Определение № 5791 от 17.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5791 гр. Варна, 17.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. И.ова като разгледа докладваното от Гинка Т. И.ова Гражданско дело № 20253110111708 по описа за 2025 година

Постъпила е молба вх. № 19204/10.03.2026 г., подадена от адв. Р. Д., процесуален представител на М. Д. Б. за изменение на Решение № 738/27.02.2025 г., постановено по гр. д.

№ 11708/2025 г., в частта за разноските. Не е съгласна с размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Счита, че съдът не е извършил обоснована преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Счита, че няма пречка съда да използва предвидените в националната уредба минимални възнаграждения, като ориентировъчни. Посочва, че спецификата на производството, предполага висока правна квалификация и положения труд не се изчерпва с написване на исковата молба и изисква години обследване на гражданскоправните взаимоотношения и константната практика на съдилищата.

Иска да бъде увеличено възнаграждението за оказана безплатна правна помощ на ищцата от адв. Р. Д..

В срока за отговор, насрещната страна не е изразила становище за по молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разглеждайки молбата по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 738/27.02.2026г. съдът уважил иска на М. Д. Б., с правно основание чл.

439 ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, съдът е определил възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, като ответникът е осъден да заплати на адв. Р. Д. възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Съдът, като взе предвид твърденията в сезиралата го молба по чл. 248 от ГПК, намира, че не са налице основания за ревизиране размера на определените разноски за осъществена безплатна правна помощ на адв. Р. Д., като се придържа към нарочните мотиви изложени в решението по делото, като за изчерпателност, следва да се изложи и следното:

Според Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с 1 фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

В случая съдът е отчел, както материалния интерес, ниската фактическата и правна сложност на спора, така и че защитата на ищцовата страна се изразява, както в подаване на искова молба, така и в осъществяване на процесуално представителство в проведеното само едно открито съдебно заседание.

Следователно, няма основание за ревизиране на присъденото в полза на адв. Р. Д. адвокатско възнаграждение и молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 19204/10.03.2026 г., подадена от адв. Р. Д., процесуален представител на М. Д. Б. за изменение на Решение № 738/27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 11708/2025 г., в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2