Решение № 398 от 24.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Д. К. А. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20251000601150 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Г. Й. Г., чрез защитника му – А. К. за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 155/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, приключило с решение № 103 от 27.06.2025 г., с което е потвърдена присъда № 19 от 12.05.2023 г. по н.о.х.д. № 510/2020 г. по описа на Районен съд – Самоков.

В искането се развиват оплаквания за постановяване на присъдата и решението при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Ангажират се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на забраната посочените актове да почиват на предположения. Твърди се, че решението се основава единствено на косвени и противоречиви доказателства, в резултат на изключване от доказателствената съвкупност на депозираните на досъдебна фаза свидетелски показания на пострадалата Е. Б. поради липса на процесуалните предпоставки за приобщаването им. Посочва се, че приетите в обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на съда фактически положения не се установяват от събраните доказателства по делото и в частност от показанията на свидетелите С. Д., В. Д. и М. М., които били едностранчиво ценени и довели до постановяване на незаконосъобразни крайни съдебни актове. В подкрепа на изложеното защитата сочи още, че оплакванията й се подкрепят и от материалите по досъдебно производство № 1

71/2017 г. на СДВР, образувано пред СГП под № 10240/2017 г., което неправилно и двете съдебни инстанции отказали да приобщят, като възпрепятствали разкриването на обективната истина, нарушили правото на защита на подсъдимия и осъдили несправедливо Г. Г., в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Изразено е недоволство, че наложеното наказание е явно несправедливо поради неприлагане на института на условното осъждане. Претендира се, че същото се явява репресивно, тежко и несъобразено с целите по чл.36 от НК, предвид липсата на предходно осъждане на Г..

Настоява се производството по в.н.о.х.д. № 155/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд да бъде възобновено, постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 510/2020 г. на Районен съд – Самоков, да бъде отменено и да бъде постановена нова с оправдателен диспозитив. В условията на алтернативност се заявява претенция за налагане на наказание при приложение на чл.66 от НК.

В съдебно заседание представителят на А. П. – София изразява становище за липса на основания за възобновяване на производството и настоява искането да бъде оставено без уважение. Намира, че и двете инстанции законосъобразно са установили фактическите положения при дължимия доказателствен и правен анализ и са достигнали до обоснован извод за доказаност на инкриминираното деяние. Обръща внимание на това, че въззивният съд в светлината на отправените защитни възражения, идентични с тези в разглежданото искане, е подложил събраните доказателства на детайлна проверка и оценка, в резултат на което е приел, че присъдата е обоснована.

Защитникът на осъдения – адв.К. поддържа изцяло депозираното искане по посочените в него съображения. Изтъква, че присъдата почива на предположения въз основа на противоречиви и взаимоизключващи се свидетелски показания, които не се подкрепят от други такива, както и че с оглед неприобщаването на наказателно производство № 10240/2017 г. на СГП правото на защита на осъдения Г. е било нарушено. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо и моли искането да бъде уважено.

Осъденият Г. Г. изразява съгласие със становището на защитника си и допълва, че страда от множество заболявания, които не може да лекува докато е в затвора. Отрича виновността си и в последната си дума моли за уважаване на искането.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането, основаващо се на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.419, ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото е основателно, но само поради нарушаване на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Съображенията за това са следните:

2

С обвинителен акт РП-Самоков е повдигнала обвинение срещу Г. Й. Г. за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК за това, че в периода от неустановена дата през месец февруари 2017 г. до 28.02.2017 г. в гр. София и в гр. Самоков, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у С. Ф. Д. и Е. С. Б. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това им е причинил имотна вреда в размер на 25 200 лева, като деянията са извършени в условията на продължавано престъпление, а именно:

На неустановена дата през месец февруари 2017 г. в гр.София ,с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Е. С. Б. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6 750 лева.

На неустановена дата през месец февруари 2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у С. Ф. Д. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1700 лева.

На неустановена дата през месец февруари 2017 г. в гр.Самоков, с цел да набави за себе си имотна облага е поддържал у Е. С. Б. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 16 750 лева.

По внесения обвинителен акт в Районен съд – Самоков е образувано н.о.х.д. № 223/2019 г. В проведеното разпоредително заседание първоинстанционният съд е съзрял съществено нарушение на процесуалните правила в обвинителния акт, изразяващо се в непосочване в постановлението за привличане на обвиняем и в диспозитива на обвинителния акт на конкретната дата на извършване на едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, а именно „на неустановена дата през месец февруари 2017 г. в гр.Самоков, с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият поддържал у Е. С. Б. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 16750 лева“. Според него от материалите по делото е могло да се установи, че Е. Б. се е разпоредила с посочените парични средства на 28.02.2017 г., а посочването на точната дата било от значение и с оглед предявяване на гражданско-правната претенция от страна на пострадалите от престъплението, поради което с определение от 02.10.2020 г., постановено в разпоредително заседание, делото е било прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на констатираното съществено процесуално нарушение. Впрочем, в обстоятелствената част на обвинителния акт правилно е било отбелязано, че Б. е предала на Г. сумата от 16750 лева на 27.02.2017 г.

С постановление от 30.11.2020 г. Г. Й. Г. е бил привлечен отново към наказателна отговорност за осъществено престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК, като този път датата на последното изпълнително деяние, включено в продължаваното престъпление, е била надлежно посочена съгласно дадените указания в определението на съда, а именно 28.02.2017 г.

В Районен съд - Самоков е внесен нов обвинителен акт срещу Г. Г., с който му е било повдигнато обвинение, идентично на това в постановлението 3 от 30.11.2020 г.

По него е образувано н.о.х.д. № 510/2020 г., приключило с присъда № 19 от 12.05.2023 г., с която Районен съд – Самоков е признал Г. Й. Г. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от неустановена дата през месец февруари 2017 год. до 28.02.2017 год. в гр.

София и в гр. Самоков, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у С. Ф. Д. и Е. С. Б. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това им е причинил имотна вреда в размер на 25 200 лева, а именно:

На неустановена дата през месец февруари 2017 год. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Е. С. Б. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6750 лева.

На неустановена дата през месец февруари 2017 год. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у С. Ф. Д. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1700 лева.

На 28.02.2017 год. в гр.Самоков, с цел да набави за себе си имотна облага е поддържал у Е. С. Б. заблуждение, че упражнява адвокатска професия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 16750 лева, поради което и на основание чл.209, ал. 1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.

Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Г. Й. Г. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на РУСамоков направените на досъдебното производство разноски в размер на 111.02 лева за вещо лице, както и в полза на РС-Самоков сумата в размер на 60 лева разноски за вещо лице в съдебното производство.

Първоинстанционният съдебен акт е станал предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим).

С решение № 103 от 27.06.2025 г. по в.н.о.х.д. № 155/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд присъдата е била потвърдена. Решението, като неподлежащо на касационно обжалвани съгласно мл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му.

По така приключилото наказателно производство е подадено настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК като основание за възобновяване на наказателното производство.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуална възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената 4 маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното формиране на вътрешното убеждение.

Изхождайки от тези принципни положения, Апелативен съд – София констатира, че при постановяване на присъдата и решението съдилищата са нарушили принципите за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, регламентирани в чл.13 и чл.14 от НПК, като не са обосновали по нужния ясен и непротиворечив начин датата, на която са приели, че в гр.Самоков Е. Б. се е разпоредила със сумата от 16750 лева.

При изложение на фактическата обстановка, решаващият първостепенен съд и въззивният съдебен състав са посочили, че Е. Б. е предала сумата от 16750 лева на Г. Г. на 28.02.2017 г., след което достигнали до извод, че и последното изпълнително деяние, с което приключвало продължаваното престъпление, било безспорно доказано с всички инкриминирани признаци.

От приобщеното като писмено доказателство на л. 61 от досъдебното производство нареждане разписка № ТТ/17058/32276 от дата 27.02.2017 г. с наредител Е. С. Б. за плащане в брой на сумата от 17000 лева обаче става ясно, че сумата й е била изплатена на каса на 27.02.2017 г., тъй като платежните нареждания от този вид се изпълняват в момента, в който са били подадени до банката, при наличност на посочената в тях сума по сметката на наредителя.