Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 144 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3419/2025
Вид
Определение № 144
Подписан
14.01.2026
В сила
14.01.2026
Състав
Дияна Ценева, Елизабет Петрова, Теодора Гроздева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002103419 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 79 от 25.03.2025 г., поправено с решение № 80 от 25.03.2025 г., и двете постановени по в.гр.д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд- Смолян, е потвърдено решение № 47/ 30.04.2024 г., поправено с решение № 112 от 09.10.2024 г., и двете постановени по гр.д. № 263/ 2022 г. на Златоградски районен съд, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за който е отреден УПИ ***, кв. 34 по ПУП на [населено място], с адрес [населено място], [улица], с площ от 524 кв.м., при квоти: 1/6 идеална част за М. Р. М. и 5/6 идеални части общо за Е. Р. Д. и В. Й. Д. и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 102 кв.м., брой етажи – 3, при квоти: 1/6 идеална част за М.

Р. М.; 1/6 идеална част за Е. Р. Д. и 4/6 идеални части за Ф. А. М. и е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], построена в същия поземлен имот, със застроена площ от 79 кв.м., на един етаж. Потвърдено е и определение по чл.248 ГПК с № 336/13.11.2024 г., с което М. Р. М. е осъден да заплати на Е. Р. Д. и Ф. А. М. сумата от 983.33 лв., разноски по делото, а на В.

Й. Д. – сумата от 1 833.33 лв., разноски по делото.

1

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от М. Р. М., представляван от адвокат М., с оплакване за недопустимост и неправилност. Касаторът поддържа, че в делбата на сънаследствен имот са участвали лица, които не са наследници. Оспорва изводите на съда, че първата ответница има принос за придобиването на процесния поземлен имот.

Поддържа, че съдът в нарушение на процесуалния закон е отказал събирането на доказателства, поискани от жалбоподателя. Оспорва изводите, че първата ответница е придобила единия от сънаследствените имоти по давност.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят е посочил, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Поддържаните основания за допускане до касация могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2 от ГПК. Формулира следните правни въпроси:

1. С какви действия сънаследникът следва да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне съвладението на другия сънаследник?

2. Под каква форма следва да се прояви промяната на намерението за своене?

3. Приложим ли е чл. 76, ал.1 от Закона за наследството към разпореждане, извършено от сънаследник с част от наследствената маса в полза на външно на тази маса лице?

4. Допустимо ли е в делбата на наследство да участва лице, което не е сънаследник?

5. Оборима ли е/ оборена ли е/ презумпцията за съвместен принос, ако един НИ е придобит не чрез заплащане на покупко-продажна цена, а чрез труд, в полагането на който единия от съпрузите няма никакъв принос, и изобщо може ли да съществува СИО без принос?

6. Допустима ли е отмяната на констативен НА, след като конкретните права на молителя не са съществували и удостоверяването е неистинско, т.е., че то е невярно и не отговаря на обективната действителност?

7. Допустимо ли е върху един НИ да има повече от едно право на собственост за едно лице и по-конкретно, след като той е придобит чрез покупкопродажба и заплащане на съответна цена, може ли в последствие да бъде 2 придобит чрез изтичане на придобивна давност?

8. Допустимо ли е отхвърляне без мотиви на валидни доказателствени искания, чрез които съответната страна се стреми да докаже благоприятни за нея факти и обстоятелства, на които тя основава своите претенции, и за защита на които се е обърнала към съда?

Поддържа противоречие на обжалваното решение със следните решения- По въпроса за демонстриране на владението на съсобствен имот поддържа противоречие с решение № 171/14.3.2024 г. по гр.д.№ 1095/2023 г. на ІІ г.о. на ВКС и ТР №4/17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 118/11.1.2021 г. по гр.д. № 665/2020 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1/8.5.2019 г. по гр.д. № 231/2018 г. на І г.о. на ВКС. По въпроса за приложението на чл. 76 от ЗН- с решение № 56/01.08.2022 г. гр.д. № 2242/2021 г. на І г.о. на ВКС. По въпроса за отмяна на КНА- противоречие с ТР №3/2012 г. на ОСГК по т.д. №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, ТP № 11/2012 г. по т.д. № 11 /2012 на ОСГК на ВКС, решение № 77/29.5.2014 г. гр.д. № 7783/2013 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 84/11.7.2011 г. по гр.д. № 176//2009 г. на І г.о. на ВКС, решение № 111/3.7.2013 г. по гр.д. № 746/2012 г. ІІ ГО на ВКС. По въпроса за произнасянето на въззивният съд по направените доказателствени искания – с решение № 341/2.7.2010 г. по гр.д. №177/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 13 от 02.02.2021 г. по гр.д. № 1530/2020 г. на І г.о. на ВКС. По въпроса за трансформацията на лично имущество поддържа противоречие с решение № 50006/3.2.2023 г. по гр.д. № 1821/2022 г. на І г.о. на ВКС, ТР №2/2022 г. по т.д. №2/2022 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците Ф. А. М., Е. Р. Д. и В.

Й. Д., представлявани от адвокат Д., молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Считат, че в изложението към касационната жалба касаторът не е формулиран правен въпрос, което е основание да не бъде допускано обжалваното решение до касация. По същество поддържат, че въззивното решение е правилно, изводите на съда- обосновани и законосъобразни.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

3

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение , въззивният съд е възприел фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба съдът е приел, че обосновано първата инстанция не е допуснала до делба магазина с идентификатор *** до делба, тъй като същият е бил придобит от Ф. М. по давност и през 2022 г. тя е продала имота на Е. Д.. Съдът е приел извод за доказаност на възражението за придобиване на имота по давност въз основа на показанията на свидетелите К. и С., които установявали дезинтересованост на ищецът М. от магазина, както и че грижи за имота е полагала Ф. М. и тя е получавала наема за имота.

Според съда свидетелите установяват собственическо отношение на Ф. М. към имота. С оглед това съдът е обосновал извод, че считано от 2008-2009 г.

Ф. М. е упражнява върху целия магазин, включително идеалните части на другите съделители, видно от представените данъчни декларации, фактическа власт с намерение за своене, и това обръщане на държането на идеалните им част в своене е известно още от 2009 г. както на ищеца М., така и на Е. Д., които не се противопоставят. Съдът е приел извод, че през 20182019 г. Ф. М. е придобила по давност правото на собственост върху целия магазин с идентификатор ***. С оглед това въззивният състав е приел извод, че продажбата на магазина е произвела вещно-прехвърлително действие, тъй като ответниците Д. са придобили от собственик собствеността върху целия магазин, поради което този магазин не следва да бъде допускан до делба.

Съдът е посочил още, че са без значение твърденията на ищеца, различни в исковата молба и последващите молби, как е придобита собствеността върху процесния магазин, защото от 2008-2009 г. Ф. М. упражнява върху целия магазин фактическо господство с намерение за своене, държи го само и единствено за себе си, превърнала е държането на идеалните части на децата си в държане за себе си с намерение за своене, поради което и на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС е придобила правото на собственост върху него още към 2018-2019 г. и то на първично основание. В тази връзка съдът е посочил, че събирането на доказателства дали за магазина имало договор за покупка и какъв е произходът на средствата за нея, не е необходимо.

4

Съдът е приел още за неоснователно позоваването на чл. 76 от ЗН и на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, направено от ищеца, защото магазинът не е отделен наследствен предмет, а е изцяло собственост на Ф. М., която надлежно го е продала на Е. Д. и съответно – на съпруга й, по силата на презумпцията за съвместен принос.

Съдът е посочил като правилни и изводите на първоинстанционния съдебен състав, във връзка с твърденията на ищеца за липса на принос на Ф. М. в придобиването на ПИ с идентификатор *** и за принос на ищеца в построяването на триетажната жилищна сграда с идентификатор ***. В обжалваното решение се сочи, че твърдението на ищеца за липса на принос на Ф. М. се опровергава от представения по делото НА за покупко- продажба от 04.11.1994 г., в който е посочено изрично, че купувачите Р. и Ф. М. купуват от В. Г. процесния имот, при посочените в НА условия, като към момента на сключване на договора са извършили искания ремонт на жилищната й сграда, със свои материали и труд. На следващо място съдът е посочил, че разпитаните по делото свидетели не оборват презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобиването на процесния имот. И на следващо място съдът е приел, че помощта на М. М., оказана на неговия баща при ремонта на къщата на В. Г., не е предвидена в закон като основание да придобие право на собственост върху имота или да обоснове извод за липса на принос от страна на Ф. М. в придобиването на имота. По отношение на къщата в имота съдът е приел, че съвкупният анализ на показанията на свидетелите и на представените документи, установява, че построяването на жилищната сграда в имота до груб строеж е осъществено от ответниците.

Участието на ищеца се изразявало в довършителни работи на втория жилищен етаж. Съответно на изложеното съдът е приел извод, че собствеността върху сградата е при тези квоти, при които е собствеността върху терена, като следва да се съобрази продажбата на 4/6 ид. части от поземления имот, извършена от Ф. М. на Е. Д., по време на брака й с В. Д..

При така възприетите фактическа обстановка и правни изводи по делото състав на Върховният касационен съд намира, че са налице основания за частично допускане до касация на обжалваното въззивно решение.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: общапроизнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия 5 му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т.

1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Неоснователно е позоваването на касатора на нищожност и недопустимост на въззивното решение.

Нищожността на съдебното решение е свързано с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда, неподписването му от мнозинството съдии в състава, ако е постановено в ненадлежна форма- т.е. не е писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на съда или при постановяване да се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на решението е следствие на липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав.