Решение № 758 от 06.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Пловдив, 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330206795 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К. П. срещу Електронен фиш серия К № 3678846 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което да е погасено правомощието на държавата по административнонаказателното правоотношение да наложи административно наказание на дееца. Взема становище неправилно да е определено мястото на извършване на нарушението. Поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение поради недоказаност, че е разгласено в съответствие с чл. 91, ал. 3 от ЗМВР използването на автоматизираното техническо средство за установяване на скоростта на движение на водачите на МПС. Оспорва редовността на протокола за използване на АТСС. Моли електронният фиш да бъде отменен.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира съществени процесуални нарушения да са допуснати и поради непосочване в протокола 1 на начало и край на контролирания участък от АТСС, както и разминаване в общия брой часове работа на техническото средство спрямо посочените начален и краен час на употребата му.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. Н. Г., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 28.10.2022 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена на 10.11.2022 г., поради което е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 06.06.2020 г. в 12:11 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока към гр. Асеновград жалбоподателят Г. Н. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ц ХР“ с рег. № *** със скорост на движение от 99 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 102 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 99 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя Г. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3678846, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 648 е преминало последваща метрологична проверка на дата 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-18430/11.06.2020 г. се установява, че на дата 06.06.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с номера от 21158 до 21202, с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 17:35 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.

„Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока от север към юг, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 21180 от радар TFR1-M с № 648 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 102 км/ч, а заснемането е извършено на 06.06.2020 г. в 12:11 часа в посока „приближаване“ към техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Г. Н. Г..

От писмо с вх. № 21296/06.03.2023 г. от директора на Общинско предприятие „Организация и контрол по транспорта“ при община Пловдив (лист 22 от делото) се изяснява, че дата 06.06.2020 г. разрешената максимална скорост за движение за водачите на МПС в гр. Пловдив, на бул.

„Асеновградско шосе“ в участъка от бул. „Цар Симеон“ до табела „Край Пловдив“ и от табела „Начало Пловдив“ до бул. „Цар Симеон“ е 50 км/ч, като промяна в организацията на движението от 50 км/ч на 70 км/ч е въведена на 23.02.2021 г., когато са монтирани пътни знаци В26.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в 3 посока към гр. Асеновград; датата – 06.06.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:11 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Г. Н. Г.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 99 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

На първо място неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на давностните срокове за реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства каквото е давността, но в случая тя не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 06.06.2020 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е и прекъснат с образуването на съдебното производство и е заместен с нова 3-годишна давност.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер деяния, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени интереси – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на 4

Административен съд – Пловдив.

Процесното нарушение е извършено на 06.06.2020 г., от който момент тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д.

№ 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.

За пълнота следва да се посочи, че неприложима е изпълнителската давност, уредена в чл. 82 от ЗАНН и чл. 82 от НК. Тя ограничава във времево отношение правомощието на държавата да изпълни едно наложено с влязъл в сила акт административно наказание. В този смисъл изпълнителската давност започва да тече от влизане в сила на акта по чл. 58д от ЗАНН, с който е наложено наказанието. В настоящото производство обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, поради което двугодишната изпълнителска давност по чл. 82 от ЗАНН на намира приложение.

Не се споделя доводът по жалбата да представлява нарушение на процедурата липсата на заповед на министъра на вътрешните работи за определяне на местата за контрол с АТСС на основание чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Мястото, на което ще бъде осъществяван контролът за спазването на правилата за движение, се определя от контролния орган. Това е форма на упражняване на изпълнителноразпоредителна дейност в условията на оперативна самостоятелност.