Определение № 1136 от 10.08.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1015/2026
- Вид
- Определение № 1136
- Подписан
- 10.08.2026
- В сила
- 10.08.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2, изр. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1136 гр. Благоевград, 10.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас И.ов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200501015 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр.С. р. Л. ж.к. Л. бул. П.Д. №*, представлявано от З.С.Б., обжалва разпореждане № 2140 от 20.07.2026 г., постановено по частно гражданско дело № 1010 от 2026 г. на Районен съд Петрич, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. В. Р., ЕГН **********, адрес гр.Р. ул. Я.№***, за вземания по договор за заем Microcredit № *** г.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Мотивът на районния съд за отхвърляне на заявлението не бил съобразен с нормативната уредба, регламентираща производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Цитирана е практика на окръжни съдилища.
Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК изброява изчерпателно писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, като няма основание същата да се тълкува разширително и извън буквалния й смисъл. Това били договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изтъква се, че договорът за цесия и уведомлението за същата не са сред посочените в нормата документи. Сочи се също, че не е необходимо представянето на други доказателства за възникването и изискуемостта на претендираните вземания. Според жалбоподателя, прехвърлянето на вземане с договор за цесия действително води до промяна на една от страните по облигационното отношение, сключено с потребител, но това изменение става с нов договор, който се сключва с трето лице - цесионер, без да е необходимо участието на длъжника в облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. Договорът за цесия не можел да се третира като нов договор, сключен с потребител, нито като изменение или 1 приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 от ГПК, за да бъдел изискван и той. Моли се за отмяна на разпореждането и постановяване на нов съдебен акт по същество. Не се представят нови доказателства.
Копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна /чл. 413, ал. 2 от ГПК/.
Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимиран субект, който има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания.
Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.
В конкретния случай първата инстанция е приела, че заявителят не е изпълнил указанието, дадено от нея, и не е представил копие на договора за цесия, приложенията към същия и уведомление до длъжника за извършената цесия. С оглед на това и въз основа на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, Районен съд Петрич е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Окръжен съд Благоевград не споделя аргументите, изложени от заповедния съд.
Указанието за представяне на копие на договора за цесия, приложенията към същия и уведомление до длъжника за извършената цесия, което е дала първата инстанция, е незаконосъобразно. Т. 4г на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К., на която се е позовал районният съд, е неприложима в казуса, защото касае производството по чл. 417 от ГПК, а процесното заявление се основава на чл. 410 от ГПК. Прилагане на документи за промяната в субектите на облигационното правоотношение не се изисква от нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, поради което непредставянето на договора за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника за същата не се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, и няма основание тя да се тълкува разширително и извън буквалния й смисъл. Вярно е, че прехвърлянето на вземане с договор за цесия води 2 до промяна на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребителя, но това изменение става чрез съвсем различен, нов договор, който се сключва с трето лице - цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В този смисъл договорът за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 от ГПК, за да се налага бъде изискван и той. Следва да се отбележи и фактът, че договорът за цесия е неформален. В закона не е предвидена форма за неговата действителност.
Не е задължително този договор да е сключен в писмена форма. Писмената форма ще е необходима само с оглед на евентуално доказване на съществуването на договор за цесия на стойност над 2556,46 евро /превалутирани 5000 лева/, а за такова доказване може да става дума единствено в бъдещ исков процес, който би могъл да се развие само след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Едва тогава цесионерът ще следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че е придобил даденото вземане посредством договор за цесия. Достатъчна индиция за активната легитимация на заявителя по чл. 410 от ГПК е фактът, че същият разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента. Изследването на въпроса, дали длъжникът е уведомен за цесията, изобщо не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в бъдещото исково производство за установяване на вземането, и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражение, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията. Още един довод в подкрепа на позицията, че за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за цедираните вземания не е необходимо представяне и на договора за цесия и уведомлението до длъжника, е и принципното положение, че за разлика от производството по чл. 417 от ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл. 418, ал. 2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при подаване на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
След като се изясни, че Районен съд Петрич е дал незаконосъобразно указание на заявителя да представи копие на договора за цесия, приложенията към същия и уведомление до длъжника за извършената цесия, и после незаконосъобразно е отхвърлил заявлението на процесуално основание, без да извърши проверка по чл.
411, ал. 2, т. 3 и чл. 410, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, последната трябва да бъде направена от настоящия съдебен състав.
СЕС последователно поддържа в практиката си, че правилното посочване на ГПР в ДПК е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Неправилното посочване на ГПР в договора се приравнява на липса на посочване на такъв. Неправилното изключване 3 от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК представляват такива, винаги води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В конкретния казус е видно, че с пакета от допълнителни услуги „Комфорт“ фирмата за бързи кредити е целяла да заобиколи изискването на закона за максимален размер на ГПР. Той не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Приоритетното разглеждане на искането за отпускане на заем и възможността за разсрочване са част от конструкция за прикрИ.е на действителните разходи по кредита, поради което е следвало да бъдат включени в ГПР /решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело C‑714/22/, но в настоящия случай това не е сторено. СЕС изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите за споменатите допълнителни услуги се включат в ГПР, то същият категорично ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което пък ще има за последица нищожност на ДПК поради противоречие със закона /така и Определение № 60451 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 850/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Н.а/. В решението си от 21 март 2024 г. СЕС изрично постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това, въпросните клаузи, позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочените възможности, несъмнено имат неравноправен характер - разходите за тях са явно и категорично непропорционални на размера на отпуснатия заем /и това се подчертава във въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./.
Претенциите за присъждане на лихви не следва да бъдат уважени. ГЛП по договора надхвърля трикратния размер на законната лихва. Това положение безспорно накърнява добрите нрави, понеже със сделката неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и неправомерно се използва недостига на материални средства при него за облагодетелстване на отпусналия заема/кредита търговец. В такава насока е и константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б., Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по 4 гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. Р.а, Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Б.Б., и Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., докладчик съдията В. Р.а.
Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/924b4374-1f4a-481b-accb-b0b71a681d69