския акт жалби да бъдат разгледани в едно производство, поради което несподеляемо е разбирането на районния съд, че в случая връчването на постановлението на пострадалото лице е без значение за произнасянето по жалбата на защитника.

Следователно, с разглеждането на жалбата по същество районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. В случай на необходимост, при новото разглеждане на жалбата следва да бъде съобразена забраната reformatio in pejus, която - противно на изразеното в контролирания 3 съдебен акт становище, несъмнено има приложение и в производството по реда на чл. 234 от НПК. Вярно е, че поначало в това производство съдът е задължен да провери изцяло законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт, но това правомощие има своите предели, тъй като съдът не би могъл служебно да отмени атакувания акт в разрез с интересите на самия обжалвал, в случай, че обвиняемият или пострадалото лице не са оспорили пред него самото прекратяване.

С тези съображения, определението на РС Самоков, с което е отменено постановление на РП Самоков от 25.10.2024 г. за частично прекратяване на ДП № 148/2023 г. по описа на ОСлО – СОП, пр. пр. № 960/2022 г. по описа на РП Самоков, водено срещу Й. Д. М. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, и делото е върнато на РП Самоков с указания за прилагане на закона, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд.

На основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение рег. № 70/30.04.2025 г. на РС Самоков, постановено по ЧНД № 522/2024 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на РП Самоков от 25.10.2024 г. за частично прекратяване на ДП № 148/2023 г. по описа на ОСлО – СОП, пр. пр. № 960/2022 г. по описа на РП Самоков, водено срещу Й. Д. М. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, и делото е върнато на РП Самоков с указания за прилагане на закона.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на РС Самоков.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4