Решение № 1545 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2902/2024
- Вид
- Решение № 1545
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- Величка Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Дзивкова
Други актове по делото
- Решение № 277 от 14.03.2025 · Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 50 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1545 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502902 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. М. Т. и С. Х. Т. чрез пълномощника им адвокат Г. М. против Решение № 1843 от 24.04.2024 г., поправено с Решение № 3632 от 30.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15119/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от Т. М.
Т., ЕГН ********** и С. Х. Т., ЕГН ********** против Р. Д. А., ЕГН **********, Я. С. М., ЕГН ********** и Л. И. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които смущават правото на собственост на ищеца Т. М. Т. и правото на ползване на ищцата С. Х. Т. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.125.1.6 по КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор *****.*****.125.1, построена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.125, като се забрани на ответниците да паркират превозните си средства в поземления имот, представляващ вход за техните имоти, и са осъдени Т. М. Т. и С. Х. Т. да заплатят на Р. Д. А., Я. С. М. и Л. И.
С. сумата от 2 000 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че по делото 1 неколкократно ищците, сега въззивници са посочвали, че ответниците, паркирайки полите си една след друга в прохода, предназначен за преминаване, освен че създават пречки за преминаване по тротоара, водещ до входа на сградата, в която се намира самостоятелният обект на въззивниците, създават и пречки за ползване на дворното място, което се намира на гърба на кооперацията и върху което въззивниците имат право на ползване. Оспорва се изводът на съда, че сграда с идентификатор *****.*****.125.1 има самостоятелен вход от ул. „*****“, поради което на ищеца Т. Т. не се налага да преминава през прохода, за да стигне до жилището си, като се твърди, че за да стигнат въззивниците до процесния вход, се налага да преминат по тротоара, който е постоянно затворен от паркираните от ответниците автомобили, което налага въззивниците да преминават по самата улица и така има опасност от движещи се автомобили по платното, които могат да ги ударят. Релевират се доводи, че съдът не е обсъдил и взел предвид изложените от ищците факти и обстоятелства, с действията си ответниците пречат на ищците да ползват дворното място, находящо се на гърба на кооперацията, върху което имат учредено право на ползване. В тази насока се сочи, че не са кредитирани от съда подадените жалби до *** РУ, макар че ответниците признават, че са паркирали и дори са заменяли МПС-та така, че ищецът Т. Т. да не може да паркира. Оспорват се показанията на свидетелите М. и Т. П. с мотива, че същите са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са живущи в сградата в задната част на двора и дори са депозирали пред Община ****, Район ***** искане за одобряване на проект за право на преминаване през процесния проход, който е бил отхвърлен. Отделно от това се сочи, че по делото са представени множество доказателства, че частта от двора, заключена между оградата на П. и кооперация Б., се е ползвала единствено от жителите на кооперация Б. и че в дворното място на гърба на кооперацията собствениците на самостоятелни обекти в нея са паркирали собствените си коли, които доказателства не са обсъдени и взети предвид от съда при постановяване на решението. Иска се отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Р. Д. А., Я. С. М. и Л. И. С. чрез пълномощника им адвокат Ц. К., с който се оспорва като неоснователна и необоснована въззивната жалба. Счита се първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и почиващо върху прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Поддържа се, че въззивниците не се легитимират като носители на правото на собственост върху терена, а последното не е обща част, когато освен сграда в режим на етажна собственост, е застроена и сграда индивидуална собственост.
Направен е подробен анализ на правото на собственост върху дворното място във връзка с извършената отчуждителна процедура и учредяването на право на строеж на ЖСК Б.. Поддържа се, че ответниците имат неограничено право на преминаване през предната част на дворното място откъм улицата, а към 2 момента на приключване на съдебното дирене не съществува възможност за паркиране в тази част от дворното място – проход, поради поставяне на антипаркинг-колчета. По отношение на твърденията във въззивната жалба за паркиране на автомобилите на въззиваемите страни на тротоара се възразява, че същите са наведени за първи път едва с въззивната жалба. Поддържа се, че по делото не са установени действия на ответниците, с които да смущават правото на собственост върху самостоятелния обект, собственост на първия ищец. Считат се за неправилни интерпретациите във въззивната жалба на показанията на свидетелите П.. Искането е въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Т.
М. Т. и С. Х. Т. против Р. Д. А., Я. С. М. и Л. И. С. с твърдения, че първият ищец е собственик, а вторият –ползвател на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.125.1.6 по КККР на гр. ****, който се намира на третия етаж в сграда с идентификатор *****.*****.125.1, построена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.125, надходящ се в гр. *****, ведно с 1/8 идеална част от правото на ползване върху поземлен имот с идентификатор *****.*****.125, а ответниците са собственици и/или ползватели на съседни недвижими имоти, находящи се в гр. ****, ул. „*****“ № 14, като същите нямат нито право на ползване, нито други вещни права върху поземлен имот с идентификатор № *****.*****.125. Въпреки това ответниците постоянно и непрекъснато паркирали собствените си автомобили на входа на дворното място, като по този начин ограничавали достъпа до дворното място, при което ищците не можели да го ползват. Ищците твърдят, че не могат да ползват входа на дворното място, тъй като последният бил винаги запушен и не могат да влязат в дворното място, поради което възниквали проблеми, караници и заплахи. Поради това молят да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преустановят неправомерните си действия, с които смущават правото на собственост на ищеца Т. М. Т. и правото на ползване на ищцата С. Х. Т. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.125.1.6, като се забрани на ответниците да паркират превозните си средства в поземления имот, представляващ вход за техните имоти.
След дадени от въззивния съд указания ищците, понастоящем въззивници са уточнили, че с неправомерните си действия по паркиране на автомобили в дворното място ответниците им пречат да упражняват свободно 3 и безпрепятствено притежаваното от тях право на ползване на двора и прилежащите части към сграда с идентификатор *****.*****.125.1.
От фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Т. М. Т. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.125.1.6 въз основа на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № *****, дело № *****/2003 от 14.08.2003 г., ведно с 13,60 % от идеални части от общите части на сградата, 1/8 идеална част от правото на ползване на двора, 1/8 идеална част от отстъпеното право на строеж, 1/8 идеална част от правото на ползване на стълбището, коридора на избата и коридора на таванските помещения, 1/8 идеална част от трите избени помещения, от които – перално помещение с мивка, клозет и помещение под избено стълбище, а ищцата С. Х.
Т. – като титуляр на вещно право на ползване на същия имот.
Ответницата Р. Д. А. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.125.2.1, находящ се в сграда с идентификатор *****.*****.125.2, с адрес: гр. Пловдив, ул. „*****“ № 14, също разположена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.125, ведно с 1/4 идеална част от общите части на сградата и 43/650 идеални части от поземления имот, въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том IV, рег. № *****, дело № *****/2020 г. от 24.08.2020 г. По отношение на ответниците Я. С. М. и Л. И. С. страните не спорят, че същите са ползватели на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *****.*****.125.2, разположена в същия поземлен имот.
По делото са разпитани свидетелите Н. К., М. П. П., Т. М. П. и Г. И.а И.а, всички без родство със страните.
Свидетелят Н. К. установява, че познава ищеца Т. от 2015-2016 г. Той живеел в кв. *****, на ул. „*****“ № 12. Имал проблеми със съседите.
Няколко пъти, когато излизали, ищецът се притеснявал къде е паркирал колата, защото имал проблеми със съседите за прохода. Налагали му глоби за това, че паркирал в двора. По негови обяснения съседите се обаждали, за да му съставят фишове. Апартаментът на ищеца имал вход отпред на ул. „*****“.
Свидетелката М. П. установява, че живее на ул. „*****“ № 14А.
Разстоянието между сградата, в която живее ищецът, и оградата било около 23 метра. Този проход било единственото място, през което се преминавало, за да се стигне до жилищната сграда в задната част на двора. Свидетелката никога не била виждала паркирани коли за дълго, с изключение на колата на ищеца. Той искал това място да е негово и винаги си мислел, че там е неговото паркомясто. Понякога там паркирали коли временно, за да разтоварят нещо.
Паркиране за цяла нощ нямало, освен когато ищецът запушвал другите и било невъзможно да се излезе. Когато колата на ищеца била паркирана в прохода, за свидетелката било невъзможно да премине с количка с близнаци. От общината поставили първо знак, а след това колчета, които възпрепятствали качването на тротоара. Благодарение на тази мярка имали спокойствие и не 4 идвала полиция всяка вечер. Входът за кооперацията на ищците се намирал на самата улица. За 10 години свидетелката не била виждала никой от ответниците да възпрепятства ищеца или някой от останалите, които живеят там, да стигне до двора и да го ползва.
Свидетелят Т. П. установява, че със страните са съседи. Той живее на ул.
„*****“ № 14А в къщата, намираща се непосредствено до въпросния проход.
Това бил единственият вход за него и неговите съседи. Ищецът имал собствен вход. Никой никога не го бил възпрепятствал да ползва двора през така обособения проход и да влиза в задната част на двора. Този проход бил много тесен. С пазарски торби и детски колички не можело да се мине безпрепятствено, когато имало паркирана в него кола. Ищецът бил единственият човек, който оставял колата си в прохода да пренощува.
Останалите ползвали това място да си вкарат материалите от колите в къщите и веднага напускали. Ищецът паркирал зад тях, демонстративно заключвал, тръгвали си и не се връщал, за да каже, че и те паркирали. От години имало скандали. Откакто поставили отпред знак, всичко било наред. Преди време в дворното място имало гаражи, но никога не били ползвани по предназначение.
Разпечатката съдържа 34 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92488939-3740-4aa2-8dd4-dcc616944ee1