Решение № 120 от 29.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Русе, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

Ралица Герасимова

Велизар Бойчев при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Д. Анг. Н. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600379 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №17 от 16.02.2026 г. по н.о.х.д. №794/2025 г., РРС, НО, 9-ти наказателен състав признал подс. Й. К. Х. за виновна в това, че през периода 07.10.2014 г. - 31.12.2020 г. в град Русе, чрез използване пред служители на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе на документи с невярно съдържание:

- Удостоверение образец УП-30 № Б-91-835/22.10.1991г., за положен осигурителен стаж, издаден на името на Й. К. Х. от ТПК „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София, удостоверяващо неверни обстоятелства, че е работила в ТПК „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София на длъжност „Мияч на механична машина в стъкларски цех“ през периода от време - 01.08.1976г., до 31.12.1988г.;

- Удостоверение Образец УП-2 № Б-91-836/22.10.1991г., за осигурителен доход, издаден на името на Й. К. Х. от ТПК „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София, удостоверяващо неверни обстоятелства, че в периода от 01.01.1982г., до 31.12.1984г., като „Мияч на механична машина в стъкларски цех“ в TПK „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София, е получила брутно трудово възнаграждение, в размер на 28 519 85 лева;

- Удостоверение образец УП-30 № ПИ-279/17.08.1998г., за положен осигурителен стаж, издадено на името на Й. К. Х. от „Памукотекс – инженеринг“ ООД - София, удостоверяващо неверни обстоятелства, че е работила в „Памукотекс-инженеринг“ ООД 1 София, на длъжност „Перач-работник в багрилна кухня“, през периода от време - 04.01.1989 г., до 31.12.1993 г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума за лична пенсия, в общ размер на 36 925, 54 лева, собственост на Национален осигурителен институт - София, с намерение да я присвои, поради и което, и на основание чл. 212, ал. 1 НК и чл. 54 НК я осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от пет години.

Възложил възпитателната работа по отношение на условно осъдената, на полицейски инспектор от ОДМВР по местоживеенето на лицето.

РРС се произнесъл и осъдил подс. Й. К. Х. да заплати на Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 18 879,73 евро (осемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и девет евро и 73 евроцента) - главница, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 212, ал. 1 НК, за което е предадена на съд подсъдимата имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Подс. Й. К. Х. била осъдена и да заплати на Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата от 345,12 евро (триста четиридесет и пет евро и 12 евроцента), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка с предявения граждански иск.

РРС осъдил и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимата Й. К. Х. (със снета самоличност) да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР – Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 576,23 евро (петстотин седемдесет и шест евро и 23 евроцента), както и държавна такса в размер на 2,56 евро (две евро и 56 евроцента), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимата Й. К. Х. била осъдена и да заплати в полза на Висш съдебен съвет на Република България по сметка на Районен съд - Русе, сумата в размер на 1372,10 евро (хиляда триста седемдесет и две евро и 10 евроцента) – разноски в хода на съдебното производство, от която сума, сумата в размер на 755,19 евро – държавна такса върху уважения граждански иск и сумата в размер на 616,91 евро – разноски за възнаграждение на вещо лице, както и държавна такса в размер на 2,56 евро (две евро и 56 евроцента), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подс. Х. чрез упълномощения защитник-адв. Н. Б., с твърдение за неправилност, необоснованост на атакувания акт и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения.

Моли се присъдата да бъде отменена като подсъдимата бъде изцяло оправдана по повдигнатото обвинение, а гражданската претенция - отхвърлена. Алтернативно – да се измени присъдата като се приложи по-лек закон, да се намали наложеното наказание или 2 делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав. Развиват се съображения за субективна несъставомерност на деянието, както и в насока неправилното му квалифициране по чл.212 от НК.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти.

В съдебно заседание прокурорът при Русенска окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована. Поддържа, че събраните доказателства установяват, че чрез упълномощено лице подсъдимата е използвала инкриминираните документи с невярно съдържание и удостоверителен характер, възбудила е неверни представи във физически лица – служители и директора на ТП НОИ Русе, който е бил компетентен да издаде разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва още, че доказано се явява и знанието и, че не е разполагала с трудов стаж, както и че не е била в трудови правоотношения с дружествата – осигурители, което прави деянието и съставомерно и от субективна страна. Сочи още, че с оглед приобщеното в производството в качеството на писмено доказателство заявление, подписано от подсъдимата се доказва не само наличието на знание у нея, но и наличието на цел и воля за получаване на чуждо имущество, без правно основание. Намира отмереното наказание за справедливо – съобразено с отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а гражданската претенция – доказана по основание и размер. Пледира за цялостно потвърждаване на атакувания първоистанционен акт.

Конституирания в производството граждански ищец - ТП НОИ Русе чрез повереника си оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение по аргументите изложени в отговора на въззивната жалба. Моли присъдата да бъде потвърдена и да му бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение.

Защитникът на подс. Й. Х. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага доводи за липса на съставомерност на поведението на подсъдимата, като приема липса на знание у подсъдимата. Намира мотивите на РРС за наличието на умисъл за декларативни.

Посочва още, че първостепенният съд е оставил без отговор и възраженията на защитата за приложимост на специалния текст на чл.256 от НК. Сочи още, че последното поставя под съмнение законосъобразността на цялото производство. Конкретизира още, че отказът на РРС да извърши самостоятелен анализ на конкуренцията между чл.212 от НК и чл.256 от НК и позоваването на правомощията на прокуратурата съставлява нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон и развива подробни съображения в последната насока. Съпоставяйки двата състава и анализирайки установеното от фактическа страна в рамките на настоящото производство достига до извод, че деянието на подс. Х. би следвало да се квалифицира правно по чл.256 от НК. Все в тази връзка сочи, че неправилната квалификация е довела до разглеждане на делото от некомпетентен съд, както и че това е довело до нарушаване на правата на подсъдимата, която е била лишена от възможността да ползва стимулираща правна норма в случай на възстановяване на средствата в пълен размер.

3

В обобщение твърди, че мотивите на първоинстанционния съд не отговарят на стандартите предписани от процесуалната разпоредба на чл.305 от НПК, което съответно е довело да нарушаване правото на защита на подсъдимата. Моли се присъдата да бъде отменена като подсъдимата бъде изцяло оправдана по повдигнатото обвинение, а гражданската претенция - отхвърлена. Алтернативно – да се измени присъдата като се приложи по-лек закон, да се намали наложеното наказание или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.

Подсъдимата Й. Х. се присъединява към изложените от защитника съображения.

Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

При провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е проведено въз основа на обвинителен акт, ограничил правото на ефективна защита на подсъдимата Х..

Районният съд е изложил подробни мотиви за хронологията на събитията и действително е обсъждал обстойно доказателствените материали. Спецификата на твърдяното участие на подсъдимата в престъплението, чието изпълнително деяние е било реализирано от друго лице – синът и K.K. обаче е такава, че след като първата съдебна инстанция е приела участието за установено, това е изисквало от нея недвусмислено Ода заяви фактически констатации за конкретното поведение на K. в изпълнение на престъпно възложеното му/или инициирано от него и за конкретната негова представа относно естеството и значението на поведението на K. – дали в качеството на съучастник или в качеството на посредствен извършител като част от съставомерната хронология на събитията. Първостепенният съд обаче не е изложил такива фактически положения, като този непреодолим недостатък на мотивите на районния съд е продължение на неяснотата в обвинителния акт относно същите обстоятелства, което е налагало още на стадия на съдиятадокладчик делото да се върне в досъдебната му фаза на прокурора за изготвяне на годен да инциира съдебно производство обвинителен акт.

По съществените процесуални нарушения в обвинителния акт:

Обвинението срещу подсъдимата Й. К. Х. е за това, че през периода 07.10.2014 г. 31.12.2020 г. в град Русе, чрез използване пред служители на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе на документи с невярно съдържание:

- Удостоверение образец УП-30 № Б-91-835/22.10.1991г., за положен осигурителен стаж, издаден на името на Й. К. Х. от ТПК „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София, удостоверяващо неверни обстоятелства, че е работила в ТПК „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София на длъжност „Мияч на механична машина в стъкларски цех“ през периода от време - 01.08.1976г., до 31.12.1988г.;

4

- Удостоверение Образец УП-2 № Б-91-836/22.10.1991г., за осигурителен доход, издаден на името на Й. К. Х. от ТПК „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София, удостоверяващо неверни обстоятелства, че в периода от 01.01.1982г., до 31.12.1984г., като „Мияч на механична машина в стъкларски цех“ в TПK „Бусер“ - Клон „Стъкларски изделия“ - София, е получила брутно трудово възнаграждение, в размер на 28 519 85 лева;

- Удостоверение образец УП-30 № ПИ-279/17.08.1998г., за положен осигурителен стаж, издадено на името на Й. К. Х. от „Памукотекс – инженеринг“ ООД - София, удостоверяващо неверни обстоятелства, че е работила в „Памукотекс-инженеринг“ ООД София, на длъжност „Перач-работник в багрилна кухня“, през периода от време - 04.01.1989 г., до 31.12.1993 г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума за лична пенсия, в общ размер на 36 925, 54 лева, собственост на Национален осигурителен институт - София.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на неконкретизирана дата Х. изготвила заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложила процесните документи с невярно съдържание и ги дала на сина си – K.K., който на 07.10.2014 г. ги занесъл като неин пълномощник в ТП на НОИ гр. Русе, където документите били приети от съответен служител. Така представителят на държавното обвинение описал от фактическа страна реализирането на изпълнителното деяние и участието на подсъдимата в неговото осъществяване – чрез K.K., за който обаче не отразил каквито и да е фактически твърдения относно обстоятелствата – наясно ли е бил същият за неверността на съдържанието на инкриминираните документи или съответно е реализирал действията по фактическото депозиране на заявлението и процесните удостоверения, без знание за посочените обстоятелства.