Решение № 293 от 05.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Перник, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720102198 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на В. П. Д., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му – адв. Р.Б. против „Въглища Перник“ ООД, с ЕИК:

113057835, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, кв. Средец, Бела вода, с която след уточнения в писмена молба от 02.09.2021 г. и изменение на исковите претенции по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, заявено и прието с протоколно определение в открито съдебно заседание на 11.10.2021 г., се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ 1188.24 лева /главница/ – неплатено нетно трудово възнаграждение за м.ноември 2020 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 44.89 лева за периода от 25.12.2020 г. до 11.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 2/ 227.44 лева /главница/ –неплатено нетно трудово възнаграждение за отработени пет дни от м.декември 2020 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 6.70 лева за периода от 25.01.2021 г. до 11.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 3/ 997.79 лева /главница/ – неплатено нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. – 15 дни, ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 27.72 лева за периода от 01.02.2021 г. до 11.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 4/ 9312.66 лева – неплатено обезщетение в размер на 6 месечни брутни работни заплати, дължими поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника 1 след 10 години работа при ответника, ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 258.69 лева за периода от 01.02.2021 г. до 11.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника до 18.12.2020 г. като заемал длъжността „багерист“. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ със Заповед № 1853/18.12.2020 г., връчена на работника – поради придобиване от последния на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Независимо от прекратяването на трудовото правоотношение работодателят така и не заплатил на ищеца трудово възнаграждение за м. ноември и за отработени дни от м. декември 2020 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни. Не било заплатено на ищеца и обезщетение в размер на 6 заплати поради придобиване право на пенсия след 10 години работа при ответника. Излагат се подробни твърдения, че върху неплатените суми се дължи и обезщетение за забава от съответни подробно посочени дати.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: копие от Заповед № 1853/18.12.2020 г., трудов договор № 695/01.07.2010 г. и удостоверение № 2014 от 15.04.2021 г. Иска се допускане на съдебно счетоводна експертиза. В хода на производството по делото са представени: копие от трудови книжки, разпореждане № ********** от 08.02.2021 г. На ТП на НОИ гр. Перник за отпускане /изменение на пенсия/.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Въглища Перник“ ООД – чрез процесуалния му представител – адв. Хорозов, е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.

В тази връзка на първо място се твърди, че ищецът не представял доказателства да е работил през м. декември 2020 г.

По отношение обезщетението от 6 заплати за прослужени 10 години при работодателя се излагат подробни доводи, че същото било от рода на „гратификационните“ плащания и работникът имал право на същото като благодарност на работодателя за продължителна служба. Същото обаче се полагало само еднократно и то при поне 10 години стаж при работодателя. В тази връзка се оспорва твърдението на ищеца, че същият е работил 10 години при ответника. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, както се и поддържа, че нямало данни дали ищецът не е получил такова обезщетение от друг работодател. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Не се възразява срещу допускането на експертиза. Претендират се разноски.

В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Счита исковете за доказани по основание и размер. Поддържа, 2 че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, както и че преди това е работил в продължение на повече от 10 години при ответника и при друг работодател това обезщетение не е ползвано.

Процесуален представител на ответната страна не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован. От същия е депозирано писмено становище, с което се поддържа отговора на исковата молба като се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от трудов договор № 695/01.07.2010 г. се установява, че ищецът е бил нает на 01.07.2010 г. по трудово правоотношение при ответника на длъжността „багерист“ с код по НКПД 8334. Същото е прекратено със заповед № 1853/18.12.2020 г. , подписана от управителя на ответното дружество Н.М.К. и връчена на ищеца.

Видно от цитираната заповед

№

1853/18.12.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 18.12.2020 г., поради причина – придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка и съгласно заповедта на работника следвало да се изплатят обезщетения – по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 2020 г. – 15 дни. Независимо от връчването на заповедта обаче страните не спорят, че на ищеца не са заплатени посочените обезщетения.

Видно от копия от трудова книжка на В. П. Д., неоспорено от ответника, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 18.12.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Съгласно правоъгълен печат в трудовата книжка на ищеца, поставен от ответника и неоспорен от него, работникът е прослужил при дружеството 10 години, 5 месеца и 17 дни в периода от 01.07.2010 г. до 18.12.2020 г. В посочения печат има подпис на управителя и счетоводителя на дружеството, като е поставен и кръгъл печат на ответника.

От представените разпореждания от ТП на НОИ Перник се установява, че на ищеца В.Д. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.12.2020 г.

По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно счетоводна експертиза /ССчетЕ/. Съгласно същото начисленото и неизплатено нетно трудово възнаграждение на В. П. Д. за м. ноември 2020г е в размер на 1188,24 лева с договорена дата на плащане 25.12.2020г. Лихвата за забава, изчислена за неплатеното възнаграждение за м. 11.2020г е в размер на 44,89 лева за периода от 25.12.2020 г до 11.05.2021 г . или общо 1233,13 лева. От своя страна начисленото и неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за м. декември 2020 г е в размер на 227,44 лева с договорена дата на плащане 25.01.2021 г. Лихвата за забава, изчислена за неплатеното възнаграждение за м. 12.2021 г е в размер на 6,70 лева за периода от 25.01.2021 г до 11.05.2021 г . или общо 234,14 лева.

3

На следващо място, видно от експертизата, неплатеното обезщетение на ищеца по чл. 222 ал. 3 от КТ е в размер на 9312,66 лева, а лихвата за забава върху същото е в размер на 258,69 лева за периода от 01.02.2021 г до 11.05.2021 г. или общо 9571,35 лева.

На ищеца не е заплатено и определеното му обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни, което е в размер на 997,79 лева, с лихва за забава в размер на 27,72 лева за периода от 01.02.2021 г до 11,05.2021г. или общо 1025,51 лева.

На последно място съгласно експертизата ищецът е придобил необходимия осигурителен стаж и възраст за упражняване правото на пенсия.

От своя страна В. П. Д. е работил при ответното дружество през последните 10 години от трудовия му стаж.

В съдебно заседание вещото лице дава разяснение, че е посетило счетоводството на ответника и е извършило проверка във ведомости за заплати на служителите.

Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по делото, като никоя от страните не се е възползвала от правото си да постави допълнителни въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание по чл. 128 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ, като са заявени претенции и за обезщетения за забава – с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период и размера на трудовото си трудово възнаграждение помесечно през същия, както и фактът на придобиване на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Ищецът следва да докаже, че за последните 20 години е работил поне 10 години при ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на дължимото се трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на договора, както и обезщетение за 10 години работа, последвани от придобиване на право на осигурителен стаж и възраст.

Ответникът следва да установи, че ищецът е получил обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1, т. 3 от КТ от друг работодател или от него щом твърди такъв положителен факт.

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявените искове за допустими, като в тази връзка липсват наведени възражения и от страна на ответника.

По основателността:

Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят е длъжен в съответните 4 срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В настоящия случай между страните не се спори, че ищецът е бил нает на 01.07.2010 г. по трудово правоотношение при ответника на длъжността „багерист“, което е прекратено със заповед № 1853/18.12.2020 г. Съгласно последната трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 18.12.2020 г., поради причина – придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка и съгласно заповедта на работника следвало да се изплатят обезщетения – по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 2020 г. – 15 дни.

От приетата по делото експертиза се установява, че за м. ноември на ищеца е начислено като трудово възнаграждение сумата от 1188,24 лева на дата 25.12.2020 г., която сума обаче не е заплатена. За м. декември ищецът не е отработил пълен месец, поради което му е начислено възнаграждение в размер на 227,44 лева съобразно реално положените дни труд с договорена дата на плащане 25.01.2021 г. В тази връзка и предявените искове с правно основание по чл. 128 от КТ са основателни в пълен размер като ответникът не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че ищецът не е работил през м. декември.