Протокол № 625 от 23.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 625 гр. Варна, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100102014 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът П. П. Ф., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес и от адв. П. С., надлежно преупълномощен от адв. Б. Р. и приет от съда от днес.

Ответникът Г. Б. М. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Х. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът В. М. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Ние считаме, че исковата молба е нередовна, поради което не следва да бъде даван ход на делото. С Определение № 4473/28.11.2023 г. сте дали указания на ищеца да отстрани нередовности и противоречия, свързани с отсъствие на твърдения за съществуване на задължения, изпълнението на които да е обезпечено, тъй като разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД изисква твърдения за съществуване на задълженията.

В уточняващата молба такова твърдение липсва, а са използвани формулировки като „Ф. бил убеден…, това убеждение съществувало“ и т.н. Това е оспорване на съществуване на тези задължения, което прави исковете недопустими, тъй като не отговарят на фактическия състав на чл. 152 от ЗЗД.

Моля да не се дава ход на делото, а да бъде отстранена редовността.

Адв. С.: Считам, че исковата молба е редовна. В уточнителната молба от 15.12.2023 г.

1 изрично е заявено, че задължения по договори за заем и записи на заповед от 2022 г. не са налице. Такива не съществуват. Документите са подписани без реално парично задължение.

И двата процесни договора са сключени въз основа на създаваното и поддържано от ответника – основно В. С. убеждение у ищеца, че той е задължен да дава пари, но не по тези договори за заем, по които не е получавал пари, а въз основа на други техни отношения.

Поради това и процесните договори са сключени именно за обезпечаване на тези задължения.

На съдът е известно, че подобна сделка има фидуциарен характер. Обслужва една друга правна цел, в случая да обезпечи даването на средствата, които П. Ф. бил обещал на В. С.. Това негово задължение не е произтичало от договори за заем. По наше мнение, няма противоречие в твърдението. Той е считал, че обезпечава свое задължението.

Адв. С.: В докладът, на стр. 3 е записано, че договорите са сключени за обезпечение на задълженията по подписани записи на заповед – общо 7 на брой, посочени на стр. 3, абзац 4 от доклада. Към датата на договора, сключен с ответницата Г. М., задължение към нея не е имало. Задължения по цитираните менителнични ефекти също не е имало, но доколкото каузални възражения по тях тук не могат да се слушат, процесът не е за самото вземане, няма да ги излагам допълнително, защото те са изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото, доколкото за датата на днешното съдебно заседание страните са редовно призовани.

Исковата молба, с която съдът е сезиран, и по която е образувано настоящото производство, съдът счита за редовна, както по отношение на главните, така и по отношение на евентуалните искове, взимайки предвид, както трите уточняващи молби, предхождащи постъпване на отговора на исковата молба, така и изявлението, направено от адв. П. С. в днешното съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. С.: Поддържаме исковете с всички уточнения – от месец октомври и от месец декември.

Адв. Р.: Изявлението ми съвпада с това на колегата С..

Адв. С.: Поддържам депозирания отговор. Оспорвам исковата молба.

Говори се за ¼ ид. част от парцел. Това са идеалните части от парцела, който е 2 прехвърлен на 22.12.2022 г. Става дума за парцела в местност „Ф.Д. и К.“. Става дума за този парцел и идеалните части, прехвърлени с договори за покпукто – продажба от 22.12.2022 г. Това обяснява и молбата от вчера, като ние твърдим, че цената е уговорена общо и за двата имота, въпреки, че не е в една сделка. Твърденията ни са, че е една обща цена, а не, че всичко е за апартамента.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 10158/18.04.2024 г., депозирана от адв. С., в която процесуалния представител на ответниците изразява следното становище по изготвения доклад по делото: Изрично се посочва, че твърденията на ответниците в отговора на исковата молба са, че договорената между страните цена е равна на сбора от сумите: 144 000 лева, 9800 лева, 6400 лева и 24 672,02 евро, която цена включва стойността, както на апартамента в гр. Варна, ул. „О.П.“ № **, прехвърлен с договора за покупко – продажба от 17.11.2022 г., но и за идеалните части от поземления имот, находящ се в гр.

Варна, с.о. „Ф.Д. и К.“, прехвърлен с договор за покупко – продажба от 22.12.2022 г.

Изрично се посочва, че между страните не е имало уговорка за отделна цена на всеки от имотите, а цената им е уговорена общо.

Има и възражения по разпределената доказателствена тежест.

Адв. С.: Считам, че възраженията по първия иск са нередовни. Твърди се на първо място, че ищецът е имал задължения по договори за заем от 2017 г. и по сключен ипотечен договор, която ипотека била заличена. Няма изрично твърдение, че вземанията по договора от 2017 г. са били обезпечени впоследствие с ипотеката и са били погасени. Остава неясно дали част от тези вземания са включени в насрещната престация в хипотеза на даване вместо изпълнение по процесните договори, която се твърди.

На второ място, видимо от уточнението, това не е така, но следва изрично да се каже, че задълженията на Ф., срещу които той прехвърля имотите са само тези по договорите и записите от 2022 г. и погашението към трето лице – кредитор „Л.“ ООД.

Към датата на сключения с Г. М. договор, ищецът не би могъл и няма дори документирано само задължение към нея, а по твърдения на ответника това задължение е възникнало, когато тя е платила на третото лице – кредитор по ипотечния акт на П. Ф. спрямо това лице.

Твърдението за обща цена по двата договора, общо задължение по двата договора, срещу което се прехвърлят и двата имота е правно невъзможно и нелогично.

Приобретателите са различни и действителните правоотношения, които съдът би разкрил по възраженията за десимулация ще имат различно персонално съдържание. Няма как едно общо задължение да бъде насрещна престация и по двата договора, а пък на единия приобретател, както казах няма задължение.

Ние упорстваме в твърдението си, че тези договори и записи на заповед 3 документират несъществуващи задължения. В самите договори, които са каузални е записано, че ще се предаде заемната сума, т.е. договорите не съставляват разписки за получаване на сумата, не обективират признание. Това се отнася изцяло и за абстрактните сделки.

Адв. С.: Относно ипотеката, в нея изрично е посочено кое задължение обезпечава. В отговора на исковата молба и в уточняващата молба сме посочили изрично кои суми се включват в сделката за даване вместо изпълнение и това задължение не е включено там, така, че няма никаква неяснота. То е погасено, а ипотеката е заличена. Говорим за ипотеката от 2017 г. В миналото също е имало даден заем от доверителя ми В. С. на ищеца Ф., когато задължението е било исково, обезпечено с ипотека от 2017 г. Задължението е платено и тази ипотека е заличена.

Другата ипотека е учредена в полза на трето лице, пак за задължение на П. Ф. и е платена от Г. М., тъй като тя е собственик на имота и тя има право да иска от кредитора заличаване. Ние представихме доказателства за ипотеката от 2017 г., за да покажем какви правоотношения е имало между страните, че когато са искали да си обезпечават задълженията, са ги обезпечавали с ипотека.

Ипотеката върху апартамента е по някакъв договор, който са имали сключен за вземане на П. Ф., която беше може би от 2021 г.

Адв. С.: Нямам възражения по проекта за доклад. Доказателствената тежест също е правилно разпределена.

Адв. Р.: Същото ми е становището.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молбата с вх. № 10158/18.04.2024 г., адв. С. е направил и възражения по отношение на изготвения проект за доклад и разпределената доказателствена тежест.

В молбата изрично се посочва, че възраженията относно обстоятелството, че нееквивалентността не е толкова съществена, за да доведе до нищожност се отнася до предявените евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както по отношение на договора от 17.11.2022 г. така и по отношение на следващата продажба от 22.12.2022 г.

При разпределението на доказателствената тежест и указанията по чл. 146, ал. 2 от ГПК, по отношение на главния иск за обявяване нищожността на договора за покупко – продажба от 17.11.2022 г. е указано на Г. Б. М., че не сочи доказателства за пазарната стойност на посочената идеална част от парцела.

Това обстоятелство е неотносимо според адв. С. към този иск, както и не е в тежест 4 на доверителката му да установява пазарната цена на идеалната част от парцела.

Адв. С.: Тъй като сте посочили, че само по отношение на втория иск правя възраженията и аз затова уточних. Записано е, че по иска за нищожност на възмездната сделка, касаещи имотите в с.о. „Ф.Д. и К.“ се поддържа, че нееквивалентността не е толкова съществена. Имах предвид, че се касае и за двата евентуални иска.

Относно указанието на съда за пазарната стойност на посочената идеална част, уточнявам, че това е идеална част от недвижимия имот в местност „Ф.Д. и К.“.

Считаме, че посоченото в молбата обстоятелство е неотносимо към иска, тъй като този иск касае апартамента.

Това е главния иск за нищожност поради обезпечаване на вземане и възражението си го правя в тази връзка.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молбата с вх. № 10158/18.04.2024 г., адв. С. е изразил становище и относно това, че при разпределението на доказателствената тежест и указанията по чл. 146, ал. 2 от ГПК, по отношение на евентуалния иск за обявяване нищожността на договора за покупко – продажба от 17.11.2022 г., съдът е указал на Г. М., че не сочи доказателства за твърденията си, че е погасила вземанията по договор за кредит, като за установяване на този факт адв. С. посочва, че е представил писмени доказателства с отговора на исковата молба.

По отношение на същия иск съдът е указал на Г. М., че не сочи доказателства, че ответниците са придобили собствеността на ¼ ид. част от парцела при цена 6400 лв., както и пазарната стойност на тази идеална част.

Счита се, че първото обстоятелство се установява от представения нотариален акт, а второто е неотносимо към този иск.

Адв. С.: Искам да добавя, тъй като в тежест на ищеца е указано, че трябва да докаже нееквивалентност, което включва и установяване на пазарната цена. Считам, че има дублиране и на двете, и те трябва да докажат пазарната цена, и ние го имаме в наша тежест.

СЪДЪТ ДАВА възможност на адв. С. да изрази становище, ако счита, че доказателствената тежест не е коректно разпределена.

Адв. С.: Нямам други възражения, освен тези, които съм изложил.

Съдът намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад, като 5 посочи, че посочената в отговора на исковата молба „¼ ид. част от парцел“ е ¼ идеална част от дворното място и гараж, находящи се в местност „Ф.Д. и К.“.

Водим от горното, съдът