Решение № 909 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113034 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 111850/29.10.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от Й. А. Т., ЕГН **********, с адрес: с. З., ул. „****“ № **, със съдебен адрес: гр. П., бул. „****“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв. С. Н. от АК – *****, против „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която е предявен иск за осъждане на ответника „Стик - Кредит“ АД да заплати на ищеца Й. А. Т. сумата в размер на 164,40 лв. - недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ******/20.10.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № ******/20.10.2023 г., по силата на който ответникът „Стик - Кредит“ АД, в качеството на кредитор, предоставил на ищеца Й. А. Т., като кредитополучател, сумата в размер на 950,00 лв., при годишен лихвен процент от 27,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 30,60 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 178,59 лв. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.08.2024 г. Сочи се, че съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Договора кредитът, същият следвало бъде обезпечен в срок до три дни от сключването 1 му, като кредитополучателят осигури поръчител и/или банкова гаранция.

Третото лице – поръчител и банковата гаранция следвало да отговаря на изисквания, посочени в Общите условия (ОУ) и се одобрявали единствено по преценка на кредитора, а в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, същият дължал на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е изпълнено задължениета за предоставяне на обезпечение. В погасителния план по договора, неустойката била изчислена по вноски от 20.11.2023 г. до 20.08.2024 г. Поддържа, че при сключване на договора не са спазени императивни разпоредби от ЗЗД, което водило до недействителност на отделни клаузи от договора и по-конкретно – клаузата на чл. 27 от Договора. Акцентира върху обстоятелството, че клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции.

Макар да е предвидена като неустойка за непредоставяне на едно от посочените обезпечения в Договора и общите условия към него, сумите за неустойка били предварително отчетени в падежните вноски суми и реално представлявали договорна възнаградигелна лихва. Според ищеца, изискванията за предоставяне на обезпечение са неосъществими за кредитополучателя, с което кредиторът целял да се обогати. Сочи, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, водеща до значително неравновесие между договорените права на страните и облагодетелстваща недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Поддържа, че клаузата не е индивидуално договорена, поради което същата била нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, била недействителна и поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че в процесния случай е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока. Счита, че поради недействителността на договора, се дължи връщане на чистата стойност на кредита. Твърди, че клаузата за неустойка в процесния Договор за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ГПК.

Ищецът твърди, че е погасявал суми по процесния договор, както следва: на 10.11.2023 г. – 179,00 лв., на 15.12.2023 г. – 179,00 лв., на 27.02.2024 г. – 179,00 лв., на 29.02.2024 г. – 179,00 лв., на 26.04.2024 г. – 179,00 лв., на 29.05.2024 г. – 179,00 лв. и на 26.06.2024 г. – 190,00 лв. Общият размер на плащанията, извършени от него към момента на предявяване на иска бил 1264,00 лв. Сочи, че сумата в размер на 164,40 лв. е недължимо платена, тъй като е надплатена над чистата стойност на кредита. За тази сума се твърди, че подлежи на възстановяване на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Стик - Кредит“ АД, в който излага съображения за 2 неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищецът упражнява правото си на иск при условията на злоупотреба с право, тъй като е депозирал пред Районен съд шест напълно идентични искови молба, които се отнасяли до различни договори за кредит, но се оспорвала една и съща клауза от тях – неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че процесният договор е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен договорът. Поддържа, че с оспорената клауза за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на ГПР били спазени всички изисквания на ЗПК. Ответникът поддържа, че не са налице нарушения на изискванията на Закона за потребителския кредит – размерът на ГПР бил ясно посочен в договора, а потребителят бил наясно, че в ГПР не е включена неустойката, дължима при непредоставяне на обезпечение.

Оспорват се и твърденията на ищеца, че процесната клауза е неравноправна.

Твърди се, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора и при всички възможни хипотези, а параметрите на договора са индивидуално уговорени с потребителя. В този смисъл се оспорват и твърденията в исковата молба за наличие на заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че оспорената неустойка е действителна, тъй като била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си обезпечение. Освен това се посочва, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получил информация със Стандартния европейски формуляр. Според ответника, не била налице неравноправност по ЗЗП, тъй като клаузите по договора били уговорени индивидуално с потребителя, били ясно и точно описани. Сочи се, че между страните били сключени шест идентични договора и в контекста на трайните отношения между страните се твърди, че не би могло да се приеме липса на индивидуално договаряне с кредитополучателя, доколкото същият се запознавал многократно с клаузите на договора и всеки път е имал възможност да не се задължава по тях. Признава плащането на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя било налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от адв. С.

Н. – пълномощник на ищеца, с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Стик - Кредит“ АД, редовно 3 призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ответното дружество, чрез пълномощника му Адвокатско дружество „Н., У.

М.“, представлявано от адв. М. от САК, в която изрично се сочи, че ответникът не оспорва, а признава получаването на процесната сума в размер на 164,40 лв. по разглеждания кредит, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 164,40 лв. на ответното дружество.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .

При доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 164,40 лв. е заплатена на валидно правно основание.

Страните по делото не спорят и съдът с доклада, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че между ищеца Й. А. Т. и ответника „Стик - Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ******/20.10.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 950,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца, че между тях е постигната договореност съобразно чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Договора, че задължението по Договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца се дължи заплащането на неустойка, съгласно чл. 27 от Договора за потребителски кредит, както и че дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита не е включена в размера на ГПР по процесния Договор за потребителски кредит.

4

Сключването на процесния контракт се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******/20.10.2023 г., видно от който между „Стик - Кредит“ АД, като кредитор и Й. А. Т., като кредитополучател/потребител, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на ищеца е предоставена сума в размер на 950,00 лв., за срок от 10 месеца, при лихвен процент от 27,00 % и ГПР от 30,60 %. Общата сума, дължима от потребителя, е посочена в размер на 1089,31 лв.

Според чл. 1, ал. 9 от Договора страните са се уговорили кредитът да бъде обезпечен с поръчителство или банкова гаранция.

Съгласно чл. 17 от Договора, в тридневен срок от подписването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение, а именно: физическо лице - поръчител или банкова гаранция, които трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора. Посочено е, че одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Според глава VIII, чл. 20, ал. 1 от приложимите към Договора за кредит Общи условия поръчителят следва да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания, а именно: да е дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит; да е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; да има минимален осигурителен доход от 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последен работодател от минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на „Стик - Кредит“ АД и да представи служебна бележка от работодател за получавано трудово възнаграждение за период от 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.