Решение № 266948 от 15.12.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.12.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7264 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от “Ф.Х.Б.“ ООД против М.Х.В.,

Г.Н.К. и Е.Б.Ф. обективно съединени осъдителни искове за солидарното заплащане на сумата

44 000лв.-главница по договор за заем от

01.02.2013г. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и сумата

32 120лв.-неустойка за забава за периода

03.06.2016г.-03.06.2017г. с правно основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответниците договор за заем № 0158/01.02.2013г. за сумата 44 000лв., която предоставил на два транша чрез превод по банкова сметка *** Г.К.. Ответниците поели задължението да върнат заема с възнаградителна лихва от 4% в срок до 01.02.2015г. при уговорено плащане на лихвата на вноски всяка по 1760лв. на 1-во число от съответния месец, а цялата главница на 01.02.2015г.

При забава в плащането на главницата е предвидена неустойка в размер на 0.2% на ден върху стойността й. Твърди ответниците да са в неизпълнение задължението по плащане на главницата на падежа, като заедно с нея претендира и неустойка за забава.

Ответниците оспорват исковете с възражения за частично плащане на заема към м.03.2014г. в размер на 22 000лв., както и за окончателно уреждане на отношенията им по този договор с извършена продажба на недвижим имот, продажната цена по който била преведена от купувача по сметка на ищеца в погашение на заема. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземането за неустойка.

В хода на делото с молба от

14.08.2020г. ищецът признава получаването на сумата от 22 000лв., но твърди с нея да са били погасени дължимите към деня на плащането задължения за възнаградителна лихва-изцяло до 13-та вноска и частично 14-та вноска.

След подаване на писмения отговор с молба представена в съдебно заседание на 11.08.2020г. чрез упълномощения адвокат ответниците са навели възражение за нищожност на клаузи от договора за заем и конкретно т.4 относно възможностите за предсрочно погасяване на задължението, т.6 относно плащането първо на договорна лихва и последна вноска на главница като противоречащи на чл.143, ал.2, т.2 ЗЗП и на чл.8 определящ размера на неустойката за забава на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Ищецът не е изразил становище по такава направеното възражение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Между страните е сключен договор за заем № 0158/01.02.2013г. за сумата 22 496.85 евро, платима в левовата равностойност от 44 000лв., която ищецът се задължил да предостави на два транша-20 000лв. чрез банков превод по сметка на Г.Н.К. след учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти и после 24 000лв. в срок от 3 работни дни от подадено заявление за усвояване. Заемът е отпуснат на тримата ответници, като заемополучатели и солидарни длъжници. Не е спорно, а и видно от представените преводни нареждания и нотариално заверена декларация /стр.18/ цялата заемна сума е получена и усвоена на 08.02.2013г.

За предоставения заем е уговорена възнаградителна лихва от 4%, платима на 24 месечни вноски по 899.87 евро, в левова равностойност 1760лв., с падеж 1-во число на месеца за периода 01.03.2013г.-01.02.2015г. съгласно погасителен план /стр.12/ и предвидена неустойка от 10лв. на ден при забава в плащането й-т.5 и т.6 от договора. Според т.7 цялата главница следва да се плати на крайната падежна дата 01.02.2015г. с предвидена неустойка за забава от 0.2% на ден върху стойността й.

В обезпечение на всички вземания по договора за заем-главница, лихви, неустойки такси и разноски с НА №

72, том I, рег.№ 956, дело №

58/01.02.2013г. в полза на кредитора са учредени договорни ипотеки върху собствен на заемополучателя Е.Ф. недвижим имот-Апартамент № 32 в гр.София, ж.к.Красна поляна, ул.********и върху собствената на заемополучателя Г.Н.К. 1/2 ид.ч. от УПИ II-535 в кв.7 по плана на гр.София, с.Панчарево, съставляващ ПИ с идентификатор ***, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда.

Видно от приетата като доказателство молба от

06.03.2014г. до Служба по вписванията при СРС /стр.39/ ищецът поискал заличаване на договорната ипотека по отношение 1/2 ид.ч. от УПИ в с.Панчарево и сградата в него поради частично плащане от 22 000лв. на задължение по процесния договор за заем.

В тази връзка по делото не е спорно заемополучателят и солидарен длъжник Г.К. да е заплатил на ищеца сумата от 22 000лв., от която 12 000лв. на 07.03.2014г. по банковата му сметка /извлечение стр.85/ и 10 000лв. на 06.03.2014г. в брой с издаден приходен касов ордер /стр.112/. Като основание за плащането в извлечението от сметка е посочено „по договор заем 0158“, а в приходния ордер „просрочени вноски по договор за заем № 0158“ с вписана забележка „12 000лв. ги чакаме по банка“. Получената сума е осчетоводена от ищеца, като видно от допълнителните заключения на вещо лице по ССч.Е е отнесена в погашение на вземанията му за възнаградителна лихва по вноски от 2-ра до 13-та включително и частично от 14-та вноска. Първата вноска е била платена на 17.04.2013г.

Не е спорно още, че с НА № 32, том II, рег.№ 3970, дело № 207/06.03.2014г. Г.Н.К., заедно с Р.Д., М.Д.и М.Д., продали на Т.Й.съсобствен надвижим имот-двуетажна сграда в с.Панчарево, ул.В. кория срещу цена от 41 000 евро. Според уговореното 6000 евро от нея е платима по банкова сметка ***ора, а остатъкът 35 000 евро в двумесечен срок по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и разделен между продавачите

Р.Д. и 20/24 на М.Д., И. Д.и М.Д.. В договора за продажба не е посочено каква част от продажната цена се припада на Г.К., не съдържа поето от купувача задължение да плати суми от тази цена на „Ф.Х.Б.“ АД, както и по делото не са събрани доказателства купувачът да е превеждал такива по сметка на ищеца.

Според заключението на вещото лице по СМЕ размерът на неустойката за забава от 0.2% по т.7 от договора върху главница 44 000лв. за периода 03.06.2016г.-03.06.2017г. е в размер на 32 120лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:

Между страните е налице облигационно правоотношение по договор за заем по чл.240 ЗЗД, произвел действие с предаване от кредитора на паричната сума и възникнало за ответниците-заемополучатели задължение за нейното връщане заедно с възнаградителна лихва при уговорените с него условия и срок.

Съдът приема, че към процесния договор са приложими разпоребдите на Закона за защита на потребителите, тъй като ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП /предметът му на дейност вписан в търговския регистър обхваща предоставянето на земни средства/, а ответниците потребители съгласно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Наведеното от ответниците възражение за нищожност на клаузи от договора като противоречащи на чл.143 ЗЗП е направено след изтичане срока за писмен отговор, но подлежи на разглеждане.

Съгласно Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №

3686/2014г. на ВКС, І т.о., съдът следи служебно за наличието на фактически или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. Уредбата им в ЗЗП има императивен характер, поради което приложение намират указанията в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. Затова възражението на потребителя за неравноправен характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба и може да бъде въведено за пръв път и по-късно, включително във въззивното производство.

Клаузата по т.4 касае правото на заемополучателите да погасят предсрочно заемната сума и условията за това с предвидена такса в полза на кредитора при плащане на главницата преди падежа. Действителността й е неотносима към предмета на делото, тъй като ищецът не претендира вземане за такса по нея, а заплащане на предоставения заем след настъпване крайната падежна дата за изпълнение на договора.

Възражението за нищожност на клаузата по т.6 относно плащането първо на договорната лихва и след това като последна вноска на главницата е неоснователно. С нея и т.7 по общо съгласие и в съответствие с принципа за свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД е определен реда за изпълнение на главното и акцесорното задължение /арг. от чл.76 ЗЗД/, което не противоречи на повелителна правна норма или добрите нрави. По-специално така уговореното не покрива визираните в чл.143, ал.1 ЗЗП критерии за неравноправност в отношението между търговеца и потребителя във вреда на последния, нито попада в някоя от хипотезите по чл.143, ал.2 ЗЗП. При възникнало за заемополучателя задължение за връщане на предоставена в заем парична сума с поето задължение за плащане и на възнаградителна лихва в ЗЗД или специален закон /ЗЗП, ЗПК/ не се съдържа правна уредба, която императивно да регламентира в каква поредност и по какъв начин /цялото или разсрочено на части/ да се изпълнят. В отклонение на диспозитивните правила на чл.76 ЗЗД страните могат да уговорят не само реда за погасяване на еднородни задължения, когато платеното от длъжника не е достатъчно да покрие всички, но и изначално поредността, в която да бъдат престирани.

По делото не е спорно и установено извършено на 06 и 07.03.2014г. от единия от заемополучателите Г.К. плащане в полза на ищеца по процесния договор общо от 22 000лв. Тази сума не е била достатъчна за погасяване на двете парични задължения.

Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД постановява, че този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Според разрешенията дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.

В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.

Въз основа сключения договор за заем в тежест на ответниците са възникнали еднородни парични задължения с уговорена поредност и условия за изпълнението им-първо възнградителната лихва на месечни вноски и след това цялата главница на крайната падежна дата 01.02.2015г. Към деня на плащането 06/07.03.2014г. са били дължими вноските за възнаградителна лихва по погасителния план с настъпил падеж към 01.03.2014г., т.е. от 2-ра до 13-та включително /първата вноска е била платена на 17.04.2013г./, при липса на твърдения и данни за начислена неустойка за забава по т.7, изр.трето от договора. Посоченото от извършилият плащането заемополучател и солидарен длъжник основание е „просрочени вноски по договора“, което сочи на воля за погасяване задължението за изискеумата част от възнаградителната лихва. Съобразно този избор кредиторът е отнесъл сумата от 22 000лв. в погашение именно на това парично задължение-до 13-та вноска включително и частично на 14-та.

Доказателства в подкрепа на твърдението и за друго плащане, в частност превод по сметка на кредитора на сума от цената за продаден от същия заемополучател недвижим имот, не са събрани. Няма и данни за погасяване на главницата към деня на крайната падежна дата 01.02.2015г. Предвид това искът по чл.240 ЗЗД за сумата 44 000лв. се явява основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.

Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/924936b0-2bd1-4f7e-ace0-ef6477156710