Решение № 890 от 31.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500718 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-Варна е образувано п о депозирана от Е. Б. Ермеев, ЕГН **********, от гр. Варна, ЖК „Чайка“ бл.51 ап.13, въззивна жалба срещу Решение №3492/31.10.2023г. по гр.д. №10932/22г. по описа на РС-Варна, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата М.Е. Е., роден на 05.10.2018г., в гр. Москва, Руска Федерация, ЕГН ********** и Л.Е. Е., роден на 10.08.2021г. в гр. Варна, Република България, ЕГН ********** на майката В. В. Е., родена на 09.12.1985г., гражданин на Руската федерация, ЛНЧ ***, както и е определено местоживеенето на децата при нея, определен е на бащата Е. Б. Е., режим на лични отношения с децата М.Е. Е. и Л.Е. Е., както следва: 1. Ако децата пребивават в Руската Федерация - всяка година в гр. Варна, България за два месеца през лятото в периода от 01.06. до 31.07. - всяка нечетна година в гр. Варна, България за периода от 20 декември до 3 януари, а ако децата са на училище от деня следващ последния учебен ден преди Коледните празници до 03 януари на следващата година, като е задължен бащата Е. Б. Е., ЕГН ********** да закупува самолетните билети в двете посоки за децата и майката или упълномощено от майката лице, да осигуряване паричните средства за разходите за нощуването на децата, майката или упълномощеното от майката лице; задължена е майката В. В. Е., ЛНЧ *** да осигури пристигането и заминаването на децата до и от града в който пребивават респ. от и до гр. Варна, като ги придружава лично при пътуването или децата бъдат придружавани от лице упълномощено от нея при пътуването. - чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка: всяка сряда между 19.00-20.00 ч. московско време; всяка нечетна седмица от годината / седмицата 01- 07.01.2024 г. е нечетна/ в събота от 18.00ч.-20.00 ч. московско време; всяка четна седмица от годината в неделя от 10.00 ч.-12.00 ч. московско време 2. Ако децата пребивават в Република България - всяка нечетна седмица от месеца – от петък от 17.00 ч. или след приключване на учебните им занимания до 18.00 ч. в неделя с преспиване при бащата; -всяко лято два пъти по 15 дни / 1 общо 30 дни/ в периода от 01.07. до 31.08.; -всяка нечетна година за Коледните празници от 10.00 ч. на 24.12 до 18.00 ч. на 27.12; -всяка четна година на Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31.12 до 18.00 ч. на 02.01.; -Всяка четна година за Великденските празници от 10.00 ч. Велика събота до 18.00 ч. на Светли понеделник; -всяка нечетна година за рождения ден на децата / 05.10- М. и 10.08.- Л./ от 14.00 ч. до 18.00 ч., а ако е учебен ден в периода от 14.00-18.00 ч. в първия неучебен ден, независимо от режима по останалите точки; -всяка година на рождения ден на бащата -27.10, децата ще са с бащата от 10.00 ч. до 20.00 ч. независимо от режима по останалите точки; както и е осъден бащата Е. Б. Е., ЕГН ********** да заплаща полза на всяко от двете деца М.Е. Е., роден на 05.10.2018г., и Л.Е. Е., роден на 10.08.2021г., месечна издръжка в размер на по 500,00 лева, считано от 12.08.2022г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на производствените правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че родителският капацитет на майката и бащата е еднакъв. Сочи, че този неверен извод е направен при липса на достатъчно доказателства, че майката има добър родителски капацитет. Сочи се, че бащата е по-добрият родител- осигурил е нормални материалнобитови условия за отглеждане на децата, съобразил е местоработата и работното си време с отглеждане на децата, а майката нарушава грубо режима на лични отношения. Твърди се, че с поведението си- извеждайки децата в Руската федерация, майката е засегнала интересите на децата, създала е предпоставки за нарушаване на емоционалната им връзка с бащата и за формиране на синдром на родителско отчуждение. Лишавайки децата от физически контакт с бащата, майката е ограничила емоционалната им връзка и е направила режимът непълноценен. Твърди се, че промяната на местоживеенето на децата от гр. Варна в гр.

Москва е умишлена и ответницата е целяла именно ограничаване на правата на бащата, знаейки, че същият не може да ги последва в Русия. Този извод се налага, като се съобрази, че майката е отвела децата непосредствено след издаване на Указа на президента на Руската федерация за частична мобилизация от 21.09.2022г. Знаейки отрицателната оповестена реакция на въззивника, майката е била убедена в невъзможността бащата да ги последва в Русия, където най-малкото го е очаквала мобилизация. Излага, че отвеждането на децата в опасен регион, не е в техен интерес. Твърди се, че ответницата и понастоящем не насърчава контакта между бащата и децата. Излага се в жалбата, че съдът не е събрал доказателства за условията, при които се отглеждат децата при майката, а горното е необходимо за преценка дали е защитен техния интерес. Сочи, че не е изследвано в цялост и емоционалното и психическото състояние на майката. Оспорва се изготвената експертиза, тъй като същата е изготвена по електронен път, без вещите лица да са имали преки впечатления от майката. В този ред на мисли, се твърди, че експертизата е необективна и неточна. Твърди се, че е непълна, тъй като не е изследвано отношението между бащата и децата, както и между майката и голямото дете.

Твърди, че режимът на лични отношения е определен неправилно, като не е съобразено, че бащата може много по-често да пътува и да се среща с децата си. Неправилно е определен и месечния доход на бащата и издръжката, която може да заплаща.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето им, като на майката бъде определен обичайният режим на лични отношения в присъствието на бащата, както и да бъде осъдена да заплаща минималната регламентирана издръжка. Впоследствие е доуточнено с допълнителна молба как и къде следва да бъде осъществяван режимът на лични отношения с майката, както и че същата ще има право да взема децата в РФ, като разходите са за сметка на бащата. В евентуалност се иска, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, на бащата да бъде определен режим на лични отношения в зависимост от местоживеенето на деца- или в РФ, или в България, респективно режимът да се осъществява извън пределите на България или в нея. Разходите за пътуванията отново ще са за сметка на бащата.

2

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. Валеревна Е. чрез процесуален представител адв. С., с който въззивната жалба се оспорва. Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно, а оплакванията във въззивната жалба- неоснователни. Моли решението да бъде потвърдено и й бъдат присъдени разноски.

Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по депозираната жалба.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът Е. Е. излага пред ВРС, че той и ответницата В. Е. са руски граждани, като той е със статут на постоянно местопребиваващ в България, гр. Варна от 2019 г., а съпругата му е със статут на продължително пребиваваща. Сочи се, на 21.04.2018 г. в гр. Москва, Русия са сключили граждански брак, от който имат две родени деца М.Е. Е., роден на 10.10.2018 г. в гр. Москва и Л.Е. Е., роден на 10.08.2021 г. в гр. Варна. Излага, че до раждането на второто им дете отношенията им са били основани на разбирателство и безпроблемни, но след това ответницата започнала да избухва по незначинителни поводи, да крещи без повод на него и децата, да става още по-агресивна при опит да я успокои, да изпада в истерия и да заплашва ищеца със самоубийство. Сочи, че той е задоволявал финансовите нужни на семейството, като съпругата не е работила след сключването на брака им. За да се чувства по-пълноценна В., й предложил да започне работа, а предимно той да се грижи за децата, което било прието с избухване от нейна страна и погрешно възприето, че причина за това е нежеланието на съпруга да се грижи финансово за семейството. Сочи, че на 05.08.2022 г. без предупреждение ответницата напуснала семейното жилище с двете деца, за което сигнализирал МВР и Консулската служба на Русия в България и започнал да ги издирва, докато на 09.08.2022 г. не получил книжа от РС-Варна за образувано срещу него от ответницата производство за защита по ЗЗДН / гр.д. 10570/2022 г. по описа на ВРС, 20 състав/. Твърди, че депресивното състояние на ответницата, внезапното напускане на жилището, неверните твърдения в молбата й по ЗЗДН, споделяни от нея обстоятелства по търсена в Русия психологична и психиатрична помощ и фактът, че преди сключване на брака е сменила личното си име от „Т.“ на „В.“, го карат да допуска, че ответницата има психично заболяване. Излага, че ответницата е без постоянни доходи, без близки роднини в България, които да й помагат с отглеждането на децата, поради което счита, че ще предприеме действия по отвеждане на децата в Русия. Предявил е обективно съединени искове за предоставяне на него упражняването на родителските права спрямо децата М.Е. Е., роден на 10.10.2018 г. в гр. Москва и Л.Е. Е., роден на 10.08.2021 г. в гр.

Варна, както и за определяне местоживеенето на децата при бащата, за определяне на майката В. В. Е. обичайния режим на лични отношения с децата, но в присъствие на ищеца, както и за осъждане на ответницата В. В. Е. да изплаща на децата М. и Л. минимално регламентираната издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от 3 ответницата В. Е.. Последната оспорва исковете и изложените от ищеца обстоятелства.

Твърди, че е подлагана на системно домашно насилие от ищеца – психическо- същият я заплашвал, че ще й отнеме децата, ще я унищожи, ако се обади на полиция, че ще я изгони от семейното им жилище без вещи и пари, обиждал я, унижавал я; физическо - хващане на ръцете и силно стискане, силно стискане на устата, блъскал я върху легло, държана е против волята й в жилището им; вземал личния й телефон за 2 седмици; икономическо насилие- не й давал пари за храна, дрехи, нейни и на децата нужди, сексуално насилие. Твърди, че ищецът е упражнявал насилие и над децата, доколкото всички актове на насилие спрямо нея са извършвани пред децата. Сочи, че е подала молба за защита по ЗЗДН и в нейна поза е издадена заповед за незабавна защита. Поддържа, че ищецът е дезинтересиран от развитието и отглеждането на децата- не им отделя време и внимание, няма изградена емоционална връзка с тях. Проявявал внимание към по-големия им син, като инцидентно го водел да играе на детска площадка. Сочи, че изцяло тя е полага грижи за децата, както и че в Руската Федерация е финансово и материално осигурена – с жилище и месторабота, децата говорят руски и могат да посещават учебно заведение там.

В срока за отговор ответницата Е. е предявила насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на нея, за определяне местоживеенето им при майката, както и за определяне на следния режим на личен контакт между децата и бащата а/ако децата и майката живеят на територията на Република България - бащата да взема децата и да ги връща на адреса на майката всяка сряда от месеца от 17.00 до 20.00 часа и всяка събота от месеца от 10.00 до 20 часа; два пъти по десет дни през месеците юли и август по договорка между страните с преспиване; на всяка четна календарна година от 10.00 часа на 24.12 до 17.00 часа на 02.01; на всяка нечетна календарна година от 10.00 часа на първия ден на великденските празници до 17.00 часа на последния ден; на всички нечетни рождени дни на децата от 10.00 часа до 17.00 часа и на всички рождени дни на бащата от 10.00 часа до 17.00 часа; б/ако децата и майката живеят на територията на Руската Федерация - бащата ще осъществява режим на лични контакти с децата два месеца през лятото, считано от 1 юни до 31 юли, както и всяка нечетна година по Коледните и Новогодишните празници - от 23 декември до 3 януари, като бащата ще закупува двупосочни самолетни билети за майката и децата за всички пътувания на децата и тяхната майка, както и ще осигурява квартира, в която майката ще пребивава на територията на РБългария в периода на изпълнение на режима на лични отношения между бащата и децата до отпътуването им обратно в Руска Федерация; бащата да има право да провежда аудио и видеоконферентна връзка с децата два пъти всяка седмица - в дните сряда и събота за време от половин астрономически час, като връзката да се провежда от 18.30 часа локално време за Русия на съответния ден. Предявила е искове бащата да бъде осъден да заплаща на всяко от децата, чрез майка им сумата от 800 лв.- месечна издръжка, считано от 12.08.2022 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Иска се допускане на предварително изпълнение на решението. В насрещния иск се излагат всички твърдения, на които се основава отговора на исковата молба.