Решение № 45 от 15.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20235000500054 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 384/30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 183/2022 г. на ОС-Х., с което К. Д. И. е осъдена да заплати на „Т.Л.“ЕООДг р . Х . сумата 20 000 евро - неустойка, дължима съгласно договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 4014,67 лева - ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Жалбоподателката К. Д. И. моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно, по съображения, изложени в жалбата от 19.12.2022 г., и делото да бъде изпратено на родово компетентния районен съд (РС-Х.), евентуално, да бъде постановено от апелативния съд решение, с което предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като недопустми, евентуално като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства във въззивното производство.

Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност 1 на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за защитата във въззивното производство.

Ответникът по жалбата „Т.Л.“ЕООД-гр.Х. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор от 30.01.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд дружеството е предявило обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата 20 000 евро, представляваща парично задължение за заплащане на договорна неустойка съгласно сключения между дружеството и И. на 15.07.2021 г. договор за конфиденциалност, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Не заявява искане за събирани доказателства във въззивното производство.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение за защитата й във въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Няма спор между страните, че между дружеството-ищец „Т.Л.“ЕООДгр.Х. и ответницата К. И. е съществувало в периода 25.04.2012 г.–16.07.2021 г. трудово правоотношение, като в изпълнение на представения от ищеца с исковата молба в копие трудов договор от 25.04.2012 г. ответницата е работила като с.п.. Няма спор и че това трудово правоотношение е прекратено със заповедта на работодателя от 16.07.2021 г. на основание чл.

325,ал.1,т.1 от КТ (по взаимно съгласие). Безспорно е и че на 15.07.2021 г. страните са сключили представения в копие от ищеца с исковата молба договор за конфиденциалност. Безспорно е още и че 28.10.2021 г. е регистрирано търговското дружество „Л.Л.“ЕООД-гр.Х. с едноличен собственик на капитала и управител ответницата К. И.. Ищецът твърди с исковата молба, че дружеството има за предмет на дейност превоз на пътници и товари в страната и чужбина, международен транспорт, като осъществява фактически логистика, транспорт, превозни сделки и спедиция в Б. и Е..

2

Твърди, че ответницата е постъпила на работа в дружеството без никакъв опит и е била обучена за с.п. от него, като е придобила всички необходими умения и знания за изпълнение на тази длъжност и за спецификите при сключване и изпълнение на сделките по транспорт и спедиция. Твърди, че като специдиорен посредник в дружеството ответницата е имала пълен и неограничен достъп до всички данни за начина на работа в дружеството, неговата пазарна политика, до цялата му търговска, техническа и финансова информация, фактически отношения и информация за всички клиенти на ищцовото дружество, с които е контактувала постоянно. Твърди, че със сключения на 15.07.2021 г. договор за конфиденциалност ответницата е поела задължение в продължение на 3 години след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца да пази, да не разпространява и да не използва посочената в договора конфиденциална информация и да не контактува с клиентите на дружеството-ищец, ако извършва работа в друга фирма от същия бранш – логистика, транспорт и спедиция, като при нарушение на договора тя дължи на ищеца неустойка в размер на 20 000 евро, която и двете страни са се съгласили, че не е прекомерна. Ищецът твърди, че на 28.10.2021 г. ответницата е регистрирала в ТРРЮЛНЦ ЕООД“Л.Л.“-гр.Х., като предметът на дейност включва и комисионни, спедиционни и превозни сделки, в това число международна спедиция и транспорт, какъвто е и предметът на фактическата дейност на ищеца, и което дружество се явява конкурент на ищцовото дружество на пазара в Б. и Е.. Твърди, че ответницата е управител на конкурентното на ищеца дружество и работи в него, като в това си качество извършва работа в друга фирма от същия бранш – логистика, транспорт и спедиция по смисъла на договора за конфиденциалност между страните и използва цялата информация за ищеца, с която разполага, включително и за неговите клиенти. Твърди, че ответницата в работата си за „Л.Л.“ЕООД използва цялата търговска, техническа и финаснова и всяка друга информация, пазарна политика и методи, всички придобити знания и умения и данни за всички клиенти на ищцовото дружество, като контактува с клиенти на ищеца, които нейни действия са в пряко противоречие с подписания договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г. и приетите от нея забрани за това. Твърди, че почти всички (найвероятно и всички) клиенти на „Л.Л.“ЕООД са клиенти на ищеца „Т.Л.“ЕООД. Твърди, че ответницата е предоставила цялата конфиденциална 3 информация за ищеца на третото лице „Л.Л.“ЕООД, нарушила е и задължението си да не използва и да не разпространява служебна тайна, конфиденциална и каквато и да е друга информация за ищеца и да я предоставя на трети лица, включително за негови клиенти и да не контактува с тях. Твърди, че поведението на ответницата нарушава договора, правилата на конкуренцията, представлява нелоялна конкуренция и нелоялно привличане на клиенти и води до загуби за ищеца. Затова претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати договорената неустойка в размер на 20 000 евро ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответницата възразява, че спорът е трудов и следва да бъде разгледан като първа инстанция от РС-Х.. Оспорва исковете като неоснователни. Възразява, че всички клаузи в договора за конфиденциалност от 15.07.2021 г. са нищожни. Оспорва тя да е нарушила валидно договорно задължение. Оспорва ищецът да е понесъл вреди. Оспорва твърденията на ищеца, че действията на „Л.Л.“ЕООД са в състояние да ангажират отговорност на ответницата. Оспорва твърденията тя да е използвала по какъвто и да било начин търговска, техническа или финансова информация за ищеца, че почти всички (най-вероятно и всички) клиенти на учреденото от ответницата дружество са клиенти на ищеца и че нейното поведение представлява нелоялна конкуренция и води до загуби на ищеца.

Твърди, че подписаният договор за конфиденциалност не представлява самостоятелно гражданскоправно съглашение, въз основа на което ищецът да има възможност да претендира неустойка, а този документ е подписан от служител по време на действащ между страните трудов договор и от съдържанието му следва извод, че е пряко свързан и е обусловен от съществуващия между страните трудов договор. Твърди, че договорът за конфиденциалност е сключен именно във връзка със съществуващото между страните трудово правоотношение, като с него се допълват и изменят предварително уговорени с трудовия договор клаузи. Твърди, че на практика по своята правна същност, както съдебната практика непротиворечиво приема, той представлява анекс/допълнително споразумение към действащия към онзи момент трудов договор между страните. Твърди, че неговата цел, извличана чрез тълкуване, е била да се гарантира лоялното поведение на служителя към работодателя при съществуването на трудови правоотношения помежду им и след тяхното прекратяване. Твърди, че 4 формулираните клаузи в този договор създават задължения за ответницата, които противоречат на императивно определението по КТ задължения, тъй като с този договор се разширява не само кръгът на хипотезите, при които би могло да се търси дисциплинарна или имуществена отговорност за поставената в икономическа зависимост страна, но и под страх от търсене на материална отговорност работодателят се домогва да ограничи конституционно заложените права на свободата на труд и на свободна стопанска инициатива на служителката си. Твърди, че претендирането на неустойка от ищцовото дружество на основание чл. 92 от ЗЗД противоречи на разпоредбите на чл.1,ал.1 и ал.2 от КТ, според които отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Заявява, че в КТ не е предвидена възможност за уговаряне на неустойка в трудовия договор между работодателя и работника. Твърди, че клаузите за въздържане от извършване на конкурентна дейност, установени в договора за конфиденциалност, на основание на които ищецът заявява своите претенции, са нищожни и не пораждат правно действие, защото такава уговорка, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор, е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд и по специално на нормата на чл.48,ал.3 от Конституцията на Република Б., в която се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. Твърди, че работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия след прекратяване на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещо престиране на труд, каквато клауза по своята същност е нищожна. Твърди, че клаузата, с която служителят се е задължил да не упражнява конкурентна стопанска дейност, няма правна стойност, тъй като противоречи на чл. 8,ал.4 от КТ предвид недопустимостта на отказ от лично право на труд, утвърдено и в Конституцията. Позовава се на решение № 417/21.05.2010 г. по гр.д. № 1228/2009 г. на ВКС, ГК, 3ГО, решение № 533/30.06.2010 г. по гр.д. № 309/2009 г. на ВКС, решение № 369/24.10.2012 г. по гр.д. № 1070/2011 г. на ВКС, решение № 656/25.10.2010 г. по гр.д. № 1954/2009 г. на ВКС и решение № 740/18.11.2010 г. по гр.д. № 322/2010 г. на ВКС. Твърди, че клаузите на договора, на които ищецът основава претенцията си и за които ответницата 5 твърди, че са нищожни, противоречат и на редица правни принципи за свободна стопанска инициатива, стимулиране на конкуренцията и право на участие на съответния пазар на всеки стопански субект, както и прието от ВАС с решение № 8921822.07.2008 г. по адм.д. №3376/2008 г. Заявява, че е неоснователно твърдението на ищеца, че тя като управител на конкурентно дружество в това си качество е извършвала работа в друга фирма от същия бранш, както и че контактува с клиенти на ищеца, което било в противоречие на постигнатите договорености. Заявява, че ищецът не е представил договор с конкретен клиент, който да сочи на трайни търговски отношения между тях с конкретно поети продължителни/периодични уговорки. Твърди, че ищецът сключва спорадични договори със своите клиенти (както повечето търговци в този сектор), които са прекратени чрез изпълнение, като на практика с доставяне на стоките всички правоотношения между ищеца и неговите възложители се погасяват. Заявява, че под понятието „клиент“ трябва да се разбира единствено лице, което е в текущо, а не прекратено, правоотношение с ищеца в процесния период. Заявява, че КТ изрично и изчерпателно урежда взаимоотношенията между работодател и служител във връзка с отговорността на последния, като отговорността на служител не може да бъде ангажирана по различен начин от уредения в КТ, поради което се явява неоснователен предявеният иск, с който се търси неустойка за извършване на конкурентна дейност. Евентуално, ако съдът счете, че клаузите в подписания договор за конфиденциалност са действителни, възразява, че процесната неустойка е прекомерна, а текстът, който изключва подобно възражение, е нищожен поради нарушение на императивни законови норми и противоречие с правните принципи, морала и добрите нрави. Възразява още, че така формулираната неустойка следва да се приеме за нищожна, доколкото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.