Решение № 4670 от 26.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4670 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330109549 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата С. М. Д. - Х. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата 546, 55 лева, представляваща платена без основание от нея на ответника неустойка по чл.12, ал.4 от сключения между страните на ******************г. в гр. П. Индивидуален договор за заем Код: *********, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Моят кредит” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между тях на ********************г. в гр. П. е бил сключен Индивидуален договор за заем Код: *********, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на 357, 90 евро, със срок на заема 42 седмици, платими на 21 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 20, 08 евро, като в чл.12, ал.1 – ал.3 от Договора страните са се съгласили Договорът да бъде 1 обезпечен в 3-дневен срок от сключването му с действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на ответника за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, а в чл.12, ал.4 – че за неизпълнение на задължението на ищцата в посочения член, тя ще дължи на ответника неустойка в размер на 302, 57 евро.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и от представената от самия ответник Справка за платените от ищцата суми по Договора, С.

Д. - Х. е заплатила на ответника към *******************г. следните задължения по Договора: главница в размер общо на 700 лева, лихва в размер общо на 124, 69 лева, и неустойка в размер общо на 591, 75 лева, както и такси в размер общо на 70 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради оскъпяването на ГПР по Договора над 50% спрямо получената от ищцата в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на 302, 57 евро и платената от нея неустойка в размер на 591, 75 лева по чл.12, ал.4 от Договора, противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания, а платената от ищцата неустойка в размер на 591, 75 лева се явява платена без основание и подлежи на възстановяване от ответника, поради което – доколкото претендираният от ищцата размер на неоснователно платената от нея неустойка дори е по-нисък от действително платения, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – като съдът намира, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, цената на уважения иск и Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз, а оттук - че направеното от ответника възражение за прекомерност на така определеното възнаграждение на адв. Н. е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Моят Кредит” ЕООД, ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Възраждане“, бул. ”Александър Стамболийски” № 55, ет.3, представлявано от ********************* С. И. А., със съдебен адрес: гр. С., ул.

2

„*****************“ № **, адв. Д. П., ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. Д., ЕГН **********, от гр.

П., бул. „******************“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “***************” № **** - ****************, адв. С. Н., СУМАТА 546, 55 лева, представляваща платена без основание от ищцата на ответника неустойка по чл.12, ал.4 от сключения между страните на *********************г. в гр. П. Индивидуален договор за заем Код: ********, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “******************” № *** - **********, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3