Решение № 1203 от 11.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. Варна, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20223110113594 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. Х., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, ул. К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.* срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда № ****** от *******г., постановена по н.о.х.д. № ****/****г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение № ***/******г. по в.н.о.х.д. № ***/****г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2021г.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът излага твърдения, че с постановление за привличане на обвиняем от 06.10.2017г. е привлечен като обвиняем по ДП № ***/***. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Варна за това, че е причинил средна телесна повреда на м.ж.п., като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Срещу ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“ от 06.10.2017г. до *******г. От РП-Варна бил внесен обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д. № ****/****г. по описа на ВРС. С присъда № ****** от *******г. подсъдимият бил признат за невиновен, като присъдата била потвърдена с Решение № ***/******г. по в.н.о.х.д. № ***/****г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 19.11.2021г. Изживяното по време на 1 наказателното производство дало негативно отражение за ищеца, довело до накърняване на доброто му име и достойнството му, както и на репутацията му сред обществото като порядъчен човек, който до този момент не е бил осъждан. Ищецът изпитвал притеснения, стрес, неудобство, напрежение в семейния, социалния и приятелския кръг, както и във финансов план.

Страхувал се, че ще загуби работата си, както и от възможно осъждане.

Приятелите му се отдръпнали от него. Станал нервен и избухлив, затворил се в себе си, имал оплаквания от световъртеж и общо безпокойство, напрегнатост, безсъние.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на иска. Сочи се, че липсват доказателства за претърпените неимуществени вреди.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Представителят на ВРП оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че с постановление за причличане на обвиняем от 06.10.2017г. М. П. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по Д П № ***/***. по описа на Второ РУ ори ОД на МВР Варна за това, че на 10.04.***. в гр. Варна причинил средна телесна поведа на м.ж.п., като деянието е извършено по хулигански подбуди. Срещу обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ за периода от 06.10.2017г. до *******г. От РП-Варна бил внесен обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д. № ****/****г. по описа на ВРС. С присъда № ****** от *******г. подсъдимият бил признат за невиновен, като присъдата била потвърдена с Решение № ***/******г. по в.н.о.х.д. № ***/****г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 19.11.2021г.

Съгласно справка от ТД на НАП-Варна ищецът има регистрирани множество трудови договор, които в процесния период са 8 на брой, всеки от които е сключван след прекратяване на предходния. Има и период, в които ищецът не е имал сключен трудов договор. В периода от 2012г. до 10.2017г. ищецът има регистрирани пет трудови договора, един от които е сключен на 2

05.07.2017г. /преди повдигане на обвинението и прекратен на 01.05.2018г.

/след повдигане на обвинението/ - с „Е.В.“ ЕАД. В този период ищецът е сключил и още един трудов договор на 16.11.2017г. с „КИС“ ЕАД, който е прекратен на 23.04.2018г. От представената справка за осигуряване става ясно, че в периода м.07-м.10.2017г. при осигурител „Е.В.“ ЕАД ищецът е имал осигурителен доход от около 1300 лева месечно, а в периода м.11.2017г.

– м.04.2017г. няма вписан осигурителен доход от този работодател. Въпреки това в периода м.11.2017г. – м. 02.2018г. ищецът има вписан осигурителен доход от осигурител „КИС“ ЕАД, който средно месечно е около 2000 лева.

Без доход ищецът е останал през м. 03 и 04.2018г. След това през м. 05 няма осигурител, а през м.06 и 07 има вписан осигурителен доход при „Г.В.“ ООД, съответно около 590 лева и 250 лева, а от м.08.2018г. отново е осигуряван от „Е.В.“ ЕАД за четири поредни месеца, средномесечно около 2500 лева.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – В. Х.а /майка на ищеца/ и К. П.. Съгласно показанията на двамата свидетели, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал към момента, в който е бил привлечен като обвиняем през 2017г. ищецът е имал сключен контракт за 6 месеца за работа в Т., но е трябвало да се върне в България на втория месец заради обвинението, което му донесло финансови загуби. През периода на водене на производството ищецът станал нервен, напрегнат, особено преди заседанията. Преди това често излизал с приятели, а след обвинението осе затворил в себе си, стоял предимно пред компютъра и не искал да излиза. Приятелите му идвали да го викат, но той отказвал да излезе и така загубил много от тях. Освен това страдал от безсъние и отслабнал. Преди този случай никога не бил имал работа с полицията и затова преживял ситуацията много тежко. Извън емоционалния дискомфорт и първоначалните финансови загуби, впоследствие имал трудности с намирането на работа. Започвал на много места, но понякога се налагало да се връща от командировки заради делото, и му прекъсвали договорите. Искал да започне работа в охранителна фирма, но не го взели, защото е подсъдим.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

3

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, че е бил привлечен като обвиняем за престъпление, както и като подсъдим вследствие на повдигнато обвинение в съда, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, че е претърпял неимуществени вреди, които са в причинната връзка с привличането му като обвиняем/подсъдим, както и размера на претърпените вреди.

Безспорно между страните е, а и служебно известно на съда, е че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление нанасяне на средна телесна повреда по хулигански подбуди, като впоследствие е бил признат за невиновен с влязла в сила присъда, както и че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ за период от почти три години и половина.

Спорен е въпросът дали вследствие на повдигнатото му обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Установи се от показанията на свидетелите, че след повдигане на обвинението ищецът е бил притеснен, нервен, стресиран, не можел да спи, станал нервен, затворил се е в себе си, не искал да излиза с приятели, а предпочитал да стои пред компютъра, докато преди този момент е бил много контактен и весел. Следва да се има предвид, че няма данни за предходни осъждания на ищеца, предвид което негативните емоции от обвинението са били ненадейни и екстремни в неговия живот, с оглед на което е нормално и да чувства, че е накърнено доброто му име. Безспорно се установи и че описаните тревожни усещания, са в причинна връзка с повдигнатото обвинение и задържането на ищеца.

По отношение на професионалната му реализация от събраните доказателства става ясно, че след 2017г. ищецът многократно е сменял работата си. Според свидетелите към момента на привличането му като обвиняем ищецът е изпълнявал контракт в Т., но тъй като се наложило да се върне в България, не можал да довърши работата си и претърпял финансови загуби. Следва да се има предвид, че евентуално претърпени от ищеца имуществени вреди не са предмет на настоящото производство, а и от справката от НАП се установява, че макар и да е спрял да реализира доходи от единия си работодател след привличането му като обвиняем, е започнал да 4 реализира доходи при друг.. Въпреки това, следва да се отчете дискомфорта, който е изпитал, когато се е наложило да прекъсне работата си и да се върне в България, и то по такъв повод. При съобразяване със свидетелските показания следва да се приеме, че честата смяна на работодатели /ясно видима от справката от НАП/ до голяма степен е вследствие на обстоятелството, че е бил подсъдим/обвиняем. Отделно от това, се установи, че е искал да започне работа в охранителна фирма, но не са го приели именно поради това, че е подсъдим. С оглед на всички тези обстоятелства съдът намира за установени и твърденията на ищеца за възникнали за него притеснения в професионален план, както и чувство за безпререспективност.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Същото следва да представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания, като за определяне размера на обезщетението следва да съобразят всички конкретни обстоятелства. В настоящият случай се установи, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил млад човек, с чисто съдебно минало, в началото на кариерата си, обичал е да се забавлява и да излиза с приятели. Процесното обвинение е станало причина той да се затвори в себе си, да се откъсне от близки и приятели, освен обичайните тревоги в подобна ситуация, свързани със стрес и напрежение, както и страх от евентуално осъждане. Установи се, че дори в тази млада възраст ищецът е имал значителен трудов опит и е реализирал трудови доходи, а повдигнатото обвинение е повлияло съществено на професионалното му развитие. Следва да се съобразят и обстоятелството, че обвинението е за тежко умишлено престъпление, периодът, в който ищецът е бил с марка за неотклонение „подписка“ /около 3 години и половина/, както и продължителността на производството, протекло в досъдебна и съдебна фаза, което е приключило повече от четири години след привличането на ищеца като обвиняем. Предвид всичко изложено съдът намира, че справедливият размер на паричното обезщетение е 4000 лева, като искът следва да бъде уважен за посочената сума и да бъде отхвърлен за разликата над същата до предявения размер от 8000 лева.

По отношение на искането за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението, считано от 19.11.2021г. – датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение, 5 съдът намира, че същото е основателно. Законната лихва върху вземането по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се дължи считано от момента на установяване незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, тъй като съгласно приетото в т.4. от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004 на ОСГК на ВКС този е „началния момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва при обезщетяване по този ред – в този смисъл и Решение № 54 от 13.06.2017г. по гр.д. № 2755/2016г. по описа на ВКС, III г.о.

С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 5 лева, от които ответникът следва да заплати.

Предвид че адв. Д. Й. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 235 лева за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от иска, на основание 38, ал.2 от ЗА, определено съобразно минималния размер, предвид в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /470 лева/.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/924aa64f-c051-4c3c-a558-ee0229945e6e