Решение № 441 от 04.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. гр. Червен бряг, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100711 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК

В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от „И***" ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес гр. София - ***, представлявано от Б. И. Н. - управител, чрез юрисконсулт Л. А. Г., със съдебен адрес: гр.София - ***, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу Х. Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, ул. ***, за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД 301/2025 г., по описа на РС Червен бряг.

В срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ЧГД № 301/2025 г., по описа на РС Червен бряг - „И***" ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес гр. София - ***, представлявано от Б. И. Н. управител, чрез юрисконсулт Л. А. Г., със съдебен адрес: гр.София - *** е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу Х. Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр.

Червен бряг, ул. ***, общ. Червен бряг, обл. Плевен, за сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница за договор за предоставяне на кредит от разстояние, ведно със законна лихва за период от 12.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 311,85 лева (триста и единадесет лева и 85 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 30.11.2023 г. до 23.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 24,85 лева (двадесет и четири лева и 85 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева), както и направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение 1 в настоящото производство по гр.д. № 711 по описа за 2025 година на Районен съд гр.

Червен бряг.

Вземането произтича от следните обстоятелства: - Договор за предоставяне на кредит от разстояние с Номер: 464094/30.11.2023г.

Ищецът моли съда да вземе предвид, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е нравил никакви плащания. Уточнява, че Заповедта за изпълнение е издадена на 19.03.2025 г. като са уважени нретендираните суми, както и са присъдени разноски - 24.85 лв. за държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. е осъществил плащане в размер на 1000.06 лв. на 15.04.2025 г., когато вече е бил запознат с издадената заповед за изпълнение. Съгласно издадената заповед за изпълнение, освен горепосочените суми, П. дължи и законна лихва върху главницата oт датата на подаване на заявлението - 12.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Към датата на плащането - 15.04.2025 г. законната лихва е в размер на 23.47 лв. Предвид че П. не е посочил кое конкретно вземане погасява с плащането си, следва да се приложи чл.

76, ал. 2 от ЗЗД и сумите се разпределят за разноски, лихви и главница. Счита, че с плащането от 1000.06 лв. са погасени следните вземания: 174.85 лв. разноски (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), 23.47 лв. - законна лихва за периода 12.02.2025 г. 14.04.2025 г., 311.85 лв. - договорна лихва за периода 30.11.2023 г. - 23.01.2025 г., както и част от главницата - 489.89 лв.

Предвид изложеното, ищеца счита, че за дружество е налице интерес от предявяване на иск за останалата сума за главница, която не е погасена, а именно - 510.11 лв.

След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност - наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда не е депозиран писмен отговор.

ИЩЕЦА - „И***" ЕООД, с ЕИК: ***, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуален представител. С молба с вх. № 3995/31.07.2025г. по хода на делото, чрез юрк.

А. Г., ищеца уведомява съда, че няма пречки делото да се гледа в тяхно отсъствие и излага своето становище по хода на същото. Счита, че ако ответната страна се е яви и оспори сключването на договора, следва да се назначи поисканите съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи. Поддържа исковите претенции, моли съда да постанови съдебно решение, с което да се уважат исковите претенции по основание и размер. В случай, че ответника не се яви в първото заседание моли да се постанови неприсъствено решение, с което съда да признае за установено вземането по заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

ОТВЕТНИКА - редовно призована не се явява в съдебно заседание лично. В открито съдебно заседание, ответника се представлява от адв. М. П., с пълномощно. Твърди, че 2 претендираната главница на ищеца е в размер на 1000лв., а исковата молба е в размер на 510,17лв. Според адв. П., няма данни в исковата молба, които да удостояват за редуциране на главницата. Представя като писмено доказателство платежно нареждане от 14.04.2025г.

Моли съда да остави без уважение исковата молба, като счита иска за неоснователен и недоказан и че следва да се обърне внимание на чл. 2, т. 5, чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл.7а от договора, които клаузи счита за неравноправни.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: ч.гр.д. № 301 по описа на съда за 2025 г. се установява легитимацията на страните и правния интерес за ищеца от завеждане на настоящето дело. Същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и има предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от „И***" ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес гр. София - ***, представлявано от Б. И. Н. - управител, чрез юрисконсулт Л. А. Г., със съдебен адрес: гр.София - ***, положителен установителен иск е с правна квалификация чл.

422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, заявен при наличие на правен интерес - установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК с № 170/19.03.2025г. В подкрепа на твърденията са приложени: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 464094 от 30.11.2023 г.; Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние; Платежни нареждания за извършени плащания от страна на „И***" ЕООД;

Имейл за обявена предсрочна изискуемост; Кореспонденция но повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние; Дискове със записани текстовете на договора за кредит и общите условия с доказателствената стойност на чл. 184 от ГПК, ведно с имейлите и преписка по кредита; Лична карта - лице и гръб, Вайбър профил, видеоразговор - снимки.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

3

При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи:

В настоящото исково производство, както и по воденото преди исковото - заповедно производство, е установена доказателствената сила на представените от ищеца доказателства, а именно, че: На 30.11.2023 г., ищеца сключил, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 464094. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се е извършило въз основа па подробна информация, достъпна на уеб адрес:

***bg. На същия електронен адрес са били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключваното на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получил имейл, в който се съдържало преддоговорна информация за условията на договора.

Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат, като така кредитополучателят сключил договор за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат па което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължил да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена касово, на каса на „***" АД.

С оглед установяване на горните обстоятелства и на основание протоколно определение № 364 от 09.09.2025 г. на Районен съд Червен бряг по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, да даде отговори на въпросите посочени в исковата молба и в молба-искане от съдебно заседание от 09.09.2025г., като в заключение на същата се изразява следното: Съгласно приложен Договор за предоставяне на кредит №464094 от 30.11.2023 г. (стр.6 в делото) между „И***" ЕООД и Х.

Г. П., с ЕГН: **********, кредита е в размер на 1000 лева, начина на изплащане е чрез плащане в офис на „***” АД. Има приложена разписка за извършено плащане № 2000000382474988 от 30.11.2023 г. в делото (на стр.32), съгласно която на 30.11.2023 г. е преведена сума от 1000 лв. в полза на Х. Г. П.,с ЕГН: ********** от „И***" ЕООД. По предоставена разписка за извършено плащане № 2000000382474988 от 30.11.2023 г. от „***” АД има изписани ръчно име Х. П. и подпис.

Вещото лице К. А., допълва още в своето заключение, че съгласно приложения Договор за предоставяне на кредит №464094 от 30.11.2023 г. (стр.6 в делото) между „И***" ЕООД и Х.

4

Г. П., с ЕГН: **********, параметрите на кредита са: главница в размер на 1000 лева, лихва по т.4 – в размер на 1346.50 лв., за 20 месечни вноски, първа вноска на 30.12.2023 г. и последна на 22.07.2025г.

По предоставена справка от „И***" ЕООД има извършено едно плащане на 15.04.2025 г. в размер на 1000.06 лв., с което е погасено както следва: - главница в размер на 489.89 лв.; договорена лихва 311.85 лв.; - законна лихва 23.47 лв.; - държавна такса 24.85 лв.; юрисконсултско възнаграждение 150.00 лв.;